Йълдъз Ибрахимова на 70: джаз певицата разказва за пътя си в музиката

Ибрахимова ще гостува на следващото издание на Plovdiv Jazz Fest

Йълдъз Ибрахимова на живо в Прага през 1984 г.
Темата накратко
  • Йълдъз Ибрахимова ще участва на следващото издание на Plovdiv Jazz Fest и на 5 ноември ще излезе на сцената на Дома на културата с квартета си.
  • Концертът отбелязва и 70-годишния юбилей на Ибрахимова.
  • Пред "Капитал" певицата разказва за първите си джаз влияния и международна кариера. "Колкото повече се разширява кръгозора, толкова повече научава човек."

Когато Йълдъз Ибрахимова си спомня за многобройните си международни изяви, тя разказва за тези концерти, в които реалността някак се пречупва: например в най-северния руски град Мурманск, където с приземяването ледът мигом полепва по лицето ѝ, или как публиката в Мексико сити е толкова ентусиазирана, все едно е на футболен мач.


Благодарим Ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.

За да видите статията, влезте в профила си или се регистрирайте.

Всеки потребител може да чете до 5 статии месечно без да има абонамент за Капитал.

Четете неограничено с абонамент за Капитал!

Възползвайте се от специалната ни оферта за пробен абонамент

1 лв. / седмица за 12 седмици Към офертата

Вижте абонаментните планове
Темата накратко
  • Йълдъз Ибрахимова ще участва на следващото издание на Plovdiv Jazz Fest и на 5 ноември ще излезе на сцената на Дома на културата с квартета си.
  • Концертът отбелязва и 70-годишния юбилей на Ибрахимова.
  • Пред "Капитал" певицата разказва за първите си джаз влияния и международна кариера. "Колкото повече се разширява кръгозора, толкова повече научава човек."

Когато Йълдъз Ибрахимова си спомня за многобройните си международни изяви, тя разказва за тези концерти, в които реалността някак се пречупва: например в най-северния руски град Мурманск, където с приземяването ледът мигом полепва по лицето ѝ, или как публиката в Мексико сити е толкова ентусиазирана, все едно е на футболен мач.

Скоро ще имаме възможност да усетим част от тази история: квартетът на Йълдъз Ибрахимова ще участва на следващото издание на Plovdiv Jazz Fest (5 ноември). Изпълнителката ще получи и Награда за цялостен принос в джаз музиката, а отличието съвпада със 70-годишнината ѝ.

"Пловдив за мен е по-особено място", казва Йълдъз Ибрахимова със замечтаност в гласа. "Напомня ми за "Бели зелени червени", групата, към която се присъединих в края на 80-те. Това ще бъде среща с публика, която ми се иска да видя отдавна." Тя отговаря на въпросите ни от дома си в Анкара. "Отличително тук, в Турция, е, че сцената не е например ограничена до Анкара или Истанбул, има страхотни фестивали в по-малки градове, а този обмен е изключително важен за развитието на музикантите и публиката."

Всеки опит за обобщение на кариерата ѝ, в която има поне няколко етапа, крие рискове да изпуснем нещо важно. "Имам 24 албума, откъде да започнем?"

Родена е в Силистра, но израства в София, в семейство от турски произход, което винаги е било запалено по музиката. Джазът има солидно присъствие в плочите вкъщи, първите ѝ влияния са от Ела Фицджералд и Сара Вон. "Но джазът на живо, химията с музикантите истински усетих, когато станах част от формацията на пианиста Марио Станчев през 1975 г." През годините тя работи с няколко поколения на значими имена в жанра: Вили Казасян, Милчо Левиев, Иво Папазов-Ибряма, Теодосий Спасов. "Това, което винаги ме е привличало към тази музика, е възможността за свобода."

