20 въпроса | Валерий Пощаров

Според фотографа светът съществува чрез взаимодействия и нашето щастие зависи от взаимодействието ни със света

Валерий Пощаров е сред фотографите, които умеят едновременно да предават реалистично средата си, но и да вкарват хората, които снимат, в собствен свят.

Животът на Пощаров започва от Добрич, после той учи живопис в Националното училище по изкуства във Варна, а през 2006-а завършва пластични изкуства в Сорбоната, Париж. Между 2007 и 2012 г. е показван в 35 изложби, а после се завръща в България и се посвещава на дългосрочни авторски проекти. Един от тях е публикуваната през миналата година фотокнига "Последният човек на Родопите", резултат от 14 години на експедиции в 985 села.

Валерий Пощаров е сред фотографите, които умеят едновременно да предават реалистично средата си, но и да вкарват хората, които снимат, в собствен свят.

Животът на Пощаров започва от Добрич, после той учи живопис в Националното училище по изкуства във Варна, а през 2006-а завършва пластични изкуства в Сорбоната, Париж. Между 2007 и 2012 г. е показван в 35 изложби, а после се завръща в България и се посвещава на дългосрочни авторски проекти. Един от тях е публикуваната през миналата година фотокнига "Последният човек на Родопите", резултат от 14 години на експедиции в 985 села.

Сега той обикаля страната за "Баща и син" - серия от портрети на бащи и техните пораснали синове, хванати за ръка. Без никакви други обстоятелства и обяснения портретните само загатват за фамилните отношения, какво се предава или губи през поколенията. Неотдавна поредицата беше сред сред финалистите на престижните LensCulture Portrait Awards 2023, а на сайта проектът беше и отличен като специален избор на главния редактор на lensculture.com.

Като какъв човек се определяте?

Струва ми се недостатъчно да живея само своя собствен живот. Песъчинката не търси своето място в пустинята, тя е пустинята.

Нещото, в което вярвате абсолютно?

Светът съществува чрез взаимодействия и нашето щастие зависи от взаимодействието ни със света.

Любимият ви момент от деня?

Сутринта, когато още имам илюзията, че мога да хвана деня.

Най-голямото предизвикателство във вашата работа?

Изкуството не сътворява света, а само му придава смисъл. Човек може да придаде смисъл на света само ако усети вкуса му в устата си. Така изкуството е само свидетелство за чувствителността на една душа, избрала да живее. Това, оказва се, е най-трудното.

Кое е най-голямото ви постижение?

Да отричам постигнатото.

Как си почивате?

Като опознавам света чрез книгите.

Какво ви зарежда?

Да отдавам душата и тялото си на нещо по-голямо от мен, на мисия, в която вярвам.

Какво ви разсмива?

Спонтанната радост от живота.

Какво ви натъжава?

Когато хората изграждат вярата и идентичността си на основата на различия.

Какво ви вбесява?

Безразличието.

Личност, на която се възхищавате?

Личността, която се посвещава на общността.

Кое свое качество харесвате най-много?

Любопитството към света и желанието да търся нови предизвикателства пред мен.

А кое никак не харесвате и бихте искали да промените?

Когато открия бисер, не зная какво да правя с него.

Каква суперсила бихте искали да притежавате?

Да бъда всеки ден различен човек.

Последният подарък, който направихте/получихте?

Подарих дръвче на малкия ми син и заедно го посадихме.

Израз или дума, която употребявате прекомерно?

Обичам да използвам думи, които са точни и изразяват моите мисли с пълна осъзнатост.

Къде бихте искали да живеете?

Тук и сега.

Коя е последната книга, която прочетохте?

"Новото движение за правата на човека: преосмисляне на икономиката за край на неравенството" от Питър Джоузеф.

Най-интересното място, на което сте били?

Музеят на примитивното изкуство "Ке Бранли" в Париж.

Мото или цитат, близък до философията ви за живота?

Ние сме едно малко пламъче, което в един момент ще изтлее. Единственият начин да запазим огъня е да го предадем на други.

Все още няма коментари
Нов коментар