20 въпроса | Явор Панев
Няма значение къде си, ако си в мир със себе си, казва архитектът и съосновател на "Оптимистас"
Капитал: Light
Всяка събота сутрин: култура, изкуство, свободно време.
Арх. Явор Панев е от хората, които приемат като лична мисия цитата на Махатма Ганди - "Бъди промяната, която искаш да видиш в света".
Заедно с адвокатката Цвета Йоцова основават "Оптимистас" - частна организация, ориентирана към инициативи, обществени проучвания и стратегии за развитие на градска среда, граждански допитвания и архитектурни конкурси.
Сред реализираните им проекти са превръщането на някога изоставения склад за боеприпаси и по-късно клуб Bonkers в културен център ReBonkers във Варна, конкурсите за нова сграда на "Карин дом", нов облик на пазара в Добрич и за център за експериментално куклено изкуство към държавния куклен театър в Стара Загора. Панев е също така съосновател на сдружение "Таляна" във Варна.
Специализирал в Барселона и Лисабон, Явор вярва, че с общи усилия, добри идеи и намерения се стига там, където се живее нормално, в естествена и вдъхновяваща креативността среда. Вярва, че промяната на градската среда не е само институционална задача, а личен ангажимент на всеки гражданин.
Като какъв човек се определяте?
Оптимист.
Нещото, в което вярвате абсолютно?
"Вдишвам любов, издишвам благодарност." Тази мантра промени изцяло живота ми. И всичко покрай нея.
Любимият ви момент от деня?
Вечер, когато градът спи.
Най-голямото предизвикателство във вашата работа?
Да разбиваме остарели разбирания.
Кое е най-голямото ви постижение?
"Оптимистас", като ценностна система.
Как си почивате?
Обичам да слушам музика. Постоянно съм с тапите в ушите.
Какво ви зарежда?
Да купонясваме вечер по баровете с приятели и да продължаваме да си говорим за работа. Имам една приятелка, собственик на бар на плажа, която все ми казва: разграничавай работата от личния си живот. Но за мен личният и професионалният живот са едно цяло. Трябва да се кефиш на това, което правиш, само в това виждам смисъла и това ме зарежда. Важно е това, което правя, да е забавно и да е правилно.
Какво ви разсмива?
Положителните емоции. Разсмивам се на собствените си бъгове, които се опитвам да чистя чрез самоирония. В случаите, когато се усетя, разбира се.
Какво ви натъжава?
Несправедливостите. Младите хора, които мислят за тарикатлъка като за най-важният инструмент за постигане на успех.
Какво ви вбесява?
Остарелите разбирания и налагането на нечии възгледи. Това, че едно работи за теб, не значи, че работи за мен. Смисълът на бъдещето е в повече емпатия и споделена визия, в чието създаване всички имат участие, а не са пасивна страна, на която й се казва какво да прави.
Личност, на която се възхищавате?
Всеки е космос и е добре да вярваме повече в себе си и да правим това, което усещаме като правилно. Възхищавам се на всеки, който е в хармония със себе си.
Кое свое качество харесвате най-много?
Оптимизма. Това е нагласа и лично решение да намираш хубавото.
А кое никак не харесвате и бихте искали да промените?
Мързи ме понякога повече, отколкото искам - особено трудно включвам в работен режим, ако се откъсна от работата си по някаква случайност. Може би и затова не обичам да съм в тотален аут.
Каква суперсила бихте искали да притежавате?
Да продължавам да обичам. Любовта ще спаси света. Сигурен съм!
Последният подарък, който направихте?
Купихме торта на рожденик и я изядохме заедно после, разбира се.
Израз или дума, която употребявате прекомерно?
Вдишвам любов, издишвам благодарност. Съзнателно си налагам тази фраза, особено ако загубя темпо или посока.
Къде бихте искали да живеете?
Преди си мислех, че искам да живея на остров, но се убедих, че ще ми писне и след известно време ще искам на друг остров. Няма значение къде, важното е да си в мир със себе си.
Коя е последната книга, която прочетохте?
Да си призная не съм от най-четящите хора. Може би ученето на архитектура е добро извинение, повечето книги и учебници са с картинки. Свикнах да възприемам графично много повече информация.
Най-интересното място, на което сте били?
В стар барутен погреб от времето на Османската империя. Намира се във Варна и всеки може да го посети. Казва се ReBonkers. Сега работи като младежко, алтернативно пространство с ясен фокус върху съвременното изкуство.
Мото или цитат, близък до философията ви за живота?
Довери се на процеса, животът не прави грешки.
Все още няма коментари
Нов коментар
За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.