Лиу Цъсин: Само идеята за нов свят гарантира по-нататъшното развитие на човечеството

Писателят и фантаст за неравния технологически прогрес и парадоксите в Китай

Лиу Цъсин по време на участието си в Панаира на книгата във Франкфурт, 2018 г.
Лиу Цъсин по време на участието си в Панаира на книгата във Франкфурт, 2018 г.
Лиу Цъсин по време на участието си в Панаира на книгата във Франкфурт, 2018 г.    ©  Shutterstock
Лиу Цъсин по време на участието си в Панаира на книгата във Франкфурт, 2018 г.    ©  Shutterstock
Темата накратко
  • Описваните от научната фантастика светове се превръщат в реалност, каза писателят на Софийския фестивал на науката.
  • Извън информационните технологии в останалите области прогресът е доста бавен.
  • Най-ценното в научнофантастичния жанр е изобразяването на човечеството като едно цяло.

Лиу Цъсин, авторът на трилогията със световна популярност "Земното минало" и един от водещите съвременни фантасти, е сред най-интересните гласове в литературата, когато става въпрос за детайлен поглед към бъдещето.

Роден е в Пекин през 1963 г. по време на режима на Мао, работил е като хидро- и компютърен инженер, а в края на 80-те започва и неговата кариера като писател, и то в жанр, който е слабо познат в Китай. С годините, той се превръща във феномен не само в съвременната китайска литература, но и във фантастиката като цяло.

Същевременно около личността му витае загадъчност. С увеличаващата се популярност на Лиу Цъсин, превеждан у нас от Стефан Русинов и издаван от "Колибри", остава отворен и въпросът за отношението му към политическата линия в Китай - някои негови изказвания са като ехо на официалната доктрина (в разговора по-долу той определя Китай като екологично по-отговорен от Европа).

По-рано тази година Лиу Цъсин беше онлайн гост на Софийския фестивал на науката (11-14 май), като участието му е по инициатива също така на издателство "Колибри", фондация "Красива наука" и институт "Конфуций". В рамките на събитието писателят за първи път се срещна, макар и от дистанция, с българските си читатели.

Публикуваме част от разговора между Лиу Цъсин и Александър Попов, а преводачи на отговорите са Стефан Русинов и Евелина Хайн.

Попов представлява онлайн изданието ShadowDance и проекта за научна фантастика, социални науки и хуманитаристика "Космотехника". В разговора Лиу Цъсин разказва защо предпочита екранизациите по творбите му да се различават от оригинала, прави догадки как изкуственият интелект ще промени живота ни и обръща внимание, че описваните от научната фантастика светове се превръщат в реалност. Последните два въпроса са от публиката.

С първия си въпрос бих искал да ви върна към вашето биографично начало като фантастичен автор. В есето си "Историите на науката" разказвате за преживяване от далечната 1970 г., когато като дете наблюдавате първия китайски космически спътник. Завършвате с мисълта, че "научната фантастика е литература за цялото човечество". За мен тази мисъл е важна, в нея припознавам мисията на фантастиката - да позволява на литературата да разказва за света отвъд тясно разбраното човешко битие. Кои са въпросите, които днес ви вълнуват по сходен начин, както когато сте били на седем?

В сегашния ни свят все още има множество неща, способни да предизвикат въображението ми. Например внезапният подем в развитието на изкуствения интелект вече проявява белези на значим технологичен пробив и е много вероятно да започне да влияе върху живота ни на все по-дълбоко ниво. Това ни дава усещането, че описваните от научната фантастика светове се превръщат в реалност.

Като фантаст често се впускам в спекулации по какъв начин ще се промени животът ни, ако изкуственият интелект продължи да се развива толкова стремително. Има множество вероятности - и хубави, и лоши - и всички те са храна за въображението. Но, от друга страна, скоростното развитие на информационните технологии прикрива факта, че в останалите области на човечеството прогресът е доста бавен.

Склонни сме да смятаме погрешно, че ставаме свидетели на всеобхватно технологично развитие, но всъщност не е така. Космическите технологии не изглежда да са се променили кой знае колко от моето детство насам, всъщност оттогава космонавтиката дори се е свила като мащаб. Така че описваната в научнофантастичната литература космическа епоха все още е много далеч от нас.

Това поражда много интересно предизвикателство - да си представим какъв ще е бъдещият свят, ако неравенството в развитието на различните технологии продължи да нараства.

Бихте ли казали, че китайската фантастика черпи по някакъв начин от своята културна история и памет, че подхожда към научното познание и научната спекулация малко по-иначе от западната фантастика?

