20 въпроса | Ивайло (Нойзи) Цветков

Нещото, в което вярвате абсолютно?

Бог.

Любимият ви момент от деня?

Аз съм creature of the night (по Kiss). А това, че съм и леко отегчен вампир на повече от 800 години, да си остане между нас.

Най-голямото предизвикателство във вашата работа?

Да разбера най-сетне каква е "моята работа". Занимавам се със сто неща - аз съм и юрист, и философ, и политолог, и тв персона, и музикант, и публицист, и какво ли още не, но най-сериозно дълбая в културната антропология, а пък тя включва в себе си купища компоненти - социолингвистика, различните културни и социални кодове, етология, бихейвиористика, типология на културите, феноменология, епистемология, психология, социология, телеология, теистика, етнология, вечния антитетичен подход и - дебело подчертавам - научния метод. Всичко това са истински науки - както впрочем за мен е и футболният анализ. И моята свръхзадача е във всяка от тези дисциплини да бъда in excelsis.

Кое е най-голямото ви постижение?

Дъщеря ми Анна. И че всъщност успях да подредя така нещата, че в крайна сметка спокойно да се занимавам със споменатата културна антропология, т.е. с човекознание.

Как си почивате?

Никак. Не си спомням да съм се изморявал. Особено пък сега, когато открих моето друго "аз", Мария. Любовта никога не се изморява, докато съществува, тя се пресъздава от само себе си всекидневно.

Какво ви зарежда?

Бесният порив към хуманитаристкия научен метод, програмиран в моя умствен софтуер от невръстен.

Какво ви разсмива?

Самото ни битие? С цялата лична тиха драма, ако позволите, аз съм като Бродски - излишно културен човек в твърде некултурна среда, но далеч не съм първият. Няма особена драма тук - и точно това ме разсмива.

Автор : Мария Игнатова Преглед на оригинала

Какво ви натъжава?

Колимските разкази на Шаламов и, да речем, 27-ият концерт на Моцарт за пиано и оркестър. Впрочем понякога ми се струва, че Моцарт е починал не от изтощение и тежък диабет, а от отвращението от самото живеене. Гигант, който не е знаел, че е гигант, и принуден де факто да проси от властите. Обаче тук имаме и поука - да не спираме, каквото и да стане, до последен дъх, "Реквием" или не.

Какво ви вбесява?

Нищо. Подметнах вече - стоико-скептикът не излиза извън кожата си.

Личност, на която се възхищавате?

Св. Павел. Първата истинска рок звезда с мегауспешни теологични турнета къде ли не.

Кое свое качество харесвате най-много?

Уви, няма такова. Просто внимавам да няма духовен стазис.

А кое никак не харесвате и бихте искали да промените?

Самия факт, че в момента не се сещам кое е. Ето това е пример за протагоров тип софизъм. Винаги имаме нужда от нещо подобно. Но най-вече от киркегорова самоирония.

Каква суперсила бихте искали да притежавате?

Да мога да образовам мнозина.

Последният подарък, който направихте?

Подарих на Мария една великолепна антология американски разкази в оригинал, библиофилско издание - от Тиъдор Драйзър през Ъпдайк и Бъроуз до Джон Чийвър и Доктороу. Пък и съвсем оправдано посветих книгата си "Диалози" на нея, което тя нарича "най-големия подарък изобщо".

Израз или дума, която употребявате прекомерно?

"Така да се каже". И веднага обяснявам психологически защо, нали трябва винаги да сме self-aware - защото биомасата в соцмрежите и дори официалните медии отдавна вменява, че нищо освен първото ниво не е разбираемо. А аз се противя на това, дори го сънувам понякога. Ерго, част от мен, която прави нечовешки културни препратки към какво ли не в световната културна съкровищница, атавистично се плаши от собствения си недоразбран наратив и оттам - паразитната фраза "така да се каже".

Къде бихте искали да живеете?

В Лондон или Дъблин, обичам да вали. Но и в София ми е добре.

Коя е последната книга, която прочетохте?

Конкретно тези дни биографично изследване за Дидро на френски от самия Жак Атали. Нямате представа какво велико удоволствие е да можеш да си позволиш четене в оригинал на няколко живи езика освен двата мъртви. Проблемът е, че времето никога не стига.

Най-интересното място, на което сте били?

Музеят на Алеко в Свищов. Обожавам този автор почти колкото Набоков или Казандзакис.

Мото или цитат, близък до философията ви за живота?

Да извикаме на помощ Камю, разбира се, кой друг: "Има само един-единствен действителен философски проблем и това е проблемът за самоубийството." Така че - по-тихо, по-кротко, по-малко наркотици, социални мрежи и прочее глупости. Тоест по-умозрително, повече хайдегеров "лихтунг", ако е възможно.