Как се вгражда невеста в галерия
Живеещият в Берлин художник Виктор Петров е новият носител на годишната награда за съвременно изкуство BAZA
Капитал: Light
Всяка събота сутрин: култура, изкуство, свободно време.
Художникът Виктор Петров направи ударен дебют у нас. Той е новият носител на годишната награда за съвременно изкуство BAZA, а тъй като досегашният му артистичен път преминава изцяло в Германия, работата, която представя в груповата изложба на номинираните в СГХГ, всъщност е и първата, която показва у нас.
Чрез скулптурата "Вградената невеста" той визуализира безкрайна система на наредени порцеланови чинии, а огънатото желязо напомня едновременно на сушилник и на конструкцията на мост. Както подсказва името, работата е вдъхновена от популярната на Балканите, включително в България, легенда за вграждането на мома или сянката ѝ, за да бъде една постройка (или най-често мост) устойчивa.
Споменът за легендата го преследва през годините, помни как в детството е предизвиквал смесица от любопитство, объркване и уплах в него. В един съвременен прочит жената е вградена чрез очакванията към нея за работа вкъщи и в кухнята. Съответно в произведението той "вгражда" пръстен и тапа за сифон.
"Домакинската работа, или дори като цяло полагането на грижи, никога не спира. Изразходва се единствено човекът, който я върши", обяснява Петров. Вече от единадесет години той живее в Германия, а "Вградената невеста" го кара да погледне от нов ъгъл към житейския си и артистичен опит до момента.
Част от идеята му е и да изследва как проблемът с очакванията към жените влияе на дизайна, производството, рекламата. Представянето на скулптурата съвпада и с по-широкия разговор и масови протести около правата на жените в България, недостатъчните мерки срещу домашното насилие и срещу дискриминацията, основана на пола. Тези теми несъмнено ще се появят като асоциации при голяма част от посетителите на изложбата.
До каква степен той като автор ги е имал предвид в процеса на създаване? Казва, че не иска да сочи с пръст към българската реалност от дистанцията в Германия, но тези проблеми все пак са част от есенцията на работата. "От фолклорна гледна точка тази легенда може да има различни, метафорични тълкувания. От моята гледна точка това патриархално насилие въобще никога не е изчезвало от обществото ни. То просто се преразказва с други думи и се приема с мълчание."
Виктор Петров е роден през 1991 г. в Плевен. Майка му започва да го води на уроци по рисуване и керамика, когато е дете, но минават години, преди Виктор Петров да усети изкуството като призвание. Баща му е помогнал технически при създаването на "Вградената невеста".
Малко след като завършва гимназия, той се отправя към Германия, като пътят му към установяване там е по-заобиколен. Работи различни неща, участва в доброволчески инициативи, "малко по малко започнах да работя по идеята и да уча там. Отне ми известно време, докато намеря пътя си. В изкуството видях възможност да се специализирам в различни области, да преследвам различни интереси". Върши типа дейност, който е подсказан и в последната му работа - чистач е в хотел във Фрайбург, грижи се за деца в рамките на проект в Лайпциг, обикновено ангажименти без трудов договор, срещу подслон и храна. Определя този период като "алтернативна форма на оцеляване".
Впоследствие следва фигуративна скулптура в Университета по изкуства и дизайн в Хале, продължава с магистратура в Университета по изкуствата в Берлин.
"В Плевен получих класическо обучение, все пак тогава нямах достъп до съвременно изкуство по начина, по който то се разбира в западния свят. Хоризонтът ми започна да се разширява в Хале", казва Петров с уговорката, че мисли за всеки от тези периоди като еднакво важен за развитието му.
С годините развива все повече проекти, в които засяга теми, в които се припокриват социалното, архитектурното и политическото. "Но не ги виждам като серии, макар и архитектурният елемент винаги да присъства. Това разтегляне е обикновено капиталистически трик, за да продадеш нещо повече пъти. Мисля, че само когато погледна назад мога да кажа до колко една работа е била свързана с друга. Харесва ми да не знам накъде ще ме отведе следващата ."
Предстоят му групови изложби в Хамбург и Берлин, които изследват теми, които го вълнуват в момента, като например "как политиката влиза в най-малките клетки от нашия живот и как я възпроизвеждаме чрез поведението ни, жестовете ни." През март следващата година заедно с две художнички той ще започне работа по реновирането на олтарите в построената през XIII век катедрала на малкия град Наумбург - първа възможност това, което прави, да остане на показ не просто за няколко седмици, а десетилетия наред.
На фона на този график той ще трябва да намери и време да пътува до Ню Йорк - наградата BAZA по традиция включва осеммесечен престой в резиденция там, както и изложба в Института за съвременно изкуство в София (едни от инициаторите на отличието заедно с фондациите "Едмонд Демирджиян" и "Лъчезар Цоцорков", както и Фондация за гражданско общество - Ню Йорк). Според кураторката на тазгодишната изложба с номинираните за наградата повечето от художниците разглеждат теми, занимаващи днешното общество. "Страховете, трудността да вземеш решение, спомени, грижата за себе си и околните, за околната среда, свръхконсумацията, равноправието и ролята на жените в обществото. Може би това, което прави впечатление е, че повечето работи в изложбата всъщност представляват много лични разкази и предлагат много личен поглед върху тези теми", казва Марина Славова.
От страна на Виктор, това е и възможност за по-дълбоко навлизане в сцената у нас. "Едва през последните години се върна едно желание по-изкъсо да следя какво се случва у нас. Бях съвсем отделен от живота и някогашните приятели в България." Виктор Петров отдава това на желанието изцяло да се съсредоточи върху света около себе си, за да може истински да участва в него. "Никога не ми се е искало да съм разделен между места, да гледам с едното око към една посока, с другото към друга. Така че се фокусирах върху Германия и имаше период, в който имах усещането, че съм оставил България зад гърба си - или поне така си мислих. Оказва се, че не можеш!"
На фона на тази пауза от събитията у нас какви мисли го преследват при връщанията в България покрай създаването на работата в Плевен и участието на изложбата в София? "Когато се върна, често за няколко дни се чувствам някак тъжен, без да мога да обясня защо. Отнема и няколко дни да започна да говоря по-нормален български, да свикна с разговорния език, да не мисля за него като преводен на немския. А езикът е много важен за мен - думите, поезията, могат да допълнят формата на една работа. Получава се така, че не се чувствам чужденец, но често изглеждам като чужденец за другите."
Повече за работата му на viktorpetrov.com.
Изложбата с номинираните за BAZA тази година (Алина Папазова, Вероника Десова, Виктор Петров, Ивелина Иванова, Калина Мавродиева, Мартиан Табаков, Никола Грозданов) е в Софийска градска художествена галерия до 6 септември. За 16-те издания на отличието сред наградените са Антон Терзиев, Мартина Вачева, Мария Налбантова, Марта Джурина, Красимира Буцева.
Все още няма коментари
Нов коментар
За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.