НА ЖИВО от 11:00 ч.:
Иновации в болниците, апаратурата и медицинските изделия

20 въпроса: Владимир Каралеев

Живеещият в Берлин моден дизайнер смята красноречието за суперсила

Владимир Каралеев    ©  Dirk Merten

Още преди да напусне родната си България, Владимир Каралеев шие дрехи за себе си и за приятелите си, които не намират по софийските магазини нищо интересно и провокативно за популярните техно партита в края на 90-те. Движи се винаги извън рамките на общоприетото, при това с лекота и увереност, че е на правилната пътека.

19-годишен, Каралеев заминава да учи моден дизайн в Германия. Силно повлиян от съвременното изкуство, още с дебютната си колекция демонстрира своя запазен знак - изненадващите комбинации и експериментални кройки, асиметрията и деконструкцията, както и играта с подгъви.

Възползвайте се от специалната ни оферта за пробен абонамент

2 лв. / седмица за 12 седмици Към офертата

Вижте абонаментните планове

Още преди да напусне родната си България, Владимир Каралеев шие дрехи за себе си и за приятелите си, които не намират по софийските магазини нищо интересно и провокативно за популярните техно партита в края на 90-те. Движи се винаги извън рамките на общоприетото, при това с лекота и увереност, че е на правилната пътека.

19-годишен, Каралеев заминава да учи моден дизайн в Германия. Силно повлиян от съвременното изкуство, още с дебютната си колекция демонстрира своя запазен знак - изненадващите комбинации и експериментални кройки, асиметрията и деконструкцията, както и играта с подгъви.

През 2005 г. създава собствен лейбъл - Vladimir Karaleev. Шест години по-късно критиците от немскоезичното издание на Vogue го определят като "новото голямо откритие на Берлинската модна седмица", а модните редактори на The Guardian прогнозират, че той ще е сред дизайнерите, които ще върнат Германия отново на световната модна карта. И не грешат. Днес Владимир Каралеев нарича Берлин "вкъщи" и неговите дрехи се носят в цял свят.

Като какъв човек се определяте?

Спокоен и ентусиазиран, на моменти хаотичен в очите на другите (но винаги организиран в собствен ред), критичен, неподготвен (но винаги готов).

Нещото, в което вярвате абсолютно?

Напоследък по-скоро се съмнявам, отколкото да вярвам абсолютно.

Любимият ви момент от деня?

Денят ме напряга понякога, пълен е с неприятни задачи, изискващи внимание. През нощта мога да се концентрирам по-добре, тогава никой не се обажда по работа и не очаква спешен отговор по имейл.

Най-голямото предизвикателство във вашата работа?

Когато работиш за себе си, най-голямото предизвикателство безспорно е организацията. Няма значение колко си талантлив, ако не можеш да организираш таланта си и го вкараш в релси.

Кое е най-голямото ви постижение?

Не обичам да правя равносметки. Най-голямото постижение от вчера със сигурност беше да преинсталирам операционната система на компютъра си.

Как си почивате?

Когато знам, че съм някъде неоткриваем.

Какво ви зарежда?

В момента идеята за парче сметанова торта с боровинки.

Какво ви разсмива?

Милионери в Космоса. И Джери Зайнфелд.

Какво ви натъжава?

Баленсиага.

Какво ви вбесява?

Всичко за еднократна употреба.

Личност, на която се възхищавате?

Възхищавам се на конкретни постижения или творби.

Кое свое качество харесвате най-много?

Качеството, на което се крепи цялата ми идентичност - творчеството. Без него всичко се разпада.

А кое никак не харесвате и бихте искали да промените?

Със сигурност красноречието. Най-малко мога да боравя с думи. Много се надявах, че, работейки визуално, няма да бъде нужно да обяснявам с думи каквото и да е около работата си, но, уви, се получава точно обратното. Наблюдавам го като цяло и при други изкуства - колкото повече визуални въпроси задаваш, толкова повече въпроси се връщат обратно към твореца. Аз нямам капацитет и за двете. Ако трябваше да заменя творчеството с красноречието, бих го направил. Все пак си мисля как красноречивите хора не ги карат да се изразяват допълнително визуално. В смисъл няма "визуализирайте това, което казахте".

Каква суперсила бихте искали да притежавате?

Красноречие!

Последният подарък, който направихте?

Подаръците са толкова обвързващи и все по-често досадни. Подаръците са за деца, тогава беше и последния път, когато се радвах искрено на подарък.

Израз или дума, която употребявате прекомерно?

"И така нататък" - с това си уплътнявам всички объркани и недовършени изречения. Не знам какво точно означава, често недовършена мисъл с апел събеседниците да се досетят какво следва и да довършат сами моята мисъл.

Къде бихте искали да живеете?

Още не мога да се разделя с идеята за големия град, място, обединяващо толкова много различни хора. Това само по себе си е и причината и проблем за моето желание/нежелание да бъда част от големия град. Още не съм намерил едно място, в един момент всяко място ме влудява. А когато съм на безлюдно място в природата, много бързо започва да ми липсва град.

Коя е последната книга, която прочетохте?

Улрике Херман - "Ende des Kapitalismus".

Най-интересното място, на което сте били?

Когато запознах да пътувам и посещавам места за първи път, те ми се струваха изключително интересни просто защото бяха различни едно от друго. Бяха автентични сами по себе си, даже с недостатъците си. От известно време по-специално големите градове (може да допълня в западната цивилизация) започват да се обезличават в резултат от безумната глобализация, включително архитектурно. Вече не си спомням кое място е било най-интересно, всички стават еднакво неинтересни, а хората изглеждат еднакво навсякъде.

Мото или цитат, близък до философията ви за живота?

И така нататък.

Все още няма коментари
Нов коментар