В началото на 80-те тя започва да пее все по-често извън България и въпреки че успява да направи няколко изяви отвъд Желязната завеса, международната ѝ кариера истински се разгръща с отварянето на границите след 1989 г. Не само в посока на Западна Европа, но и в посока на Турция. "Колкото повече се разширява кръгозора, толкова повече научава човек."

"Пазя много мили спомени от концертите на Йълдъз Ибрахимова през 80-те в Пловдив, в къщите на Стария град", казва певицата и организаторка на Plovdiv Jazz Fest Мирослава Кацарова. Гласът ѝ винаги ме е изумявал - с детайли от оперното пеене, джаза и фолклора едновременно, с богатство на тембрите, с които тя разиграва цели вокални спектакли така сякаш чуваме гласовете на различни хора, с абсолютно впечатляващия си вокален диапазон, с който си играе, без да се взема насериозно. "

По време на тези "дворни" концерти Мирослава е на 15 години. "Тя пожела да ѝ изпея песен и ми даде един от най-важните ми певчески уроци, като каза, че в основата на доброто пеене, независимо от жанра, е умението да дишаш правилно. Няколко десетки години по-късно я видях на мой концерт в публиката, беше седнала на първи ред. На биса дойде спонтанно при мен и ми предложи да изпеем Summer Time. Получи се страхотна и много нестандартна интерпретация. След това ми стисна ръцете и ми пожела нещо на турски, което веднага ми преведе: "Желая ви широки пътища."

Йълдъз описва запознаването си с френския джаз покрай пианиста Антоан Ерве като следващата значима стъпка в развитието си. Сприятеляват се в София, по-късно записват албума Paris-Zagreb от 1991 г. "Така започна моята "френска кариера" - пътувахме толкова много." На фона на тези успехи биографията ѝ е свързана и с един от тъмните моменти на тоталитаризма - репресиите над етническите турци в България и насилственото им преименуване през 1984 г. (т.нар. възродителен процес). Тогава Йълдъз Ибрахимова става Сузана Ерова и се изявява под това име в следващите няколко години.

В момента артистичната посока, която я вълнува музикално, е да "джазира" класически композитори като Бах и Моцарт. Плавното преминаване между джаз, фолклор и класика тя отдава не само на опита, но и на друг момент от началото на 90-те - пленери на открито в България, в които се събират различни творци и по време на които прави примерно вокална импровизация по картина.

Има ли емоция в живота, която да се доближава до доброто изпълнение на живо? След няколко тихи секунди на размисъл Ибрахимова отговаря: "Мисля, че няма, най-вече заради спонтанността. Особено във фрий джаза, тръгваш от нулата и не знаеш накъде ще отиде всичко това. Има и нещо особено, което най-често ми се случваше с немските музиканти: опознавахме се като хора на репетициите и изпълненията, в самия момент се разбираше кой към какво и как се насочва като музикант и започваме да се прегръщаме на сцената заради тази споделена емоция. Всеки дава нещо на другия и взима от него. Радвам се, че съм имала шанса да усетя това."

"Турската" страна на историята ѝ е свързана и с покойния ѝ съпруг - политикът Али Динчер (1945 - 2007), роден в Разград, но преместил се в Турция още в ранното си детство. През 1977 г. той става най-младият кмет на Анкара и най-младият кмет в Турция изобщо. Мандатът му е прекъснат от военен преврат през 1980 г. Динчер и Ибрахимова сключват брак през 1993 г., оттогава тя живее в Анкара. Кое е любимото ѝ място в града? "Ще прозвучи малко тъжно. След като моят съпруг почина, кметът реши да направи голям парк на негово име. С дъщеря ми от време на време се разхождаме там."

На 5 ноември квартетът на Йълдъз Ибрахимова, който включва Живко Петров, Веселин Веселинов-Еко и Христо Йоцов, ще излезе на сцената на Дом на културата за осмото издание на Plovdiv Jazz Fest. След нея публиката ще види триото на американския композитор и пианист Емет Коен.

Все още няма коментари
Нов коментар