20 въпроса | Юлия Георгиева
Тя успява да постигне чудеса в помощта за наркозависими вече 20 години, а сега се грижи за "Розовата къща"
Всяка събота сутрин: култура, изкуство, свободно време.
Юлия Георгиева e от тези активисти, които се борят толкова неуморно, с хъс и вяра в преобладаващото добро у хората, че успяват да заразят с ентусиазма си доброволци, дарители, а дори и държавни служители. Повече от двадесет години тя помага на хора със зависимости, в момента е председателка на фондация "Център за хуманни политики", която от 2019 г. насам управлява Розовата къща. Това е мястото, където наркозависими могат да се нахранят, да ползват пералня, да се консултират се с психолог, да получат съдействие за издаване на лични и медицински документи, дори за намиране на работа.

Юлия Георгиева e от тези активисти, които се борят толкова неуморно, с хъс и вяра в преобладаващото добро у хората, че успяват да заразят с ентусиазма си доброволци, дарители, а дори и държавни служители. Повече от двадесет години тя помага на хора със зависимости, в момента е председателка на фондация "Център за хуманни политики", която от 2019 г. насам управлява Розовата къща. Това е мястото, където наркозависими могат да се нахранят, да ползват пералня, да се консултират се с психолог, да получат съдействие за издаване на лични и медицински документи, дори за намиране на работа.

Досега над 400 души са намерили помощ в Розовата къща, чиято издръжка се формира изцяло от дарения, без никакво държавно финансиране. Мисията на Юлия е да намали вредите от употребата на наркотици (harm reduction), както и да съдейства за създаване на политики, които да са фокусирани върху превенцията.
По време на последната акция на "Розовата къща" - "Нощ навън", тя каза пред "Капитал", че модерният начин за справяне със зависимостите е, средствата, които се използват за рестрикции, преследване и затвор, да се пренасочат към социална грижа, настаняване и психологическа помощ.

Юлия Георгиева работи паралелно и по програма за превенция и образование сред учениците.
Ежедневието ѝ е толкова натоварено, че единственият начин да възстанови силите си е да прекара уикенда сред природата или в градината на селската си къща, където физическият труд и особено дърводелството я успокоява и зарежда.
Като какъв човек се определяте?
Като човек, който вечно се опитва да се доближи до човека, който си представя, че "трябва" да бъде, и вечно не успява. Припряна, мрънкаща недоволница с три думи.
Нещото, в което вярвате абсолютно?
Доброто.
Любимият ви момент от деня?
Онези 15 минути сутрин, когато, полубудна и прегърната, се чувствам като на пет годинки.
Най-голямото предизвикателство във вашата работа?
Да продължавам ежедневно да вярвам, че позитивната промяна е възможна. Че мнозинството от хората могат да се поставят в обувките на хората със зависимости и да ги подкрепят, както и че самите те могат да се постараят повече и да постигнат съществен прогрес в живота си. Огромно предизвикателство беше да повярвам, че в държавната администрация има хора, на които им пука, но май и в това ще повярвам.
Кое е най-голямото ви постижение?
Розовата къща се получи доста добре, а иначе се радвам, че не се отказах да се занимавам с намаляване на вредите от употребата на наркотици, когато почти всички други го направиха.
Невероятен успех e това, че много хора ни повярваха и ни подкрепиха в работата ни, като така променят нагласите в страната.
Как си почивате?
Работя в селската ни къща. Правя ремонти, отглеждаме растения - домати, краставици, всичко. Вечно нещо засявам, пикирам, копая, а накрая обикновено не изяждам. Много ми се иска да имам повече време, за да дърводелствам - магично е!
Какво ви зарежда?
Добрите думи, които чувам за работата ни с хората, които употребяват наркотици. Невероятно е усещането някой да те разбира и подкрепя в тази тежка тема.
Ремонтите, градината и дърводелството през уикендите ме спасяват съвсем буквално.
Какво ви разсмива?
Котките и кучетата могат да са безумно глупави и смешни и дори понякога зяпам кратки видеа за разпускане. Често се смея през сълзи на политически изказвания. Обичам да се смея с любимите ми хора.
Какво ви натъжава?
Изборите, които голяма част от сънародниците ни правят за собствените си животи. Убеждението им, че не заслужават нещо по-добро и че "много хубаво не е на хубаво".
Понякога ме натъжават хората в Розовата къща, толкова жестоки съдби имат някои от тях, че е неописуемо. Но пък се борят, което е достойно за възхищение.
Какво ви вбесява?
Мрънкането ме побърква. Мрънкане за щяло и нещяло, изискване към всички освен към себе си - някой да ми даде, някой да ми направи... Абсолютно вярвам, че ако само 10% от енергията, която се влага в мрънкане, се пренасочи към някакво действие, България ще разцъфти за нула време. А ако излязат и от ФБ тези хора - ехееей!
Личност, на която се възхищавате?
В зависимост от ситуацията се възхищавам на различни хора и те са стотици. Предизборно в главата ми се е загнездил Кристиан Таков, при все че още дори не съм гледала филма.
Кое свое качество харесвате най-много?
Хората казват, че не се спирам - това звучи добре.
А кое никак не харесвате и бихте искали да промените?
Супернетърпелива съм и твърде пряма, и с двете вероятно обиждам много хора.
Каква суперсила бихте искали да притежавате?
Да се телепортирам! Тогава щях да мога да живея в гората на село и да си работя тук.
Последният подарък, който направихте/получихте?
Последният, който направих, бяха печени пресни картофи с мащерка, получих изненада сладкиш с маскарпоне.
Израз или дума, която употребявате прекомерно?
"Офф, човеееек."
Къде бихте искали да живеете?
Избрала съм България, а иначе в гората, но с възможност да работя това, което работя. Карибите също звучат добре, но подозирам, че ще ми стане скучно твърде бързо.
Коя е последната книга, която прочетохте?
"Тери Пратчет: Живот с бележки под линия".
Най-интересното място, на което сте били?
Много интересно изживяване беше престоят ни в стара мелница в Северна Португалия. Мястото беше цилиндрично, с диаметър около 3-4 метра, а вътре някак бяха успели да сместят абсолютно всичко необходимо.
Невероятната гледка към Атлантика от малкото зидано прозорче на втория етаж беше магична. Усещането беше за пълно безвремие и безкрайност.
Мото или цитат, близък до философията ви за живота?
"Все пак вярвам много в смисъла да се твори добро. Защото, оставени сами на себе си, нещата се влошават. Дори само за да останат в сегашното им положение, са нужни непрестанни усилия. Естествената посока е към разпад и хаос - за да ги осуетим, непрестанно трябва да влагаме възпираща енергия. Тази енергия наричам "добро" - Кристиан Таков.
Все още няма коментари
Нов коментар
За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.