20 въпроса | Петя Хайнрих

Поетесата, която смята, че няма постижения, а само опити да бъде почтена

Петя Хайнрих    ©  Иван Петров

Тице Рей Норгет, Юно Феликс и Лили Романова - зад всички тези загадъчни псевдоними се крие Петя Хайнрих, която е пълна с толкова много енергия, идеи и творческа страст, че спокойно може да води три живота едновременно. А и горе-долу така се случва - сменя лицата си според ситуацията: познаваме я като поетеса, но и като журналистка и стриктна преводачка от немски език. Изборът на език не е случаен, тя живее в Германия от много години, но допринася от разстояние за списанието за литература "Текстил", издавано от Нов български университет.

Нейните поетични книги привличат със заглавията - "Разправа с поезията", "Каза Мари", "Литни, хвани ни" и "Лимне". Въпреки че живее на 1567 километра от София, каквото е разстоянието до Дюселдорф, във всичките си работни проекти е свързана с родината си. На сайта й petjaheinrich.art, с тема литература и лични истории, могат да се открият стихотворения и коментари за актуални заглавия проза и поезия на български автори.


Възползвайте се от специалната ни оферта за пробен абонамент

2 лв. / седмица за 12 седмици Към офертата

Вижте абонаментните планове

Тице Рей Норгет, Юно Феликс и Лили Романова - зад всички тези загадъчни псевдоними се крие Петя Хайнрих, която е пълна с толкова много енергия, идеи и творческа страст, че спокойно може да води три живота едновременно. А и горе-долу така се случва - сменя лицата си според ситуацията: познаваме я като поетеса, но и като журналистка и стриктна преводачка от немски език. Изборът на език не е случаен, тя живее в Германия от много години, но допринася от разстояние за списанието за литература "Текстил", издавано от Нов български университет.

Нейните поетични книги привличат със заглавията - "Разправа с поезията", "Каза Мари", "Литни, хвани ни" и "Лимне". Въпреки че живее на 1567 километра от София, каквото е разстоянието до Дюселдорф, във всичките си работни проекти е свързана с родината си. На сайта й petjaheinrich.art, с тема литература и лични истории, могат да се открият стихотворения и коментари за актуални заглавия проза и поезия на български автори.

Като какъв човек се определяте?

Някой, който върви от светлата страна. Също: тих, вглъбен, отстранен и нетърпящ закъснения. По-скоро смеещ се. Просветено тъжен. Благодарен.

Нещото, в което вярвате абсолютно?

Вярва се единствено в Бог, във всичко друго е добре човек да има доверие и да изпитва съмнение едновременно с това. Но ако си позволя театрално да се определя за нихилист, то абсолютно вярвам в доброто. И в повторенията. Значи - в мотиви, които изникват отново и се надграждат. Така може би се очертава смисълът на нещо, което не знам какво е. Някои май го наричат живот.

Любимият ви момент от деня?

Когато всички задължения са приключили и мога да бъда сама с мислите си. Може би с чаша бургундско вино. Това е късната част на деня, която не изисква от мен нищо. Това е времето, което се преструва на отишло си, защото самото то се наслаждава, че никой не го търси, че няма с какво да се запълва, че е оставено в медитативна празнота. Обичам с него да се преструваме, че не се забелязваме. Понякога в такива мигове му подхвърлям портокал, а то ми го връща в миналото.

Най-голямото предизвикателство във вашата работа?

Ако да си поет е работа, то най-голямото предизвикателство е да не вземеш, да си повярваш. Да не станеш сериозен или още по-ужасното - патетичен. Лошата поезия се е вкопчила здраво за рокличката на добрата поезия. Приличат си като близначки. Лошата е по-яката. Само че лошата поезия не може да се смее, нито на себе си, нито с другите. Добрата поезия се отърсва от хватката на сълзливата си лъжеблизначка и подминава. Подминава, поставя себе си под съмнение, благодари за похвалите и ги забравя веднага. Обръща внимание на критиката, доколкото всяка критика е мотивирана от нещо, понякога извънлитературно, но общо взето истинската поезия гледа да не отговаря на чужди желания и представи, а да е вярна на посоката си.

Кое е най-голямото ви постижение?

Това е прекалено. Нямам постижения. Имам опити да бъда почтена. Да свързвам хората. Да нося радост, да бъда кооперативна. А най-голямото постижение, като всичко най-голямо, винаги предстои. Ако човек спре да се стреми да се надмогва и да постига, то е време за нещо друго.

Как си почивате?

Сама. Най-често на терасата. А ако има и повод да се разтвори слънчевият чадър А поводът е слънце и безветрие.

