20 въпроса | Тодора Радева

Нещото, в което вярвате абсолютно?

В силата на доброто и в необходимостта да създаваш и да обичаш.

Любимият ви момент от деня?

Късен следобед, часът преди залез.

Най-голямото предизвикателство във вашата работа?

Най-трудно е да поддържам мотивацията си, да се убеждавам всеки ден, че има смисъл да продължавам. И времето, което сякаш никога не стига.

Кое е най-голямото ви постижение?

Гордея се с с дейността на "Прочети София" - всичко, което правим; екипът, който създадохме; как самите участници в различните проекти и хора от публиката споделят, че събитията и идеите ни са стойностни, въздействащи, вдъхновяващи. Сигурно е постижение, че не спирам и продължавам да вярвам, че има смисъл.

А като автор най-много се радвам, когато непознати хора ми пишат, че съм разказала "тяхната" история, че са изпитали удоволствие от четенето, че виждат светлина в писането ми въпреки на места тежките сюжети и обърканите, раними, потънали в болка и самота герои.

Как си почивате?

Чета, гледам сериали или филми, слушам музика, разхождам се, танцувам, лежа и гледам в една точка, говоря с приятели, правя си кафе. Всъщност всичко това е и част от работата ми!

Какво ви зарежда?

Новите идеи. Веднага се втурвам, когато нещо ми стане интересно. Изкуството като цяло. Хората с въображение. Хората, които правят добро. Всяка добре свършена работа, независимо в каква област.

Какво ви разсмива?

Малко дете - когато говори на своя език, когато много държи да ми покаже нещо специално, когато се цапа с шоколадов сладолед, когато се смее без причина. Приятелка, която разказва преувеличено поредната нелепа ситуация, в която е попаднала. Танцът на Хю Грант като премиер от филма "Наистина любов". Сериалът "Белият лотос".

Какво ви натъжава?

Липсата на перспектива, безсилието, усещането, че няма какво да кажа или да направя.

Какво ви вбесява?

Агресията. Некадърността, премесена с арогантност и претенции.

Личност, на която се възхищавате?

Възхищавам се на хора с талант, но и на всеки, който проявява смелост, отстоява себе си, прави ежедневно всичко по силите си.

Кое свое качество харесвате най-много?

Способна съм да разбирам другите и да се разбирам с тях. Доста съм комбинативна и умея да реагирам бързо в кризисни ситуации. Държа на думата си.

А кое никак не харесвате и бихте искали да промените?

Бих искала да съм по-организирана, не толкова нетърпелива и разпиляна в различни проекти, по-твърда и борбена в несправедливи ситуации.

Каква суперсила бихте искали да притежавате?

Да лекувам, имам предвид цялостно, не само физически, да имам изцелително въздействие върху хората.

Последният подарък, който направихте/получихте?

Подарих книги, разбира се, но и един изящен порцеланов сервиз за чай; получих книга, разбира се, но и бижу, както и една много хубава домашна машина за пуканки.

Израз или дума, която употребявате прекомерно?

Има списък с думи, които голяма част от преподавателите по творческо писане препоръчват да се избягват. Направих си експеримент и пуснах проверка в собствените си разкази - със съжаление установих, че думата "живот" се среща малко по-често, отколкото бих искала. В речта си сигурно имам доста паразитни думи, като "всъщност", "иначе", "искам да кажа" и т.н.

Къде бихте искали да живеете?

Обичам дома си и много места в България. Не съм искала да живея в друга държава, най-вече заради езика. (Макар че като повечето нормални хора при всяка срамна постъпка от страна на управляващите или поредното неработещо или недомислено нещо в града ни си казвам, че не се издържа вече.) Имала съм възможност доста да пътувам. И бих искала да продължа, понякога за дълго време - по 6-7 месеца, дори година. Но винаги ще се връщам тук, в дома си.

Коя е последната книга, която прочетохте?

Винаги чета по няколко книги едновременно. Последната седмица завърших "Господин Изразителен" на Олга Токарчук, "Историята на моя живот и други разкази" на Тед Чанг, "Годината на магическото мислене", Джоун Дидиън.

Най-интересното място, на което сте били?

"Капана" в Пловдив в края на 80-те и началото на 90-те беше пълен с изоставени къщи, в които често ходехме, промушвахме се през счупения прозорец или отмествахме няколко дъски от входната врата, като се стараехме да не си личи, че влизаме. Една такава къща, наистина " с дупка по средата", съм описала в едноименния разказ от сборника ми.

Мото или цитат, близък до философията ви за живота?

Често (си) цитирам Т. Ст. Елиът - "...но навярно няма ни победа, нито загуба. За нас е само да направим опит", както и " ...а всеки опит е напълно ново начало и различен вид провал".