Украинският хореограф Антон Овчинников: Все още съм човек, а не буца омраза
Програмата на фестивала "Антистатик" (9 - 19 май) включва негов уъркшоп и девет запомнящи се представления, включително за деца


Ина Дублекова

Всяка събота сутрин: култура, изкуство, свободно време.
Миналата година неговата аудиопоема "Война" звучеше в тишината на залите преди или след повечето представления в програмата на международния фестивал за съвременен танц и пърформанс "Антистатик" в знак на солидарност с всички засегнати от войната.
Тази година Антон гостува на фестивала на живо, за да покаже танцовия си филм "Монохромно", заснет, докато пребивава в принудителна изолация на 20 км от Киев в началото на руската инвазия. Той ще води и уъркшопа "Нищо лично".
В описанието на филма "Монохромно" разказвате как в началото на войната сте изпаднали във физически ступор, което е радикално преживяване за артист като вас, който работи с тялото и движението. Разкажете малко повече за тази скованост и физическа реакция на случващото се?
Мисля, че войната е радикално преживяване за всеки, който се окаже на територия ѝ. Във всякакъв смисъл - физически и ментален. Силният стрес влияе точно върху онези зони в тялото, които са свързани с движещите сили на съществуването му. "Влияе" в случая значи "блокира". За всеки човек тези процеси протичат по различен начин. Моето тяло сякаш ми казваше: "Това няма смисъл. Всичко, което си правил преди, няма смисъл. Трябва да се скриеш." Защото когато възникне опасност за живота ти, трябва или да ѝ се противопоставиш, или да се скриеш, да се притаиш. Но за мен най-важно беше да не се поддам на паниката. Защото единствената хореография, на която би било лесно да се подчиниш, е онази на колективно движение към гарата и от там - към западната граница на Украйна.
Миналата година неговата аудиопоема "Война" звучеше в тишината на залите преди или след повечето представления в програмата на международния фестивал за съвременен танц и пърформанс "Антистатик" в знак на солидарност с всички засегнати от войната.
Тази година Антон гостува на фестивала на живо, за да покаже танцовия си филм "Монохромно", заснет, докато пребивава в принудителна изолация на 20 км от Киев в началото на руската инвазия. Той ще води и уъркшопа "Нищо лично".
В описанието на филма "Монохромно" разказвате как в началото на войната сте изпаднали във физически ступор, което е радикално преживяване за артист като вас, който работи с тялото и движението. Разкажете малко повече за тази скованост и физическа реакция на случващото се?
Мисля, че войната е радикално преживяване за всеки, който се окаже на територия ѝ. Във всякакъв смисъл - физически и ментален. Силният стрес влияе точно върху онези зони в тялото, които са свързани с движещите сили на съществуването му. "Влияе" в случая значи "блокира". За всеки човек тези процеси протичат по различен начин. Моето тяло сякаш ми казваше: "Това няма смисъл. Всичко, което си правил преди, няма смисъл. Трябва да се скриеш." Защото когато възникне опасност за живота ти, трябва или да ѝ се противопоставиш, или да се скриеш, да се притаиш. Но за мен най-важно беше да не се поддам на паниката. Защото единствената хореография, на която би било лесно да се подчиниш, е онази на колективно движение към гарата и от там - към западната граница на Украйна.
А имате ли усещането, че споменът ви за тези начални месеци е различен днес, година по-късно?
Сега, когато помисля за тези първите четири месеца от войната, в мен отново възниква болезненото чувство за нереалността на случващото се. Те сякаш преминаха в анабиоза, в която физическото проявление на живота беше сведено до минимум. Единственото реално усещане за мен беше загубата на опора и на "свое лично пространство", което винаги, във всякакви условия, е като остров на личната безопасност. Но днес гледам на това време като на необходим период на преосмисляне на собствените граници и на ценността на пространството, което ни е нужно за живот.Известната фраза на Теодор Адорно гласи, че да се пише поезия след Аушвиц е варварство. Вие обаче прописахте поезия не след, а именно отвътре, от окопите в разгара на войната, чрез която последователите ви в социалните мрежи преживяваха късчетата ужас и кураж заедно с вас. Как гледате на тази временна смяна на езика, който използвате като артист - от езика на тялото към езика, побран в думи?
