20 въпроса | Митко Новков

Нещото, в което вярвате абсолютно?

В Бог, разбира се. И в семейството, нищо по-важно на този свят. На шега дори се определям като "семействащ анархист": всички други институции по някакъв начин подлежат на критика, на коригиране, на неприемане, ако щете; тоест на бунт, на борба, по израза на Ботев, семейството обаче не.

Любимият ви момент от деня?

Сутрин, на развиделяване, когато пия кафе и си чета на спокойствие. Но и вечер, когато се прибирам от работа и с жена ми си споделяме какво ни се е случило през деня. А също и съботите и неделите, когато сме с внуците.

Най-голямото предизвикателство във вашата работа?

Хората винаги са предизвикателство. Защото не всички са добронамерени - завистта, злобата, непредизвиканата лошотия - ей така, за спорта, са често срещани по нашите географски ширини. А и не само по нашите, предполагам. За жалост социалните мрежи легитимираха точно най-низките и неприятни черти на човека - злобарството, глупостта, ниския хоризонт.

Кое е най-голямото ви постижение?

Безспорно семейството. С жена ми Живка сме заедно вече 38 години (ще ги навършим на 6 октомври), имаме прекрасен син Владимир, прекрасна снаха Юлика, прекрасни внуци Ева и Александър. Понякога като гледаме около нас колко много хора са разделени и самотни, се чудим с нея - ние ли не сме нещо наред или пък светът върви нанякъде изоглавен, забравил що е истинско щастие.

Как си почивате?

О, различно, стига да има време за почивка. Защото през съботите и неделите, а и вечер като се прибера все има нещо, което спешно трябва да се направи - я да се довърши, я да се започне, я просто да се продължи. Но инак: всяка събота играем мач и тогава разпускаме до откат, обичам също да гледам спорт - футбол, тенис и волейбол, четенето е също голяма отмора и - защо да крия, понякога си редя пасианси. На времето една врачка ми каза, че в предишния си живот съм бил руска дворянка, застреляна от болшевиките - ти да видиш.

Какво ви зарежда?

Най-много семейството. Но и спортът - практикуван или наблюдаван. Измъкването извън София - на морето или в планината, а и с приятели на кръчма. Понякога самичък отивам някъде, за предпочитане в "по-народни" места като "Сам дойдох" например - жалко, че вече я няма тази софийска култова кръчма, и разпрягам напрежението

Какво ви разсмива?

Човек, книга, филм, постановка. Всичко талантливо ме усмихва и радва, самият живот ме разсмива понякога - толкова е смешен и непритворен.

Какво ви натъжава?

Честно казано, не обичам, когато през пролетта изведнъж изникнат отнейде студ, виелици, сняг. Тъжно ми е и когато човек сам, по собствена воля, се отказва от свободата - това звучи парадоксално, ясно ми е, но пък е толкова често срещано, че е направо покъртително. Много ме натъжават в тази връзка разните риалити шоута, защото те са най-фрапиращият пример за този отказ от свобода и, гледайки ги, ми се къса сърцето, както пеят НЛО. Осъзнах го това в зората им, когато извикаха истински зрителски бум, сега вече не ги гледам. Дали се случват в кухнята, на морския бряг или в някоя стая - обърнал съм им гръб тотално.

Какво ви вбесява?

Когато някой сам върви против себе си, безволно се проваля. Имам доста примери пред очите си и винаги съм се ядосвал здраво, когато - опитвайки се да спра по някакъв начин саморазвалата, ми се изтъкват хиляди доводи - кой от кой по-рационален, че така трябвало, друг избор нямало, какво можело да се направи и т.н. А най се вбесявам, когато някой каже: "Ами аз съм си такъв, какво да направя?" Няма такова нещо като аз съм си такъв, човек нали затова е човек, да се превъзмогва. Иначе целият Ницше и екзистенциализмът изхвърчават по дяволите.

Личност, на която се възхищавате?

Живка, жена ми.

Кое свое качество харесвате най-много?

Откритостта към новото, любопитството.

А кое никак не харесвате и бихте искали да промените?

О-о-о, толкова са много, че ще ми трябва още един живот, че да ги променя.

Каква суперсила бихте искали да притежавате?

Да рисувам. За мен художниците и художничките са супермени и суперуомънки.

Последният подарък, който направихте/получихте?

Една прекрасна художествена фотография и една моя книга. Подарих ги на двама приятели, които празнуваха рождения си ден заедно. А съвсем скоро за друг мой приятел - художествен фотограф, млад човек, специално пътувах до Бургас, за да открия изложбата му, която още стои в изисканата малка галерия "Пролет".

Израз или дума, която употребявате прекомерно?

Преди доста време Копринка Червенкова ме разкритикува за твърде честата употреба на "реално погледнато", засече ме: "А нереално погледнато?" Разсмях се, засрамих се и оттогава много внимавам. Макар че напоследък се улавям твърде често да се питам: "Как да кажа?"

Къде бихте искали да живеете?

О-о-о, в България си ми е добре. Един приятел казва, че ако човек не е в сговор със себе си и на Луната да иде, пак ще му е кофти. Така че ако си със себе си в синхрон, няма значение къде живееш, все ще се чувстваш ОК.

Коя е последната книга, която прочетохте?

Не чета само една книга, а няколко едновременно. В момента са "Не ви познавам" на Теодора Димова, "Бетховен" на Мартин Гек (така е преведена, иначе трябва да се казва Бетовен), "Сърцевина. Отломки памет" на Едвин Сугарев, "Вълнения" на Дж. Г. Фарел. Но те са в процес, последната прочетена бе "Мамник" на Васил Попов - много избарана книга, първата българска жанрова книга, която се е получила превъзходно. Препоръчвам я горещо.

Най-интересното място, на което сте били?

Много са. Но може би онова, което ме зарежда най-яко, е родното ми село Бързия. И морето, разбира се, най-голямото събитие, както слови Христо Фотев.

Мото или цитат, близък до философията ви за живота?

Преди време ги имах доста: например думите на азербайджанския писател Анар: "Човек, ако във всичко търси смисъл, самият му живот ще изгуби смисъл"; или пък тези на Екзюпери: "Човек остарява, когато загуби детското в себе си". Сега като че ли нямам категоричен девиз, но винаги си спомням Еклесиаста: "Суета на суетите и всичко е суета". Или, казано по радичковски: "Всичко е суматоха."