20 въпроса | д-р Цветелина Великова

Излезе книгата "Детският имунитет" за инфекциите, алергиите, автоимунни заболявания и имунодефицитни състояния

   ©  Цветелина Белутова

Д-р Цветелина Великова е специалист клиничен имунолог в МБАЛ "Лозенец", преподава като асистент в МУ-София, СУ "Св. Климент Охридски" и Тракийския университет. Когато не е с пациенти или студенти, прекарва време с двете си деца в дълги разходки на кучето. Или се отдава на рисуване и на любовта си към езиците, явно немският и френският не са й достатъчни, защото в момента се бори с усвояването на мандарин. През последните месеци обаче хобитата остават на заден план, защото малкото свободни часове на д-р Великова са й необходими, за да допише първата си научнопопулярна книга "Детският имунитет" (изд. "Сиела"), която излезе в началото на октомври. Тя успява увлекателно, но същевременно задълбочено да обобщи най-важната и актуална информация за срещите на децата с инфекции, но също и за алергиите, автоимунни заболявания, имунодефицитни състояния и др. На някои от най-често задаваните въпроси по тези теми Цветелина Великова вече е отговаряла в блога си по имунология (www.drvelikova.com) или като администратор на полезната групата "Ваксини" във фейсбук с близо 30 000 последователи. Тя има над 200 статии в научни издания с висока степен на научно влияние (impact factor).


Благодарим Ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.

За да видите статията, влезте в профила си или се регистрирайте.

Всеки потребител може да чете до 5 статии месечно без да има абонамент за Капитал.

Четете неограничено с абонамент за Капитал!

Възползвайте се от специалната ни оферта за пробен абонамент

1 лв. / седмица за 12 седмици Към офертата

Вижте абонаментните планове

Д-р Цветелина Великова е специалист клиничен имунолог в МБАЛ "Лозенец", преподава като асистент в МУ-София, СУ "Св. Климент Охридски" и Тракийския университет. Когато не е с пациенти или студенти, прекарва време с двете си деца в дълги разходки на кучето. Или се отдава на рисуване и на любовта си към езиците, явно немският и френският не са й достатъчни, защото в момента се бори с усвояването на мандарин. През последните месеци обаче хобитата остават на заден план, защото малкото свободни часове на д-р Великова са й необходими, за да допише първата си научнопопулярна книга "Детският имунитет" (изд. "Сиела"), която излезе в началото на октомври. Тя успява увлекателно, но същевременно задълбочено да обобщи най-важната и актуална информация за срещите на децата с инфекции, но също и за алергиите, автоимунни заболявания, имунодефицитни състояния и др. На някои от най-често задаваните въпроси по тези теми Цветелина Великова вече е отговаряла в блога си по имунология (www.drvelikova.com) или като администратор на полезната групата "Ваксини" във фейсбук с близо 30 000 последователи. Тя има над 200 статии в научни издания с висока степен на научно влияние (impact factor).

Като какъв човек се определяте?

Динамичен, леко хаотичен оптимист, който търси баланса между личния и професионалния живот и който иска да е щастлив.

Нещото, в което вярвате абсолютно?

Вярвам в науката и научния метод. Дори когато се сменят парадигмите в науката и в света, това става с помощта на научния метод.

Любимият ви момент от деня?

Най-любимият ми момент от деня е заспиването вечер, когато си лягам и усещам настъпването на съня. Действа ми успокояващо, чувствам се сигурна, че всичко ще бъде наред, а в същото време ми създава чувство на магичност и приказност.

Най-голямото предизвикателство във вашата работа?

Трудно ми е да се боря със закостенели представи, с ината, с дезинформацията. От друга страна, голямо предизвикателство са някои пациенти, чиято диагноза не може да бъде поставена с години и за да им помогнем трябва да обединим сили множество специалисти от различни области. Голямо предизвикателство в моята сфера е и да намеря колеги съмишленици, които да имат желание да работим заедно и да се развиваме като екип.

Кое е най-голямото ви постижение?

В личен план - да имам собствено семейство. В професионален план - благодарна съм за това, че за последните десет години сме сформирали една сравнително голяма, сплотена научна група от учени от цялата страна и извън нея, в която има разбирателство и взаимен стремеж за развитие. Смятам, че най-големите постижения тепърва предстоят.

