20 въпроса | Владимир Полеганов
Преводачът, благодарение на когото на български се появиха автори като Томас Пинчън, Тед Чанг и Абдулразак Гурна
Всяка събота сутрин: култура, изкуство, свободно време.
Ако търсите нещо от по-мрачната, дистопична и експериментална страна на англоезичната литература, Владимир Полеганов е вашият човек. След като преведе "Вроден порок" и "На ръба на света" на Томас Пинчън, благодарение на него в българските книжарници вече намираме и един от най-важните съвременни фантасти Тед Чанг - малко след "Историята на твоя живот и други разкази", сега идва ред на сборника "Издихание" (изд. "Колибри"). Неотдавна Полеганов преведе и "Край морето" на Нобеловия лауреат Абдулразак Гурна (изд. "Лабиринт").
Отвъд приноса си като преводач, Полеганов е автор на сборника с разкази "Деконструкцията на Томас С." и романа "Другият сън", който по-рано тази година беше адаптиран като инсталация в регионалния център за съвременни изкуства "Топлоцентрала" с участието на Марий Росен, сценографското дуо "Съпромат" и проекта за научна фантастика, социални науки и хуманитаристика "Космотехника".
Като какъв човек се определяте?
Тревожен и любопитен. Това си казах първо, след като прочетох въпроса.
Нещото, в което вярвате абсолютно?
Природата.
Любимият ви момент от деня?
Сутринта след изгрев слънце. Но също така и сутринта след 3-4 ч., когато на моменти е тихо, както си мислим, че е в космоса.
Най-голямото предизвикателство във вашата работа?
Понякога е трудно да видиш смисъла от което и да е усилие в областта на превода или писането, но за щастие тези моменти са кратки и редки. Има го и това, че тези занимания, дори когато са с изцяло професионални параметри, изглеждат несъвместими с реалността и най-вече икономическите ѝ измерения.
Как бихте обяснили това, което правите на едно 5-годишно дете?
"Седя или си вървя и мисля думи, после някои от тях ги записвам, после някои от тях ги изтривам. Понякога думите са си мои, понякога предавам чуждите на нашия език. А ти с какво се занимаваш?"
Как си почивате?
Чета, разхождам се, слушам много музика, в последно време се върнах и към видеоигрите - заради удоволствието, но и защото част от работата ми в последно време изисква да съм в час. Препоръчвам Hollow Knight.
Какво ви зарежда?
Музиката и тишината.
Какво ви разсмива?
Харесвам странни и абсурдни неща.
Какво ви натъжава?
Извън безбройните ежедневни поводи за тъга (има такива и за радост, за щастие), може би упоритото нежелание на хората да осъзнаем, че сме част от всичко останало на тази планета. И всичко, малко и голямо, което следва от това нежелание.
Какво ви вбесява?
Същото. Към него бих добавил и лекотата, с която се оставяме на социални мрежи и алгоритмите им да ни моделират като реагиращи същества и нищо повече.
Личност, на която се възхищавате?
Много са. Ако трябва да избера само една - Самюъл Р. Дилейни, за нечовешкия талант и смелостта.
Кое свое качество харесвате най-много?
Търпелив съм.
А кое никак не харесвате и бихте искали да промените?
Това, че съм търпелив.
Каква суперсила бихте искали да притежавате?
Може би да мога да усещам света през сетивата на някое животно. Птица със сигурност.
Последният подарък, който направихте/получихте?
Книга и пак книга. Но е подарък и чудото, което се случи с "Другият сън", благодарение на "Съпромат" и "Космотехника".
Израз или дума, която употребявате прекомерно?
Странно. На едно ниво. Ужас. Може би.
Къде бихте искали да живеете?
О, не знам дали мога да отговоря на този въпрос. В безкраен град? На някой друг свят? Или в друго измерение? За малко може би в бъдещето? Но и близо до природата? Като част от природата? В нещо друго, каквото и да е то?
Коя е последната книга, която прочетохте?
Titanium Noir, последната книга на Ник Харкауей. Стегнат и оригинален детективски роман за едно особено бъдеще.
Най-интересното място, на което сте били?
Манила. Чудовищен град. Обичам големите градове и местата, където можеш да видиш бъдещето. Токио, Хонконг, Шанхай и Ню Йорк показват само част от картината. Из места като Манила вървиш, гледаш и в главата ти отекват думите на Уилям Гибсън, които цитирам по памет: "Бъдещето вече е тук, просто не е разпределено поравно за всички."
Мото или цитат, близък до философията ви за живота?
Светът е странен.
Все още няма коментари
Нов коментар
За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.