Ако се случи в Източна Европа, може да се случи навсякъде

"Действително има ерозия на неща, които сме приемали за даденост и вече не е много ясно дали ще оцелеят. Струва ми се, че идеята на еманципация на всяко равнище - индивидуално, социално, културно, на жените и децата - трябва непрекъснато да се поддържа. Тя не се постига отведнъж завинаги. Ако отслабнат силите на поддържане, тази еманципация може да изчезне", казва Видински. "Човешкото, по много впечатляващ начин, може да устоява на тежките периоди. Виждам опасности, но повече виждам волята и силата на хората, които продължават да удържат и съхраняват това, което ценят, това, което има опасност да се разпадне."

Преглед на оригинала

Въпреки че няма директни политически събития, които да са повлияли на писането му, трудно може да избягаме от някои сравнения - например, когато трилогията започва, Западът и Европа са обект на мечтание и национална цел за българското общество, а сега, когато завършва, се събират подписи за референдум против приемането на еврото. И тогава, и сега в тази част от континента има военно напрежение.

"Сега виждам повече страдание и реакции на това страдание. Когато хората реагират на фиктивна опасност и смятат, че се борят с някакъв враг, те реагират на определено страдание, дори и да не са сигурно откъде идва то." Вижда и контраст в това, че сега се обръща повече внимание на това защо определена група от обществото мисли или се държи по определен начин, докато през 90-те "декласираните хора" потъват незабелязано.

Срещите със сегашните студенти го замислят, че поколението днес като че ли иска да възстанови шансовете, които поколението на 90-те като че ли е проиграло. "През 90-те години демокрацията се противопостави на плурализма и това ми се струва едно от странните наследства на този период у нас." Той вижда опити да се възстанови този плурализъм, а в целия ни "преход" един особен опит - винаги да имаме чувството, че сме в началото вместо в края: "Поезията и като цяло културата ни са лабораторен пример - тук някои неща изкристализират по-бързо, отколкото на други места, проявяват се по-рязко, понякога по-рано, като лакмус тест. Пропуск е, че не се взимат предвид опитът и самостоятелните процеси в Източна Европа, тъй като това, което в един момент се случва тук, се случва и там."

За Видински мисленето за Източна Европа остава изключително фрагментарно. Според него т.нар. западна култура, "или фикционалният образ, който имаме за Запада", преминава през любопитна криза. "Тя се съмнява в себе си, изпитва вътрешни противоречия, а същевременно се пропуска, че в тези европейски култури има много интересни периферни култури. Възприемам ни като част от тази периферия и никога не съм бил привърженик на ясния западоцентризъм. Намирам за много ценно това да бъде запазено."

Видински е впечатлен от един траен парадокс: "Всички тези територии са западно ориентирани ценностно, те искат да станат нещо друго, нещо извън тях, същевременно запазват езиците и културите си. Много е любопитно това, че знаем повече за Щатите, отколкото за Молдова и Румъния."

В обсъждането на тези теми той вижда опасността те да бъдат откраднати и представени в съвсем друг, рисков и догматичен контекст: "Трябва да се съхраняват и ценят периферното и маргиналното, без да намесваме някаква идеология, да виждаме и слабостта, и силата. Все пак всяка родна култура е резултат от противоречия и примеси."

Слоевете смисъл в писането на Видински са повлияни и от склонността му да категоризира и подрежда всичко около себе си - на сайта му и в поддържания от 2004 г. блог vbv.bg той събира буквално всяко свое действие, от академичните и литературните си изяви до техниката, която използва, музиката, която слуша, филмите, които гледа. Казва, че мотивацията му е единствено да покаже, че във всяко структуриране и образ на подреденост има привидност, може би дори илюзия. А и е убеден, че макар и в съвременната поезия да няма "трябва", е добре в нея да има "повече от живота, такъв, какъвто е".

Видински ще бъде част от пролетното издание на събитието "Литературни срещи" (30 март - 1 април) в "Гьоте-институт", което ще обедини различни професионалисти от сферата на изкуствата. В програмата фигурират имената и на Алек Попов, Антоанета Колева от издателство "Критика и хуманизъм", създателката на пространството за съвременно изкуство Swimming Pool Виктория Драганова, хореографката Галина Борисова, журналистката и съосновател на фестивала "Фотофабрика" Еми Барух, Жюстин Томс, Захари Карабашлиев, Иван Димитров, Йордан Славейков, Кристин Димитрова, Николай Терзийски, Радослав Бимбалов, сценографското дуо "Съпромат" и групата КАКЕ?.