20 въпроса | Валерий Пощаров
Според фотографа светът съществува чрез взаимодействия и нашето щастие зависи от взаимодействието ни със света
Всяка събота сутрин: култура, изкуство, свободно време.
Валерий Пощаров е сред фотографите, които умеят едновременно да предават реалистично средата си, но и да вкарват хората, които снимат, в собствен свят.
Животът на Пощаров започва от Добрич, после той учи живопис в Националното училище по изкуства във Варна, а през 2006-а завършва пластични изкуства в Сорбоната, Париж. Между 2007 и 2012 г. е показван в 35 изложби, а после се завръща в България и се посвещава на дългосрочни авторски проекти. Един от тях е публикуваната през миналата година фотокнига "Последният човек на Родопите", резултат от 14 години на експедиции в 985 села.
Валерий Пощаров е сред фотографите, които умеят едновременно да предават реалистично средата си, но и да вкарват хората, които снимат, в собствен свят.
Животът на Пощаров започва от Добрич, после той учи живопис в Националното училище по изкуства във Варна, а през 2006-а завършва пластични изкуства в Сорбоната, Париж. Между 2007 и 2012 г. е показван в 35 изложби, а после се завръща в България и се посвещава на дългосрочни авторски проекти. Един от тях е публикуваната през миналата година фотокнига "Последният човек на Родопите", резултат от 14 години на експедиции в 985 села.
Сега той обикаля страната за "Баща и син" - серия от портрети на бащи и техните пораснали синове, хванати за ръка. Без никакви други обстоятелства и обяснения портретните само загатват за фамилните отношения, какво се предава или губи през поколенията. Неотдавна поредицата беше сред сред финалистите на престижните LensCulture Portrait Awards 2023, а на сайта проектът беше и отличен като специален избор на главния редактор на lensculture.com.
Като какъв човек се определяте?
Струва ми се недостатъчно да живея само своя собствен живот. Песъчинката не търси своето място в пустинята, тя е пустинята.
Нещото, в което вярвате абсолютно?
Светът съществува чрез взаимодействия и нашето щастие зависи от взаимодействието ни със света.
Любимият ви момент от деня?
Сутринта, когато още имам илюзията, че мога да хвана деня.
Най-голямото предизвикателство във вашата работа?
Изкуството не сътворява света, а само му придава смисъл. Човек може да придаде смисъл на света само ако усети вкуса му в устата си. Така изкуството е само свидетелство за чувствителността на една душа, избрала да живее. Това, оказва се, е най-трудното.
Кое е най-голямото ви постижение?
Да отричам постигнатото.
Как си почивате?
Като опознавам света чрез книгите.
Какво ви зарежда?
Да отдавам душата и тялото си на нещо по-голямо от мен, на мисия, в която вярвам.
Какво ви разсмива?
Спонтанната радост от живота.
Какво ви натъжава?
Когато хората изграждат вярата и идентичността си на основата на различия.
Какво ви вбесява?
Безразличието.
Личност, на която се възхищавате?
Личността, която се посвещава на общността.
Кое свое качество харесвате най-много?
Любопитството към света и желанието да търся нови предизвикателства пред мен.
А кое никак не харесвате и бихте искали да промените?
Когато открия бисер, не зная какво да правя с него.
Каква суперсила бихте искали да притежавате?
Да бъда всеки ден различен човек.
Последният подарък, който направихте/получихте?
Подарих дръвче на малкия ми син и заедно го посадихме.
Израз или дума, която употребявате прекомерно?
Обичам да използвам думи, които са точни и изразяват моите мисли с пълна осъзнатост.
Къде бихте искали да живеете?
Тук и сега.
Коя е последната книга, която прочетохте?
"Новото движение за правата на човека: преосмисляне на икономиката за край на неравенството" от Питър Джоузеф.
Най-интересното място, на което сте били?
Музеят на примитивното изкуство "Ке Бранли" в Париж.
Мото или цитат, близък до философията ви за живота?
Ние сме едно малко пламъче, което в един момент ще изтлее. Единственият начин да запазим огъня е да го предадем на други.
Все още няма коментари
Нов коментар
За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.