20 въпроса: Владимир Каралеев
Живеещият в Берлин моден дизайнер смята красноречието за суперсила
Всяка събота сутрин: култура, изкуство, свободно време.
Още преди да напусне родната си България, Владимир Каралеев шие дрехи за себе си и за приятелите си, които не намират по софийските магазини нищо интересно и провокативно за популярните техно партита в края на 90-те. Движи се винаги извън рамките на общоприетото, при това с лекота и увереност, че е на правилната пътека.
19-годишен, Каралеев заминава да учи моден дизайн в Германия. Силно повлиян от съвременното изкуство, още с дебютната си колекция демонстрира своя запазен знак - изненадващите комбинации и експериментални кройки, асиметрията и деконструкцията, както и играта с подгъви.Възползвайте се от специалната ни оферта за пробен абонамент
2 лв. / седмица за 12 седмици Към офертата
Вижте абонаментните плановеОще преди да напусне родната си България, Владимир Каралеев шие дрехи за себе си и за приятелите си, които не намират по софийските магазини нищо интересно и провокативно за популярните техно партита в края на 90-те. Движи се винаги извън рамките на общоприетото, при това с лекота и увереност, че е на правилната пътека.
19-годишен, Каралеев заминава да учи моден дизайн в Германия. Силно повлиян от съвременното изкуство, още с дебютната си колекция демонстрира своя запазен знак - изненадващите комбинации и експериментални кройки, асиметрията и деконструкцията, както и играта с подгъви.През 2005 г. създава собствен лейбъл - Vladimir Karaleev. Шест години по-късно критиците от немскоезичното издание на Vogue го определят като "новото голямо откритие на Берлинската модна седмица", а модните редактори на The Guardian прогнозират, че той ще е сред дизайнерите, които ще върнат Германия отново на световната модна карта. И не грешат. Днес Владимир Каралеев нарича Берлин "вкъщи" и неговите дрехи се носят в цял свят.
Като какъв човек се определяте?
Спокоен и ентусиазиран, на моменти хаотичен в очите на другите (но винаги организиран в собствен ред), критичен, неподготвен (но винаги готов).
Нещото, в което вярвате абсолютно?
Напоследък по-скоро се съмнявам, отколкото да вярвам абсолютно.
Любимият ви момент от деня?
Денят ме напряга понякога, пълен е с неприятни задачи, изискващи внимание. През нощта мога да се концентрирам по-добре, тогава никой не се обажда по работа и не очаква спешен отговор по имейл.
Най-голямото предизвикателство във вашата работа?
Когато работиш за себе си, най-голямото предизвикателство безспорно е организацията. Няма значение колко си талантлив, ако не можеш да организираш таланта си и го вкараш в релси.
Кое е най-голямото ви постижение?
Не обичам да правя равносметки. Най-голямото постижение от вчера със сигурност беше да преинсталирам операционната система на компютъра си.
Как си почивате?
Когато знам, че съм някъде неоткриваем.
Какво ви зарежда?
В момента идеята за парче сметанова торта с боровинки.
Какво ви разсмива?
Милионери в Космоса. И Джери Зайнфелд.
Какво ви натъжава?
Баленсиага.
Какво ви вбесява?
Всичко за еднократна употреба.
Личност, на която се възхищавате?
Възхищавам се на конкретни постижения или творби.
Кое свое качество харесвате най-много?
Качеството, на което се крепи цялата ми идентичност - творчеството. Без него всичко се разпада.
А кое никак не харесвате и бихте искали да промените?
Със сигурност красноречието. Най-малко мога да боравя с думи. Много се надявах, че, работейки визуално, няма да бъде нужно да обяснявам с думи каквото и да е около работата си, но, уви, се получава точно обратното. Наблюдавам го като цяло и при други изкуства - колкото повече визуални въпроси задаваш, толкова повече въпроси се връщат обратно към твореца. Аз нямам капацитет и за двете. Ако трябваше да заменя творчеството с красноречието, бих го направил. Все пак си мисля как красноречивите хора не ги карат да се изразяват допълнително визуално. В смисъл няма "визуализирайте това, което казахте".
Каква суперсила бихте искали да притежавате?
Красноречие!
Последният подарък, който направихте?
Подаръците са толкова обвързващи и все по-често досадни. Подаръците са за деца, тогава беше и последния път, когато се радвах искрено на подарък.
Израз или дума, която употребявате прекомерно?
"И така нататък" - с това си уплътнявам всички объркани и недовършени изречения. Не знам какво точно означава, често недовършена мисъл с апел събеседниците да се досетят какво следва и да довършат сами моята мисъл.
Къде бихте искали да живеете?
Още не мога да се разделя с идеята за големия град, място, обединяващо толкова много различни хора. Това само по себе си е и причината и проблем за моето желание/нежелание да бъда част от големия град. Още не съм намерил едно място, в един момент всяко място ме влудява. А когато съм на безлюдно място в природата, много бързо започва да ми липсва град.
Коя е последната книга, която прочетохте?
Улрике Херман - "Ende des Kapitalismus".
Най-интересното място, на което сте били?
Когато запознах да пътувам и посещавам места за първи път, те ми се струваха изключително интересни просто защото бяха различни едно от друго. Бяха автентични сами по себе си, даже с недостатъците си. От известно време по-специално големите градове (може да допълня в западната цивилизация) започват да се обезличават в резултат от безумната глобализация, включително архитектурно. Вече не си спомням кое място е било най-интересно, всички стават еднакво неинтересни, а хората изглеждат еднакво навсякъде.
Мото или цитат, близък до философията ви за живота?
И така нататък.
Все още няма коментари
Нов коментар
За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.