Главният редактор на The Happy Reader за бъдещето на четенето

Успешната комбинация от литература и кулинария той продължава с книгата бестселър The Breakfast Bible (2015), която обединява големи фигури от света на книгите и психоанализата "на масата" - те са представени с любимите им ястия.

Първият брой на литературното списание The Happy Reader излиза през 2014 г. Според концепцията на списанието първата половина е дълго интервю с известен човек, който обича книгите, а втората половина e запазена за задълбочено представяне на заглавие на Penguin Classics, впоследствие и на други издателства.

След близо девет години главният редактор на списанието обяви в профила си в инстаграм края на The Happy Reader.

Живеещ между Париж и Лондон, амбициозният и отворен към нови предизвикателства Себ Емина остава не само щастлив читател, но и щастлив любознателен човек.

Себ, оказва се, че един от най-интересните броеве на The Happy Reader, на чиято корица се появява в нестандартна, почти приказна форма невероятната Тилда Суинтън, е последен в историята на списанието. Като запален читател смятате ли, че в днешно време четенето вече не е това, което беше? Хората вече масово предпочитат кратките форми, аудиоформатите.

Привличането на вниманието на хората струва пари. Когато се преборите за вниманието на масовата аудитория, печалбите са невероятни, както се доказва от водещите компании за доставка на съдържание като Apple, Meta и Alphabet. Инструментите за привличане на нашето внимание са толкова развити, че не е изненадващо, че всички се чувстваме сякаш газим през лепило всеки път, когато понечим да се върнем към старото и обичано приключение, каквото е четенето. От друга страна, има признаци, че хората отново започват да ценят и да разпределят правилно вниманието си. Това според мен е умението ни по-добре да разпознаваме "капаните" за внимание, които преди изглеждаха като нещо добронамерени и вълнуващи предложения, а се оказаха загуба на време, спам.

Книжарниците се възраждат. Продажбите на книги са стабилни. Хората все още търсят стойностните продукти, проекти, идеи.

Какво остава в сърцето ви след тези девет години съдържателно общуване с лоялните читатели на списанието? Как ще продължи вашият професионален живот?

Отношението на читателите е безценно - усещането, че хората не просто са купили списанието и са го оставили да лежи на масата в хола като някакъв декоративен елемент от интериора, а че наистина го четат от кора до кора. Получавам много интересни имейли от (по)читатели, които са забелязали всеки малък детайл или нюанс в отделните броеве, и това е голям подарък. За мен е невероятно, че The Happy Reader успя да прелети от Лондон до София и Сингапур.

Преглед на оригинала

Що се отнася до професионалния ми живот, в момента съм нещо като творческо студио от един служител. Работя върху няколко аудиопроекта, които ще стартират през есента, например Wild Memory Radio за WePresent (редакторската платформа за дигитални изкуства на услугата за изпращане на големи файлове WeTransfer - бел. ред.), за връзката на артистите с конкретни места и поредица от "радиостанции на артисти", наречени Five Radio Stations, своеобразен наследник към Global Breakfast Radio, което направих с художника Даниъл Джон Джоунс преди няколко години.

Очертават се и други интересни предизвикателства. Хората, които се интересуват, могат да ме последват в Instagram, където ще обявявам всичко ново в детайли, когато мога.

Съгласен ли сте, че четенето е таен език, който ни дава представа кои сме и накъде отиваме?

Когато избирахме лице за корицата на The Happy Reader, първият въпрос винаги беше "този човек читател ли е". За да си отговоря на него, четях стари интервюта и сканирах внимателно с дни профилите в социалните медии на личностите, които мислехме да поканим, техни разсъждения и препратки към книги. Много често правех и друго алтернативно проучване - търсех снимки от дома на знаменитостите в списание Architectural Digest, за да видя дали имат хубава библиотека, истинска.

Между другото не съм съдил никого за това, че не е читател. Хората имат различни приоритети в живота си и предпочитат различни форми на изкуство. Просто имах нужда от ревностни читатели за корицата на нашето списание.

Въпросът ви е интересен, защото показва, че в XXI век, когато е толкова лесно да се оставим на течението и просто да преяждаме с бързи медии, базирани на алгоритми, да бъдеш "четец" на първо място е важна част от идентичността на човека. Конкретните книги, към които сме привлечени, също са важни, но най-важното е да четем. И да не приемаме четенето за даденост, то се възпитава, отглежда, поддържа. Започнах да оценявам това много високо в последно време.

Какви хора мислите, че управляват света днес - четящи или не?

Не вярвам, че има конкретни хора, които управляват нещата глобално, но, ако оставим настрана политиката - добра новина ли е, че Джо Байдън е почитател на Джеймс Джойс, или е тревожно смешно, че Риши Сунак обича Джили Купър (започналата кариерата си като журналистка английска авторка на любовни романи - бел. ред.)? Така мисля!

Преглед на оригинала

Би било успокояващо човек да вярва, че светът се управлява от четящи хора. Особено такива, които четат романи, стига да не са фенове на Айн Ранд. По-скоро би ме радвало, ако хората с голямо влияние четат дълбоко обмислени текстове по темите, за които отговарят, както и документите и справките, които им подават колегите - но дали е така, кой би могъл да знае?

Има ли книга или конкретен писател,които са оформили мирогледа ви?

Израснах като ненаситен читател от ранна детска възраст. Конкретни етапи в моето детство са включвали книгите на Туве Янсон, "Пътеводител на галактическия стопаджия" на Дъглас Адамс и "Властелинът на пръстените" на Дж. Р. Р. Толкин. По-късно това бяха произведенията на Хорхе Луис Борхес, Тони Морисън, Вирджиния Улф, Фридрих Ницше и Ролан Барт.

Коя е най-незабравимата ви среща през годините като главен редактор на The Happy Reader?

Интервюто с една наистина легендарна жена - модната дизайнерка Даян фон Фюрстенберг, в апартамента й в Париж. Беше за корицата на миналогодишния летен брой, получих съобщение ден преди това, че тя ще е в града и ще може да ме види. Проведохме прекрасен разговор, докато тя ровеше из лавиците си с книги, говорейки за Стефан Цвайг, Антоан дьо Сент-Екзюпери, Мануел Пуиг и много други. Беше недостатъчно дълга, но наситена със смисъл среща, а след това седнах да си почина на левия бряг на Сена, безкрайно изтощен, но и въодушевен, че има такива хора.

Източник: архив The Happy Reader Преглед на оригинала

Как изглежда бъдещето на книгите?

Кой може да каже това? Би било страхотно книгите да имат розово бъдеще, но нека бъдем честни: ако спрем да печатаме книги утре, все още ще има безкрайно много неща, които да откриваме и на които да се наслаждаваме.

Понякога си мисля, че прекаленото анализиране на бъдещето на една форма на изкуство, безпокойството за възможната му гибел, води до нещо като фетишизация. Това от своя страна намалява способността ми просто да се отпусна и да му се насладя, което, парадоксално, е точно нещото, на което четенето разчита, за да оцелее.