Научната фантастика е нещо изцяло чуждо за Китай, този литературен жанр е внесен от Запада. В традиционната китайска култура липсва такъв елемент на научнофантастично мислене. Въпреки че китайската култура има хилядолетна история, през всичкото това време в нея така и не поникват кълновете на модерната наука.

Това е така нареченият "въпрос на Нийдъм" - парадоксът, че въпреки всички значими научни постижения в Китай модерната наука така и не се развива. На какво се дължи този парадокс изследователите нямат единен отговор, но така или иначе това е причината в Китай да не се появи литература, стъпила върху научна основа.

И тъй като научната фантастика е привнесен жанр, приликите между проявленията ѝ в Китай, на Запад и навсякъде другаде далеч превъзхождат разликите. Да вземем например моите романи. Според мен кризите и предизвикателствата, пред които се изправя човечеството в тях, не са специфични за китайската нация, те са общочовешки. Това е един от най-основните похвати в моето писане.

Когато създавам истории, аз не разсъждавам от гледната точка на китаец, а полагам усилия да надскоча расовите и националните ограничения и да заема позицията на цялото човечество. Старая се в тези произведения да гледам на човечеството като едно цяло.

Този отговор поставя разговора за фантастиката върху една интересна плоскост - нещо общо, което е присадено не само в Китай, а въобще в литературата. Нещо, което променя отвътре литературата и науката.

Да, аз лично смятам, че най-ценното в научнофантастичния жанр е изобразяването на човечеството като едно цяло. В този контекст расата и националността стават незначителни. Такова мислене и такъв поглед могат да се проявят единствено във фантастиката.

В "Трите тела" важно място е отделено на книгата на Рейчъл Карсън "Смълчана пролет", много важен текст за екологичните борби, публикуван преди повече от 50 години. Днес темата за промените в климата, както и за потенциалното изчезване на голям брой видове, е все по-актуална и виждаме как човечеството, макар и бавно, започва да реагира като едно цяло на кризата. Как гледате на тези процеси?

Традиционната китайска култура набляга върху отношенията между човека и природата, тя поставя акцент върху единението, върху хармоничното съжителство между човека и природата. Има една доста древна културна основа за опазването на околната среда.

Настоящият процес на стихийна модернизация, разбира се, изправя Китай пред множество екологични проблеми, каквито има и в останалите страни. Една основна разлика обаче е, че в Китай екологичните проблеми се вземат предвид още в процеса на развитие и изграждане, докато на Запад обикновено се мисли за решаването на проблема едва след като той вече е създаден.

Ще ви дам пример - преди работех като инженер във въглищна електроцентрала, но тя беше затворена именно заради екологичните проблеми преди десет години, съответно аз загубих работата си. Но пък като фантаст смятам, че хората, било то китайците или цялото човечество, няма как да се осланяме единствено на екологията, за да поддържаме дългосрочното си развитие, тъй като планетата Земя, на която се намираме, е една изключително малка система, малка като песъчинка.

Само ако възприемем едно по-прогресивно мислене, насочено към изграждането на нов свят, можем да гарантираме по-нататъшното развитие на човечеството.

До каква степен сте ангажиран с адаптацията на вашата трилогия "Трите тела" (3 Body Problem) от Netflix и какво според вас печели и какво губи едно литературно произведение, когато се пренесе на екран?

Взех участие в адаптацията, но разбира се, като автор на оригиналното произведение моята роля беше незначителна в сравнение с тази на продуцентите и режисьора. Сериалът все още е в процес на снимане, така че ми е трудно да заключа как ще изглежда крайният резултат, но впечатлението ми е, че те са свършили чудесна работа. На този етап все още не ми е разрешено да разкривам подробности.

Смятам, че материята на научната фантастика е по-подходяща за образно, отколкото за писмено изразяване. Писмените описания са безсилни пред безграничното научнофантастично въображение, от тази гледна точка екранизирането на моите романи само би им добавило стойност и съдържание и резултатът не би бил нещо по-слабо от оригинала. Убеден съм в това. И силно се надявам още мои произведения скоро да бъдат екранизирани.

Какво е мнението ви за китайската адаптация на "Трите тела"?

В общи линии съм доволен, най-много от страхотната актьорска игра. Но този сериал има един проблем - твърде много се придържа към оригиналното произведение, историята следва прекалено плътно текста. Литературата и киното са различни изкуства, екранизациите следва да внасят известни изменения в литературното произведение в зависимост от спецификите на визуалните изкуства. Ако се движиш изцяло по оригинала, това може да се отрази на гледаемостта и да затрудни възприятието на зрителите. Най-важното за мен е историята да достигне до зрителя, а за да се случи това, няма как да се спази дословно оригиналът.

Все още няма коментари
Нов коментар