20 въпроса: Вихрен Георгиев

Любимият ви момент от деня?

Той се променя. Преди години, когато ставах много рано за работа, обичах празните сутрешни улици. Сега - привечер, когато хората свършват работа, пазаруват, бързат за срещи или се прибират с децата, обичам да наблюдавам това оживление.

Най-голямото предизвикателство във вашата работа?

Да остана незабелязан. В People of Sofia има нещо като рубрика - "Когато ни забележат". Радвам се, когато хората откликват с усмивка на вниманието ми към тях, но все пак предпочитам да съм "невидим"...

Кое е най-голямото ви постижение?

Да не бъда краен, защото преди бях ужасно краен. Нещата за мен бяха или черни, или бели. В оценката за хората, за случващото се, за живота. Най-вече за хората. Научих се, че трябва да ги разбирам и да полагам усилия за това. Ако говорим в обществен план, несъмнено People of Sofia - не само като една хроника на времето ни, а и като възможност да давам трибуна на много каузи и хора, които помагат обществото ни да се превърне в общност и да вървим напред заедно.

Как си почивате?

Трудно ми е да отговоря като фотограф. Очите и погледът няма как да си почиват, те са постоянно нащрек. Мога да кажа, че не мога да си почивам на места без хора. Хората, колкото ме напрягат, толкова и си почивам сред тях.

Какво ви зарежда?

Интелигентността и добротата, когато ги срещна.

Какво ви разсмива?

Най-близките ми хора. Със страхотно чувство за хумор, почти като моето!

Какво ви натъжава?

Бедността. Като бях по-млад, се просълзявах заради даден човек в трамвая или на улицата. Тъгата е дълбоко вкоренена в мен, още от ранно детство, но си я обичам. Тъгата е и емпатия. Натъжава ме и отношението и отношенията между хората. Преди време срещнах случайно приятелка, която не бях виждал отдавна. Ухилен съм, казвам: "Хей, здравей", в еуфория от срещата ни, а тя с най-сериозния тон ме попита дали съм напушен. Стана ми тъжно от реакцията ѝ. Все по-трудно приемаме непринудените отношения.

Какво ви вбесява?

Претенцията и арогантността на некадърността. Жестокостта, лъжата, несправедливостта, грубиянщината, простащината, лошото възпитание.

Личност, на която се възхищавате?

Много са и не искам да конкретизирам. Възхищавам се на хора, които се развиват и полагат усилия.

Кое свое качество харесвате най-много?

Веселостта ми. През годините намалява покрай всякакви натрупвания, но все още е жива.

А кое никак не харесвате и бихте искали да промените?

Непостоянството ми.

Каква суперсила бихте искали да притежавате?

Да мога да се пренасям в различни епохи. Преди време правих интервю с Мая Новоселска и бях впечатлен от сходството ни по тази тема - има хора, които са родени не в тяхната епоха, душата им е в друга. Та, стигнахме до извода, че ние двамата сме точно от тези души - мечтаещи си за други епохи.

Последният подарък, който направихте/получихте?

Бонбони с образа на Peppa Pig.

Израз или дума, която употребявате прекомерно?

"Нали". Малко трудно се изразявам, прекалено бързо ми тече мисълта в главата и накрая все се притеснявам какво е излязло от устата.

Къде бихте искали да живеете?

В Рим или Амстердам, ако говорим за Европа. Иначе някъде, където постоянно е 25 градуса.

Коя е последната книга, която прочетохте?

"Стогодишният старец, който скочи през прозореца и изчезна" на Юнас Юнасон.

Най-интересното място, на което сте били?

Труден отговор. Може би една маслинова градина насред нищото, на път за хълма Мегидо (известен и като Армагедон) в Израел. Там имаше един старец, който предлагаше храна на преминаващите по пътя. Нагости ни с домашно сирене, маслини и прясно изпечена на тенекия питка. Още усещам вкуса ѝ.

Мото или цитат, близък до философията ви за живота?

Както биха казали много постмодерни философи: Има много истини и всички са верни. Бих добавил: Не се оставяй да те объркат.