Лица

"Хуморът е важна съставка от работата ми": художникът и "провален комик" Брад Дауни

Концептуалният съвременен артист гостува в София по-рано тази есен

Светослав Тодоров

Капитал: Light

Всяка събота сутрин: култура, изкуство, свободно време.

Темата накратко

Роден е през 1980 г. в Луисвил, Кентъки, завършва образованието си в Ню Йорк, а от години той е част от артистичната сцена в Берлин.
През 2020 г. създава и може би най-известния си и коментиран проект: дървена (и малко или много пародийна) скулптура в реален размер на Мелания Тръмп, издигната близо до родния ѝ град в Словения.
Брад Дауни направи изложба в софийската галерия ПУНТА през октомври.

Това е единственото интервю, което концептуалният артист и режисьор Брад Дауни дава по време на двуседмичния си престой в София. Причината е, че той не иска гласът му да съществува в дигитална среда, едновременно реакция срещу лесния начин, по който личните данни и свидетелства могат да бъдат манипулирани, и жест на оставяне на изкуството му да говори само за себе си. Той не съществува и на видео, снимките с него са малко.

Възползвайте се от специалната ни оферта за пробен абонамент

2 лв. / седмица за 12 седмици Към офертата

Вижте абонаментните планове

Темата накратко

Роден е през 1980 г. в Луисвил, Кентъки, завършва образованието си в Ню Йорк, а от години той е част от артистичната сцена в Берлин.
През 2020 г. създава и може би най-известния си и коментиран проект: дървена (и малко или много пародийна) скулптура в реален размер на Мелания Тръмп, издигната близо до родния ѝ град в Словения.
Брад Дауни направи изложба в софийската галерия ПУНТА през октомври.

Роден е през 1980 г. в Луисвил, Кентъки: "Имам огромно семейство, в което никой няма общо с изкуството." Осъзнаването, че трябва да се занимава с нещо по-артистично, идва рано. "На всички детски снимки изглеждам вглъбен и рисувам нещо. Баща ми е военен и се местихме постоянно от град на град, а аз съответно от училище на училище. Рисуването се превърна в единствена константа в живота ми, единственото нещо, което можех да контролирам, всичко останало около мен се променяше. Независимо с какво средство работя, и до днес рисувам всеки ден."

Казва, че израстването в подобна среда е създало някои специфични преживявания. Във военните бази всяка къща изглежда идентично с другата и има строг контрол на достъп. Начинът, по който, ако направи лошо нещо в училище, баща му ще разбере до минути, го кара да се замисли за начина, по който човешкото движение е следено много преди повече хора да говорят за влиянието на алгоритмите в социалните мрежи или използването на лични данни. "Огромна част от хората в армията са се записали в нея, тъй като не са имали кой знае колко други възможности в живота. Съответно около мен имаше хора от всякакви прослойки на обществото, чернокожи и мексиканци живееха по един и същ начин с белите - така че като малък не виждах расовото разделение, което човек би виждал в нормален град. Дадох си сметка за някои неща от реалния живот на много по-късен етап."

Първата му страст е скейтърството и според него това е създало интерес към архитектурата - как може един обект да бъде използван за нещо друго, какво позволява или не позволява една постройка. "Скейт културата е нещо като балет, което атакува архитектурата, но, разбира се, не си давахме сметка за това тогава."

Започва с проекти предимно в областта на уличното изкуство, реализира ги анонимно в Ню Йорк в края на 90-те години и началото на новия век. Тогава винаги е облечен като строителен работник, тъй като си дава сметка, че така е напълно невидим в обществото. Анонимността е начин да избегне някакво директно заявяване, че е съвременен артист, тогава все още го преследва притеснение дали може да се заяви като такъв, след като идва в тази среда като аутсайдер. В средата на първите десет години на XXI век започват и първите му успехи като документален режисьор. От 2008 г. живее в Берлин, привлечен от по-лесните финансови и логистични условия, в които артистите живеят и работят там. Негови работи са показвани в Tate Modern, Института за съвременно изкуство в Лондон, музея MASS MoCA в Масачузетс, САЩ.

През 2020 г. създава и може би най-известния си и коментиран проект: дървена (и малко или много пародийна) скулптура в реален размер на Мелания Тръмп, издигната близо до Ново место, родния ѝ град в Словения. За реализацията помага местен дърворезбар, роден на същия ден, в същата болница като нея, но с живот, който продължава в малкия град и е максимално различен от тогавашния ѝ статут на първа дама на САЩ в рамките на мандата на Доналд Тръмп.

Статуята предизвиква медийно внимание, недоволство, интерпретирана е като контрапункт на свалянето на паметници на колонизатори по време Black Lives Matter движението. Впоследствие е изгорена, но Дауни отвръща с преизграждане чрез бронз. Всяка акция има живот и като документален филм - работата му като съвременен артист е паралелна с тази като режисьор.

В София през октомври Дауни представи два проекта в открилите по-рано тази година пространства за съвременно изкуство ПУНТА и ПОСТА по бул. "Дондуков", и двете създадени от кураторката Бояна Джикова, художниците Аарън Рот и Викенти Комитски, приятел на Брад Дауни от Берлин.

В ПУНТА Дауни представи инсталацията "Прес стаята на Рейгън" - за него Рейгън, президент на САЩ между 1981 и 1989 г., е символ на смесването на шоубизнес и политика, масово влияние върху обществото и пропаганда във време, в което тя трудно може да бъде оборена, изграждането на специфичен за американското общество имидж на Източния блок. На откриването Дауни разряза и торта - препратка към честването на успешните опити с атомно оръжие през 1946 г. по време на операция Crossroads в САЩ. Подобна работа е част от почерка на Дауни - пренасяне на американските теми на неочаквани местa като реакция срещу това колко масово са отразявани, смесването на исторически събития, минало и настояще.

"Хуморът е много важна съставка от работата ми", казва Брад Дауни. Понякога се определям като едновременно провален комик и провален архитект."

Повече на braddowney.com