В главната роля е Христо Петков

През последните няколко години актьорът Христо Петков направи прехода от това да е познато име предимно в театъра до все по-голямо присъствие на малкия и големия екран. След роли в сериалите "Под прикритие", "Четвърта власт" и "Дяволското гърло" и филми като "Възвишение" и "Ловен парк", през миналата година излязоха "В сърцето на машината" на Мартин Макариев и "Бягство" на Виктор Божинов, както и сериала "С река на сърцето".

Предстои да видим Петков в първата му главна роля - в полуавтобиографичния и камерен филм на Светослав Драганов "Смирен", който направи премиера на миналогодишния "София филм фест", а сега излиза по кината.

Във филма на Светослав Драганов "Смирен" Преглед на оригинала

"Още докато пишех сценария, си блъсках главата кой ще изиграе главната роля на герой близък до мен самия", казва Светослав Драганов, който в "Смирен" разказва как режисьор се опитва да направи филм за прекъснатата връзка между монах и майка му (алюзия към документалния му филм "Живот почти прекрасен", който е за трима братя от една майка и различни бащи).

"Суетникът в мен искаше да е някой по-симпатичен от мен. Алтер-егото на Фелини е Мастрояни, на Еди Захариев е Ицко Финци, а на Людмил Кирков е Филип Трифонов. Трудна работа. Пробвах различни актьори и неактьори, но никой не беше съвсем убедителен. В един момент пробвах и себе си." Снимките наближават, а актьор в главна роля липсва. "Христо Петков се появи накрая и просто пасна."

За Петков филмът, който проследява няколко дни на режисьор, който трудно балансира професионалния и личния си живот, е бил "странна работа" - първото нещо, което Драганов му казва, е, че не е харесал скорошна постановка с него, едва по средата на процеса Петков разбира, че е централен герой на историята и автобиографичните аспекти в нея. "Всичко във филма беше съвсем различно от това, което съм снимал, а и всичко, което съм снимал след него."

"В сърцето на машината"

Последно Петков игра в Black Lotus, холандско-американска продукция с български режисьор, Тодор Чапкънов, както и в норвежки филм, също очакван в близко бъдеще.

Излизането на "Смирен" е част от вълната нови български филми в киносалоните през последните месеци: "Рибена кост" на Драгомир Шолев, "φ1.618" на Теодор Ушев, "Майка" на Зорница София, "Шекспир като улично куче" на Валери Йорданов, копродукцията с Испания "Васил", "Януари" на Андрей Паунов (подобно на "Смирен" игрален дебют на режисьор, досега познат като документалист).

"Мерсие и Камие" на Ростислав Георгиев по романа на Самюъл Бекет, в театрална работилница "Сфумато", 2021

Предубежденията към българските филми и смесените отзиви достигат и до Петков. В тях той вижда фактори, които са по-големи от харесването или нехаресването. "Струва ми се, че каквото и да излезе, то винаги преминава през първоначален висок интерес и после хейт, а това е доста особена настройка. Имам чувството, че това не е свързано само с киното или театъра, но и като цяло с политическата и социалната обстановка. Всичко е на нокти, не се знае накъде отива, малко като движението по пътищата в София." Той вижда изнервяне и агресия, което не е сигурен дали ще даде като резултат нещо продуктивно. "По-скоро е форма на травма на обществото, нещо незадоволено, което се превръща в злоба. Дефанзивен механизъм, който се е включил."

Това напрежение във въздуха за него е и форма на вдъхновение. Затова и път обратно извън България не е нещо, което е обмислял сериозно. "Вкусът и мирогледът ми до голяма степен са повлияни от тези няколко години в Холандия. От друга страна, човек твори, когато не се чувства комфортно, когато има недоимък, проблем. Ако караш сърф на Хаваите, може би няма да четеш Бекет."

"Смирен" ще бъде по кината от 10 февруари.

"В сърцето на машината" е отскоро наличен в HBO Max.