Винаги съм чувствал, че движението/танцът и думите не се изключват взаимно, а напротив, допълват се. В онзи момент - на отсъствие на опорна точка, да намериш възможност за движение беше сложно и аз изцяло прелях в думите. Независимо от ужасите на войната, светът вътре в мен беше препълнен с разнообразни емоции, които се раждаха като реакция на всичко, което виждах и четях в интернет. В онзи момент, поезията стана за мен способ за комуникация със света "отвътре навън" и начин да кажа на този свят: "аз още съм жив, тук съм, все още съм човек, а не буца омраза". Това беше важно, защото да се твори или да се създава е възможно само през състояние на любов, а през омразата само се руши.Как бихте описали емоционалното си състояние днес, какво идва след ступора?
Обикновено безопасността е свързана с устойчивостта. Измерението, в което съществувам днес, не ми дава усещане за устойчивост, макар достатъчно да дава чувство за безопасност. Това е ново чувство. Но се старая да приемам това усещане като възможност за нови открития, насочвайки вниманието си натам, където по-рано не е достигало. Освен това се научих да намирам сила в слабостта, или по-точно в ранимостта и уязвимостта на вътрешния свят.
Уверен сте, че личното и публичното в живота на всеки артист неизбежно си влияят. Това е и темата на уъркшопа "Нищо лично", който ще водите в София. Как се промениха отношенията между частно и публично за вас след 24 февруари, успявате ли да се фокусирате върху изкуството си и тежат ли ви честите въпроси за войната?
Струва ми се, че в момента личното е станало много публично. Индивидуалната енергия на всеки се слива в един общ поток от енергия и да разбереш кое именно е твоето персонално, лично, става все по-трудно за един творец. В момента в Украйна реално се случва едно ново формиране на нацията, много неща се променят вътре в обществото и в неговото отношение към държавата. На ниво изкуство това най-често е свързано с "другостта", погледът към събитията "от друга страна", представени от други, не особено популярни гледни точки. Понякога това е вид покушение към "най-святото". Какво значи това по време на война? Може ли един творец да има "друга" гледна точка във време, в което всеки, който нарича себе си украинец, чувства нуждата да работи за победата? И ако сега ние всички се движим в един поток, то не се ли превръща нашето изкуство в пропаганда?За мен е важно винаги да оставам в критичното поле и да се съмнявам в това, което предлага масовата култура. От една страна, сега около нас се раждат много нови образи, които моментално стават масови, а от друга, за да се работи с тях, е нужно много да се внимава, защото самите те, независимо от масовостта им, се превръщат в остра рефлексия на военното време. Тежестта на войната в този случай е тежест на отговорността за това, което говориш от името на украинската култура и изкуство и как формираш възприятието за тях пред света. На мен ми е трудно да се избавя от тази отговорност, макар че може би това е само мой личен проблем.
Как бихте продължили мотото на тазгодишното издание на "Антистатик" - "Моето тяло, моят танц"?
Моето тяло, моят танц, моите въпроси. За мен моето тяло е източник на формиране на въпроси и едновременно търсене на отговори. Правилата при това стават ситуационни - това не е някакъв спорт с неотменими правила, а възможност да бъдеш гъвкав и да се адаптираш към ситуацията.Какво ви предстои като артист и като украинец?
Това, което предстои, предстои. В днешните условия, аз мога да живея единствено в настоящия момент и така намирам житейски смисъл. Светът утре може да свърши с ядрена катастрофа или да започне отначало със смъртта на Путин и разпада на руската империя. Аз очаквам да се случи второто, но какво действително ще стане не мога да предрека.Превод от руски: Владимир Петев

Разнообразната артистична програмата на "Антистатик" е съставена от 9 запомнящи се представления, вникващи по нови начини във важни глобални теми като връзката на човека с природата ("Място за изчезващи (Безнадеждно)", "Деветата"), социалните мрежи ("Песни от допаминовата въртележка") и войната в Украйна ("Монохромно"), или пък нежно и задълбочено изучаващи собствените ни тела и тяхната способност да надскачат границите си чрез силата на танца и хореографията ("Атитюд", "Това е нещо истинско", "ТЛМ - Телесна линия на мисълта"). Силен акцент в програмата са и музикалните пърформанси, прерастващи в концерти, които разкриват неочаквани измерения на движението, мисълта и емоциите през взаимодействието със звука и музиката ("Без дъх", "Задвижван").
Всички подробности за програмата на "Антистатик" ще намерите на страницата antistaticfestival.org.
Все още няма коментари
Нов коментар
За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.