Какво ви зарежда?

Идеята за нова книга. Идеята за ново литературно списание. Идеята за пътешествие. Норвежкият. Хубаво написан имейл от скъп приятел. Смехът.

Какво ви разсмива?

Повечето неща, лесно се разсмивам. Даниел Келман относно чувството за хумор казва в едно интервю, че смехът е чисто човешка черта - Бог вече няма чувство за хумор, а животните още нямат. Това е доста антропоцентрично и поради това - смешно. Всъщност кой ли не е виждал смеещо се куче, че дори и смееща се риба. Виждала съм и смееща се върба. А тръстиките непрекъснато се смеят, за това откритие даже не е нужно хайку.

Какво ви натъжава?

Казано на едро и затова претенциозно - натъжават ме човешкото гниене в безизходица, мизерията, безперспективността на толкова животи. Боклукът, отровените реки и водоеми, замърсените пейзажи. И как е възможна, по дяволите, тази война в Европа днес, примитивното убиване, национализмите. Натъжава ме, че се говори отново за героизъм. Когато има нужда от герои, значи нещо непоправимо се е счупило, тогава животът е в грешка, зее рана.

В тези мащабни пейзажи на тъгата ми е трудно да се трогна от медийните истории на войници, майки на убити, бежанци от климатичната криза и войни. Не защото не ме боли за всеки човек, а защото мащабната картина на разрушението, създадена в главата ми със силата на мисълта и фантазията, предварително ми показала неизбежните бъдещи жертви. Страдала съм за човека преди катастрофата. Снимките не ме трогват, знам ги преди да се появят.

Какво ви вбесява?

Ако някой се опита да ограничи свободата ми, това ме вбесява. Свободата при мен е много широко понятие. Тя включва както независимостта на решенията и действията ми, така и любовта. Дори слагам знак на равенство между свобода и любов.

Личност, на която се възхищавате?

Не се възхищавам на личности. Възхищавам се на идеи. Но ако трябва да изброя икони, които да красят стената на ресторант за бързо хранене - Грета Тунберг, Карл Лагерфелд, Васил Априлов, Лу Андерас-Саломе, Райнер Мария Рилке, Мария Кюри, Боб Дилън, Сигрит Унсет, Едит Ситуел, Мара Белчева, Ханс Арп и дадаистите.

Кое свое качество харесвате най-много?

Способността за независимост. Това, че не се водя и не се приемам да ме поучават.

А кое никак не харесвате и бихте искали да промените?

Безпричинният страх.

Каква суперсила бихте искали да притежавате?

Никаква. Суперсилите са измислица на суперслабите за компенсация. Нали знаете "Вълшебникът от Оз"? Там героите стигат до смарагдовия град, за да разберат, че всичко, което търсят, те вече притежават. Страхливият лъв се оказва храбър, тенекиеното човече се оказа с топло и чувствително сърце, а плашилото е надарено с бистър ум.

Последният подарък, който направихте/получихте?

Подарих шоколадче от Луфтханза на поет, а той ми подари кибрит. Подарих листо от гинко. Брат ми ми подари орех от градината си. Любима приятелка ми подари хартиено лале. Майка ми ми подари пръстен. Изглежда, че хората обичат да ми подаряват. Благодарна съм.

Израз или дума, която употребявате прекомерно?

От друга страна. Също и често казвам "не". От друга страна, само който каже "не" - оцелява.

Казвам непрестанно "благодаря", почти във всяко изречение в разговор. Но не мисля, че с употребата на "благодаря" може да се прекали, защото винаги е уместно да засвидетелстваш на ближния, че цениш отделеното му време от отброеното време на живота му и то за твои дела.

Къде бихте искали да живеете?

Вкъщи, в края на града, където велосипедната алея минава до вратата ми, а отсреща е полето.

Коя е последната книга, която прочетохте?

Най-новата стихосбирка на Николай Грозни, "The Black Sea: Upanishad".

Най-интересното място, на което сте били?

Свещеният японски остров Миядзима. Там наистина преживях безвремие, случи се в подножието на шинтоистки храм. То е като да си извън времето или по всяко време. Не знам дали е религиозно преживяване, никога преди не ми се беше случвало.

Мото или цитат, близък до философията ви за живота?

Не. Чисто и просто - не.

Но понеже съм на тази вълна, ето и един по-разширен вариант на не-то: "Хората, които отричат съществуването на дракони, често биват изяждани от дракони. Отвътре." (Урсула Ле Гуин)

Все още няма коментари
Нов коментар