20 въпроса | Теа Денолюбова

Денолюбова се описва като организиран меланхолик, който вярва, че стремежът към добро е единствената смислена битка

Теа Денолюбова, писателка
Теа Денолюбова, писателка
Теа Денолюбова, писателка    ©  Цветелина Белутова
Теа Денолюбова, писателка    ©  Цветелина Белутова

При първа среща, Теа Денолюбова изненадва с крехкостта и деликатността си. Напомня за героиня от филм на любимия си режисьор Паоло Сорентино.

Теа е дъщеря на оператора Денолюб Николов и сестра на актьора Стефан Денолюбов. Завършва Европейския институт по дизайн в Милано. Автор на книгата с поезия "Сложи ме на пауза", краткия роман "Боян" и сборника от разговори с Христо Мутафчиев "Черно и бяло". В биографията ѝ се откроява още организацията на фестивала за писане за сцена и екран From Page to Stage във Варна (2017-2018), както и активната ѝ доброволческа дейност за набиране на помощи за бежанци от Украйна в България след началото на руската инвазията. Доскоро Теа бе двигател на създадената от нея и Жаклин Вагенщайн от издателство "Колибри" онлайн медия - "Арт Акция".


Благодарим Ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.

За да видите статията, влезте в профила си или се регистрирайте.

Всеки потребител може да чете до 5 статии месечно без да има абонамент за Капитал.

Четете неограничено с абонамент за Капитал!

Възползвайте се от специалната ни оферта за пробен абонамент

1 лв. / седмица за 12 седмици Към офертата

Вижте абонаментните планове

При първа среща, Теа Денолюбова изненадва с крехкостта и деликатността си. Напомня за героиня от филм на любимия си режисьор Паоло Сорентино.

Теа е дъщеря на оператора Денолюб Николов и сестра на актьора Стефан Денолюбов. Завършва Европейския институт по дизайн в Милано. Автор на книгата с поезия "Сложи ме на пауза", краткия роман "Боян" и сборника от разговори с Христо Мутафчиев "Черно и бяло". В биографията ѝ се откроява още организацията на фестивала за писане за сцена и екран From Page to Stage във Варна (2017-2018), както и активната ѝ доброволческа дейност за набиране на помощи за бежанци от Украйна в България след началото на руската инвазията. Доскоро Теа бе двигател на създадената от нея и Жаклин Вагенщайн от издателство "Колибри" онлайн медия - "Арт Акция".

Между грижите за тригодишната си дъщеря Кая и ново работно предизвикателство в сферата на технологичните иновации Теа намира и време да завърши отдавна мечтан проект - авторска пиеса, вдъхновена от роман на Амели Нотомб, която адаптира за сцена като моноспектакъл с участието на Христо Мутафчиев.

Като какъв човек се определяте?

Организиран меланхолик, вечно съмняващ се в себе си.

Нещото, в което вярвате абсолютно?

Иска ми се да кажа любовта, но ще отговоря с доброто. Безрезервно вярвам в това, че стремежът към добро е единствената смислена битка.

Любимият ви момент от деня?

4 сутринта, лятото. 6 следобед, през всички сезони. Заради светлината, историите и надеждата, че щастието ще дойде.

Най-голямото предизвикателство във вашата работа?

Да поддържам пристанището, което ми е отредено.

Как бихте обяснили това, което правите, на едно 5-годишно дете?

Опитвам се да успокоя едно 10-годишно момиче, като години наред ѝ разказвам истории. Искаш ли да чуеш една?

Как си почивате?

Не се случва често, отдавам го на младостта. Всъщност почивам си вечер, когато всички спят, а аз се разхождам на пръсти из мислите си. Понякога си представям как имам време да скучая, около 10 минути, преди да трябва отново да започна да работя.

Какво ви зарежда?

Морето и любимите ми хора на радиус не повече от 500 метра от мен. Златното на есента през септември. Няколко песни в моя, собствена последователност. Два-три резервни спомена, до които прибягвам всеки път, щом имам нужда от напомняме, че животът е прекрасен. Прегръдка. Гласът на майка ми. Смехът на приятелите ми, с леко истерични нотки - еднакъв вече толкова години. Вечерите с човека до мен. Кая, дъщеря ни.

Какво ви разсмива?

Онази почти непрекъсната надпревара кой от приятелите ми първи и по-добре ще се пошегува с другия. 99 процента от разговорите ми с брат ми също са такива. Обожавам хора с чувство за хумор - то ме печели.

Какво ви натъжава?

Една определена светлина през зимата, осветяваща тъжни, полупразни домове. В тях като че ли животът тежи. И си отива.

Какво ви вбесява?

Показността и пошлостта. В отношенията, действията, мислите.

Личност, на която се възхищавате?

Семейството ми. Успя да оцелее въпреки всичко.

Кое свое качество харесвате най-много?

Нито едно, бих отговорила преди 5 години. Самоиронията, бих казала сега. Иначе всичко щеше да е прекалено сериозно.

А кое никак не харесвате и бихте искали да промените?

Професионален мрънкач съм и много се оплаквам. Понякога се държа като досаден възрастен мърморко.

Каква суперсила бихте искали да притежавате?

Да пътувам назад във времето и да изтривам онова, което ранява. Щях да грабна баща ми и да отидем на концерта на Отис Рединг в Монтерей, а пък с майка ми щяхме да слушаме Мария Калас на живо. Малко егоистично, но щях да направя така, че баща ми още да е тук. Щях да изтрия всички безумия, каращи ни да страдаме. Нямаше да има непрегърнато дете.

Последният подарък, който направихте/получихте?

Постер на площад в Монпелие. Получих букетче цветя от дъщеря ми.

Израз или дума, която употребявате прекомерно?

Само да сме здрави. Несъзнателено изговарям най-съкровеното си желание и надежда.

Къде бихте искали да живеете?

Тук. В София. Аз мечтаех да се върна. Точно толкова силно, колкото мечтаех да замина. Но навън моите хора ги няма. Тук са, слава богу, че са тук.

Коя е последната книга, която прочетохте?

"Бегуни" на Олга Токарчук.

Най-интересното място, на което сте били?

Една лодка във Виетнам. Написах желание и го пуснах по светещ фенер в реката. Тя се влива в морето, а ние с него се разбираме. Всичко е наред.

Мото или цитат, близък до философията ви за живота?

"Мисля, че в мен има някаква развейпрахщина - все още ми се ще да бъда щастлив." Ромен Гари

Все още няма коментари
Нов коментар