20 въпроса | Кирил Кадийски

Нещо, в което вярвате абсолютно?

В справедливостта и възмездието. Няма ненаказано престъпление, няма добрина, за която рано или късно човек да не бъде възнаграден. Вярно, че ние, българите, имаме и друга максима: няма ненаказано добро. Но аз предпочитам да не се съобразявам с нея.

Любимият ви момент от деня?

Лете - утрото, през зимата - вечерта. Тогава най-добре работя.

Най-голямото предизвикателство във вашата работа?

Да правя неща, които само аз ги мога или поне съм от малцината, които ги могат.

Кое е най-голямото ви постижение?

Възможността, която съдбата ми даде, да направя това, което исках и поради което съм това, което съм.

Как си почивате?

Обмисляйки с какво да се захвана след "почивката". Аз съм работохолик, а това вече е зависимост, от която отърване няма. Не съм чувал за клиника за работохолици.

Какво ви зарежда?

Задоволството от направеното. И недоволството - когато не се получава. За да продължа.

Какво ви разсмива?

Напъните на някои наши литературни емута, пък и в другите изкуства, да подхвръкват.

Какво ви натъжава?

Това, че някога хората са можели да правят нещата, както трябва, а сега някои ги правят, както могат, и казват, че така трябва. И още по-лошото - че това вече е нормата.

Какво ви вбесява?

Амбициозната посредственост не толкова като индивидуална изява, колкото като организирана структура. Непомерни амбиции, неуморна агресивност и накрая безпардонно властване - това не е само политическата реалност у нас, така е навсякъде, че и в културата.

Личност, на която се възхищавате?

Нямам кумири. В различни ситуации - различни примери, ако не за подражание, поне за упование.

Кое свое качество харесвате най-много?

Неотстъпчивостта, когато съм убеден в нещо - все едно дали идея или работа, която трябва да се свърши.

А кое никак не харесвате и бихте искали да промените?

Късно е да се променям, но има и може би не е едно.

Каква суперсила бихте искали да притежавате?

Аз съм човек, имам някаква сила и се старая да я владея. Само глупаците вярват в свръхсили, суперсили и като не могат да скочат нависоко, скачат отвисоко. И при едни падането, при други падението е неизбежно.

Последният подарък, който направихте/получихте?

Аз съм по практичните неща. На внука ми, който е вече на 16 - каска, като кара ски, да го пази. За Коледа едната ми внучка ми подари хубави ръкавици - сложих ги някъде да не се затрият в хаоса от книги у дома и сега не мога да ги намеря. Ще изскочат отнякъде през... август.

Израз или дума, която употребявате прекомерно?

Една благословия, която ме е срам да произнеса, но винаги щом я чуя, виждам, че съм бил прав.

Къде бихте искали да живеете?

Където и сега - в една страна с прекрасна природа, превърната в сметището на Европа. Сред хора, които се гордеят с миналото си, нехаят за настоящето и не подозират, че има и бъдеще.

Коя е последната книга, която прочетохте?

Задавате ми въпрос като на политик. Докосването до книга не е събитие в живота ми. Прочетох "Лунни пчели" от моя приятел проф. Христо Трендафилов, ученик на великия Дмитрий Лихачов, и пак надничам в нея - импресии, фрагменти, сентенции не само породени от литературата, но и плод на тънки наблюдения на живота.

Най-интересното място, на което сте били?

Сен Мало. Минах по някаква улица - океанът се плискаше в нозете ми, след известно време се върнах по същата улица и се почувствах сякаш съм на покрива на някакъв жилищен блок. И тогава проумях колко нищожен е човек и колко по-жалък става в усилията си да се мери с мирозданието. Но това не ми пречи да съм амбициозен.

Мото или цитат, близък до философията на живота ви?

Прави каквото трябва, да става каквото ще. И още - залудо работи, залудо не стой.