Кой живее в "Брайтън 4": разговор с режисьора Леван Когуашвили

Режисьорът Леван Когуашвили за източноевропейските мигрантски реалности, които описва във филма си "Брайтън 4"

Леван Когуашвили, грузински режисьор
Леван Когуашвили, грузински режисьор
Леван Когуашвили, грузински режисьор    ©  Надежда Чипева
Леван Когуашвили, грузински режисьор    ©  Надежда Чипева
Темата накратко
  • "Брайтън 4", копродукция между Грузия, Русия, САЩ и България, е вече по кината у нас.
  • Режисьорът Леван Когуашвили е роден през 1973 г. в Тбилиси, а животът в Ню Йорк през втората половина на първото десетилетие на XXI век го вдъхновява за сюжета на филма.
  • "В грузинската народопсихология има една постоянна ирония към заобикалящия свят, за да го преживееш, постоянно смесване на трагедията и комедията. Може би за това има роля и постоянното присъствие на виното в ежедневието ни."

През няколко години се появява европейски филм, който успява да синтезира източноевропейските конфликти и сложна история - филмът "Брайтън 4" на грузинския режисьор Леван Когуашвили се превърна в едно от тези заглавия.


Благодарим Ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.

За да видите статията, влезте в профила си или се регистрирайте.

Всеки потребител може да чете до 5 статии месечно без да има абонамент за Капитал.

Четете неограничено с абонамент за Капитал!

Възползвайте се от специалната ни оферта за пробен абонамент

1 лв. / седмица за 12 седмици Към офертата

Вижте абонаментните планове
Темата накратко
  • "Брайтън 4", копродукция между Грузия, Русия, САЩ и България, е вече по кината у нас.
  • Режисьорът Леван Когуашвили е роден през 1973 г. в Тбилиси, а животът в Ню Йорк през втората половина на първото десетилетие на XXI век го вдъхновява за сюжета на филма.
  • "В грузинската народопсихология има една постоянна ирония към заобикалящия свят, за да го преживееш, постоянно смесване на трагедията и комедията. Може би за това има роля и постоянното присъствие на виното в ежедневието ни."

През няколко години се появява европейски филм, който успява да синтезира източноевропейските конфликти и сложна история - филмът "Брайтън 4" на грузинския режисьор Леван Когуашвили се превърна в едно от тези заглавия.

"Брайтън 4", копродукция между Грузия, Русия, САЩ и България, направи премиерата си на основания от Робърт де Ниро фестивал Tribeca в Ню Йорк миналата година и взе три награди (най-добър филм, актьор в главна роля и сценарий). Впоследствие се завъртя в България чрез "София филм фест", а сега тръгва на широко разпространение у нас. За Когуашвили това означава близо две години на пътуване и говорене за този филм - има ли нещо тягостно в този процес?

"В мислите ми той все едно се е случил дори още по-далеч във времето", разказва Леван Когуашвили малко преди премиерата в Дом на киното. "Още когато "Брайтън 4" излезе, вече бях на финална права със снимането на следващия ми филм - документален филм за реакцията на Грузия към пандемията, която има своята екзистенциална, но и комедийна страна - примерно как министър-председателят или селският учител за първи път активно използват компютри, за да се справят с дистанционния начин на работа. Има много абсурдизъм."

В това той намира нещо много ключово за грузинската народопсихология, което е оставило и следа в местното кино: "Има една постоянна ирония към заобикалящия свят, за да го преживееш, постоянно смесване на трагедията и комедията. Може би за това има роля и постоянното присъствие на виното в ежедневието ни."

Леван Когуашвили е роден през 1973 г. в Тбилиси. Следва кино в Университета в Тбилиси, но след началото на войната в Грузия започва работа като журналист в Националната телевизия. През 1999 г. се дипломира в московския киноинститут (ВГИК), а през 2007 г. продължава в школата по изкуства "Тиш" към Нюйоркския университет. Още тогава в Ню Йорк се появява идеята за филм, който да пресъздаде реалността на източноевропейските мигранти в "Брайтън бийч", Бруклин, някои от които създали пълно отражение на живота и недоимъка, който са изпитали у дома.

Режисьорът започва да работи по сценария, но първо снима един късометражен, два пълнометражни игрални и два документални филма, докато се завърне към първоначалната си идея. "Вероятно щеше да се получи различно, ако го бях направил още тогава. Може би щеше да е по-емоционално зареден, защото макар и да не живеех точно в този район, често бях в него, разговарях с хората, буквално ловях истории. От друга страна, опитът междувременно ми даде повече възможност да направлявам историята."

В главната роля на баща, който заминава за САЩ, за да издирва сина си, е Леван Тедиашвили, един от най-известните спортисти в борбата свободен стил в съветската и съответно грузинската история - той е двукратен олимпийски златен медалист през 70-те, а един от първите му успехи е на световното първенство по борба в София през 1971 г. Когуашвили си спомня, че "той беше артистичен и като спортист". Биографията на бореца е свързана и с трагичен епизод - заедно със сина си се сражава във войната в Абхазия (1992-1993), окупираната от Русия част от Грузия, а синът му загива. В сюжета на филма за главния герой спасяването на сина му е мисия възможна.

Работата по филма хваща някогашния шампион, когато той вече е прехвърлил 70-те. Има различни здравословни проблеми, а шеговита демонстрация на някогашните му умения на снимачната площадка довежда до счупена ръка. Леван Тедиашвили също така позволява само по два дубъла, ако режисьорът настоява за повече, то мигновено на масата трябва да се появи суши. "Брайтън 4" се оказа труден филм, тъй като все пак го заснехме почти изцяло в САЩ, трябваше да справим както с малкия бюджет, така и с някои логистични ограничения на място, заради които постоянно пренаписвахме сцени", казва Леван Когуашвили, който и до днес живее между Грузия и САЩ.

Вижда ли известна ирония в това, че докато той пътува с филм за източноевропейската емиграция към САЩ, сега Грузия е точка, през която преминава руската емиграция вследствие на войната в Украйна и мобилизацията? "Тбилиси се превръща в много интересен град, а и по принцип е място, което абсорбира различни култури - тази смесица е нещо, което е част от идентичността на града." Прави паралел с Октомврийската революция от 1917 г., когато много руски интелектуалци намират пристан в Тбилиси. "Голяма част от бягащите ми напомнят малко за героите в "Казабланка".

Според режисьора съставна част от това да имаш продължителна кариера във филмовата индустрия е неспирна енергия, която с възрастта все по-трудно се поддържа. Затова и снима само истории, в които вярва напълно. "Трябва изключително да вярваш в това, което правиш, само в тези моменти се появява искрата. Но трудностите могат и да са благословии. Винаги когато се появяват трудности, за мен това е знак, че съм на прав път."

"Брайтън 4" е в програмите на "Дом на киното", "Одеон", Euro Cinema, G-8 в София, както и във веригата на Cinema City из страната и "Синемакс" в Благоевград.

Все още няма коментари
Нов коментар