Палми Ранчев подрежда хаоса чрез писане, а боксът го връща към реалността

"От един поет остават пет стихотворения, но аз не пиша за поколенията, а за собствено удоволствие", казва Палми Ранчев. Това обаче не означава, че не редактира и не търси постоянно самоусъвършенстване. Затова и благодари на издателска група Ars и Scribens, че не са се изнервили от постоянните промени до последния момент. "Имам късмет, че срещнах Маламир Николов, неговата композиция на стиховете ме накара и аз самия да ги видя по нов начин."

В "Под шапката на скитника - подреждане на уличните безпокойства" Николов е свършил отлична работа като съставител и е събрал най-доброто от поета треньор, писано през последните десет години. "Два месеца всеки ден редактирах, това е моята кръстословица", казва Палми. На въпроса ми защо безпокойствата му са улични Палми отговаря, че обича да броди - без значение дали ще е из софийските или барселонските улици, и вдъхновението му идва от сблъсъка с уличния живот. В едно телевизионно интервю неотдавна той категорично определи себе си като градски човек, за когото селото е само туризъм.

Той пише всеки ден в едно кафе в Барселона, наблюдава хората, но и докато се разхожда или бяга, сетивата му са провокирани. Палми Ранчев живее от шест години в Испания, където e треньор в един боксов клуб, участва в маратони и поддържа спортната си форма без значение, че е на седемдесет и три години - или даже именно заради това. Често тича с дъщеря си Адриана, която в момента живее в Париж, но преди това завършва в Испания. "Ако само чета и пиша, щях да живея във въображението, спортът ме връща във всекидневието и обяснява неща, които не могат да се видят другаде."

Всеки ден Палми гледа боксови мачове, защото спарингът според него е една от най-интересните форми на общуване - "в двубоя двама души научават един за друг много повече, ако четат биографията или говорят с роднините си". За него е било много важно да напише сборника с разкази "Боксьори и случайни минувачи" (изд. "Жанет-45"), която излезе през 2014 г.

"В Барселона даже направиха боксов турнир на мое име, шегувам се с тях да изчакат да умра първо, но истината е, че в България никой не би направил нищо подобно, над 25 години бях треньор в националния отбор, но у нас царува завистта", казва с горчивина писателят. Според него една от основните пречки пред развитието на професионалния спорт у нас е, че спорното министерство издържа безкрайно много чиновници, докато самите спортисти, които тренират и носят медалите са на граждански договори и с минимални възнаграждения.

"Например Кубрат Пулев вече е издухана флигорна, но той не е виновен, той само показва нагледно как федерацията не развива бокса", казва Ранчев. Сега на световното първенство за жени в Индия не участват САЩ и другите големи - "ние участваме, какво означава това, че сме с руснаците ли, лицемерна работа. Явно си мислят, че като не участват най-добрите, България ще вземе медали. Ние сме лицемерни." Според него няма надежда - "българинът е муле, нито е магаре да изреве и да удари няколко къча, нито е кон да препусне свободно", казва Палми Ранчев. И бърза да смени темата, обяснявайки, че предпочита да говори за литература, защото там нещата зависят само от него.

Преглед на оригинала

Всъщност не съвсем, като писател и сценарист с множество издадени книги и награди като отличието за източноевропейска литература Bank Austria и "Южна пролет" за книгата "Манхатън, почти събитие", Палми Ранчев знае, че и литературата е отборна игра. "Един текст винаги има нужда от чуждо око - истината е, че редакторът трябва да защитава интересите на читателите. Дори и да не ви хареса чуждото мнение, винаги има полза от него." От 160 стихотворения, които Палми дава на поета Виктор Самуилов, той оставя 80 и написва четири страници обосновка защо останалите трябва да отпаднат. "В началото имах съпротива, минаха няколко дни и четейки какво ми е написал, установих колко е прав."

Преглед на оригинала

И продължава със забавните истории с неговите редактори - "за романа, който сега излезе, "Хаосът в играта на джаги", Божана Апостолова от "Жанет 45" ми се обади, че началото е твърде бавно", спомня си Палми. Ядосан от критиката, той настъпва газта и по едно време съпругата му, която пътува до него, се притеснява, че ще катастрофират. "С Божана Апостолова винаги воюваме, но всъщност е голям сладур и благодарение на нея си довърших романа", признава си Ранчев.

Той подчертава, че никога не си налага автоцензура - "обикновено в България тя е свързана със секс или политика" - и наистина в новия роман на Палми Ранчев "Хаосът в играта на джаги" еротичните сцени не липсват, а политическите препратки и коментари са типични за цялата му проза. Според него писателят трябва да е способен да изрече истината, самият той казва, че докато не я намери, не пише - "истината за обществото, за отношението между хората, като опозиция на лицемерието, което е завладяло всичко в България".

Но Ранчев напомня, че днес трябва да говорим за литература, и отваря новата си поетична книга на тематичен стих за пролетта. "Колко е хубаво - отново дойде пролетта/и никой кретен не може да я върне./Затова, че са ѝ/ кални обувките./А лицето зачервено и подпухнало/от продължителен плач." Че кой може да върне пролетта, го питам. "В България всеки чиновник би могъл да я върне." Може би ще разберем в някое от следващите му произведения - "не знам, написал съм вече срамно много книги", казва Палми Ранчев. И все пак подсказва, че пише проза, в която действието ще се развива в Барселона и София и в която ще се стреми да казва истината. "Писателите все още използват иносказателен език и прекалено много метафори, в които истината се оплита. Сега всеки може да каже истината, защото не си заплашен, животът ни, поне в България не е заплашен, тези, които са на власт не ги интересува. Писателите не искат да я кажат и продължават с метафори и исторически аналогии", казва Ранчев.

След софийската премиера на двете му книги следва турне из цяла България и среща с много читатели, преди да замине отново за Испания. "Ще стоя до края на април само за да усетя красотата на пролетта в България." А в куфара ще отнесе със себе си в Барселона мемоарите на Марин Георгиев "Камъчета под езика", както и новото издание със стихове на Константинос Кавафис с поетическа версия от проф. Кирил Топалов, също бивш боксьор.