20 въпроса | Свилен Иванов
"Само добрият слушател може да те накара да отвориш вратата към себе си", убеден е Иванов, чиято дебютна стихосбирка е вече в книжарниците
Всяка събота сутрин: култура, изкуство, свободно време.
Свилен Иванов е един от най-добре боравещите с думите автори в историята на "Капитал" (репортажът му "Пожари и апаши" беше отличен с награда "Паница" през 2003 г.), учител по български език и литература, сценарист (включително на "Сънчо"), писател на детски книги, а към днешна дата е заместник-ръководител на катедра "Маркетинг" в Икономическия университет на родния му град Варна. Изглежда, е дошъл правилният момент за още едно ново начало. По-рано това лято се появи дебютната му книга с поезия "на юг от устните, на запад от морето" (изд. "Арс").
Стиховете в нея са писани през последното десетилетие, но както казва той, "на пулсации, между дълги моменти тишина". "В тях са записани неща, които се появяват изневиделица като образи или картини, с идеята да ги запазя само за себе си, за да не ги забравя. Ако има нещо общо между тях, това са островите от летни сенки, в които се крие детството край морето. И мечтите на детето да се превърне в голям човек."
Като какъв човек се определяте?
Като почти непознат. Всеки път искрено се удивявам как не забелязвам или не разбирам елементарни наглед неща.
Нещото, в което вярвате абсолютно?
Че ако искаш и вярваш в нещо достатъчно силно, то ще се случи, стига да положиш необходимите усилия и не се откажеш.
Любимият ви момент от деня?
Рано сутрин, когато карам колело и след това плувам в морето.
Най-голямото предизвикателство във вашата работа?
Да приема факта, че студентите, с които работя сега, са напълно различни от тези, с които съм работил преди пет или десет години, и да променя начина си на работа така, че да мога да им бъда полезен.
Кое е най-голямото ви постижение?
Ако изобщо може да се определи като постижение - промяната, която настъпи в мен, след като имах щастието да стана баща на двете си деца.
Как си почивате?
Като слушам музика. Помага ми да се откъсна от ролите, които трябва да играя в професионалния и социалния си живот.
Какво ви зарежда?
Музиката, морето и думите, подредени в картини.
Какво ви разсмива?
Кратки вицове. Попитали Радио Ереван защо половината от мъжете, които слизали от полета от Тел Авив до Москва носят със себе си калъфи за цигулки. Радиото отговорило: "Защото другата половина са пианисти."
Какво ви натъжава?
Когато видя хора, които не могат да си позволят нещо, което заслужават да имат. Храна, лекарска грижа, книги, красиви дрехи, добри думи.
Какво ви вбесява?
Наглостта. Претенцията, че знаеш и можеш повече от всички останали или че всичко ти е позволено, защото правилата не се отнасят за теб.
Личност, на която се възхищавате?
Марин Бодаков. Огромно сърце и доброта, която дори не може да се побере вътре в него.
Кое свое качество харесвате най-много?
Умението да слушам историите на другите. Само добрият слушател може да те накара да отвориш вратата към себе си.
А кое никак не харесвате и бихте искали да промените?
Една такава експлозивна сприхавост, която отключва онзи непознат (вече) човек у мен, който крещи на другите.
Каква суперсила бихте искали да притежавате?
Искам да мога да дишам под вода без шнорхел или водолазни бутилки, за да не се налага да излизам на повърхността и да си поемам въздух. От дете сънувам често, че съм Ихтиандър, останал съм затворен много дълго в онова каче с решетката и повече никога няма да мога да живея като човек на повърхността.
Последният подарък, който направихте/получихте?
Сребърна верижка с морска звезда на жена ми.
Израз или дума, която употребявате прекомерно?
"Да, да, да..." Сигурно е генетично, защото установих, че синът ми го употребява много често.
Къде бихте искали да живеете?
В малка дървена барака на брега на Тасос - някъде между Скала Калирахис и Скала Марион. Мисля, че там ще има всичко, което ми е нужно.
Коя е последната книга, която прочетохте?
"Карай плуга си през костите на мъртвите" на Олга Токарчук.
Най-интересното място, на което сте били?
Андалусия, макар че не знам дали една област може да бъде определена като отделно място. (Тук мога да разкажа за Лорка и слушането на фламенко и произведенията за класическа китара, които за мен превръщат тази област в едно-единствено място въпреки цялото и многообразие, но едва ли е необходимо).
Мото или цитат, близък до философията ви за живота?
"Учейки другите, човек учи себе си." Съзнателно махам "и"-то, защото ако не научаваш нищо за себе си, не можеш да научиш никого на нищо.

Все още няма коментари
Нов коментар
За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.