Как си почивате?

Не си почивам, може би само когато спя. Но прекарвам достатъчно време, активно вършейки неща, които ме правят щастлива.

Какво ви зарежда?

Слушането на музика, подкасти, четене и слушане на книги, онлайн курсове за поддържане на квалификацията и такива за придобиване на нови умения, пътувания из страната и чужбина, игра с децата. Всички тези неща ме зареждат и мотивират всеки ден.

Какво ви разсмива?

Обичам детските шеги. Детският смях ми е най-заразителен. Разсмиват ме и комедиантите, които се стараят да изглеждат сериозни.

Какво ви натъжава?

Когато се замисля за това, че животът има своя край. Много ме натъжава това и още не съм готова да го приема. Натъжава ме това, че има глад и бедност по света, конфликти, войни. Натъжава ме, че колкото и усилия да се влагат да се спрат тези трагедии, те все още съществуват.

Какво ви вбесява?

Несправедливостта във всичките й форми и безсилието, до което води тя.

Личност, на която се възхищавате?

През последните години следя активно Дейв Креншоу, който е водещ лектор и автор на книги в областта на продуктивността, управление на времето и баланса между личен и професионален живот. Възхищавам му се, че е успял да постигне успехите си, без да жертва времето за семейството си и да бъде щастлив. Към това се стремя и аз, а пътят към такава промяна се оказа дълъг и осеян с препятствия.

Кое свое качество харесвате най-много?

Харесва ми, че имам желание да се развивам, да уча, да творя. Това постоянство, макар и проявено в различни форми, дейности и дори професии, ми дава увереност в себе си.

А кое никак не харесвате и бихте искали да промените?

Работя над себе си за това да не съдя хората, да не съм рязка, опитвам се да съм по-приемаща и дипломатична. Понякога се улавям, че искам да съм емпатична, а не зная как точно да го постигна и не се получава.

Каква суперсила бихте искали да притежавате?

"Само" две - да чета мислите на хората и да връщам времето назад. Когато си представя обаче, че наистина притежавам тези суперсили, веднага се отказвам от идеята. Не мисля, че бих понесла да зная всички мисли на хората, с които общувам пряко. Освен това постоянното връщане на времето назад ми се струва изтощително и напрягащо - ще изникват въпросите "дали беше правилното нещо, което направих, повторих, потретих?".

Последният подарък, който направихте/получихте?

Последният подарък, който направих, беше за детенце на приятелско семейство - творчески комплект за сглобяване на динозавър от картон. Последният подарък, който си направихме двамата със съпруга ми, бяха луксозни чаршафи за спалня.

Израз или дума, която употребявате прекомерно?

"Да, разбира се, ще го направя." Поемам повече ангажименти и давам твърде много обещания, отколкото има часове в денонощието, необходими, за да се осъществят те. Затова обмислям как да огранича използването на този израз, и замяната му с "Да, но не сега" или "Не".

Къде бихте искали да живеете?

В къща на брега на море или океан, където да се занимавам основно с писане - на научни статии, на материали за блога ми, на книги.

Коя е последната книга, която прочетохте?

"Разпилян ум" на д-р Габор Мате. Четох я няколко месеца, малко по малко, опитвайки се да осмисля всяка страница. Виждах елементи от живота си, описани в книгата, особено в частта, в която той споделя за живота си като лекар, баща, преподавател, автор на колонка във вестник и т.н., трудносъвместими и изискващи роли, вечно закъсняващ за пациентите си и със сроковете, изнервен, нямащ време за децата и съпругата си, хаотичен, нещастен, търсещ промяна.

Най-интересното място, на което сте били?

Най-интересното, екзотично и различно място - остров Бали, Индонезия, а най-интересното като преживяване и на което съм и бих се връщала много пъти - Амстердам.

Мото или цитат, близък до философията ви за живота?

Дори в най-трудните моменти в живота, когато са ни се случили несправедливи неща, когато сме недооценени, трябва да постъпваме правилно, спазвайки принципа "Първо не вреди". Да се защитим, да се справим, но без да отмъщаваме, защото "мракът не може да разсее мрак, само светлината може да го направи".

Все още няма коментари
Нов коментар