🗞 Новият брой на Капитал е онлайн >>
LIGHT

Фотографът на диви животни Светослав Цветанов: Наблюдението учи повече от учебниците

Как снимането на природа може да помогне за опазването ѝ

Светослав Цветанов от Провадия е един от утвърдените фотографи на дива природа в България. Занимава се със снимане на птици и животни вече 15 години. Носител е на първа награда във фотоконкурс на Dynaphos на тема "Пробуждане", в който се включват повече от хиляда претенденти. Отличеният му кадър е на малката птичка тръстиково шаварче, заснето в контражур на фона на залязващото слънце. Печели награда и от конкурса на PhotoSynthesis "Снимай, не убивай", за запечатаната битка между белоопашат и обикновен мишелов. Същите две птици му осигуряват публикации и в британските издания Daily Mail и Daily Express.

Освен с фотография Светослав се занимава и с природозащита като част от Българското дружество за защита на птиците (БЗДП). Друга негова важна дейност, свързана с птиците, е изграждането на специални фотографски укрития в района на Провадия. Те се наемат от желаещи да снимат или просто на наблюдават дивата природа и като допълнение Цветанов съдейства с насоки за биологията и поведението на птиците, както и с фотографски съвети.

Как започнахте да снимате дива природа?

Купих си фотоапарат просто защото исках да имам. Започнах, като снимах всичко, което ми попадне пред обектива - пейзажи, коли, хора. Веднъж се разхождахме с приятел и един славей застана в периферията на близкото дърво и на около два метра от нас ни изпя толкова мелодична песен, че не можеше да не го наснимам. После, когато седнах вкъщи да разгледам кадрите и сравних емоцията от тази фотография с всичко останало, реших, че ще се занимавам само и единствено със снимане на птици и други диви животни. При мен се случи така, че фотографията ме заведе при птиците и оттам започнах да изучавам тяхното поведение, да се интересувам от орнитология и биология. Най-много от природата научавам чрез наблюдение.

С какво се отличава снимането на диви животни?

Фотографията на диви животни е коренно различна от фотографията на всичко друго. Така е поради простата причина, че при другите видове фотография имаш пълен контрол над абсолютно всичко, освен при пейзажа, но дори и при него може да имаш достатъчно време, за да режисираш кадъра. При дивите животни може да контролираш до голяма степен самата сцена, но най-голям принос за крайния резултат ти дава природата, видът, който снимаш.

Започват ли повече хора да се интересуват от този вид фотография?

Напоследък забелязвам много изразена и бързо развиваща се тенденция все повече хора да започват да се интересуват от снимане на дивата природа, т.нар. wildlife фотография. Техниката вече е по-широко достъпна и става все по-лесно да се направи хубава снимка. Много хора започват да се обръщат към природата като цяло, да се отнасят с грижа към нея, да се интересуват от животни, от птици. Друга причина все повече хора да се увличат по снимането на дива природа е развитието на социалните мрежи и особено на групите в тях.

Все пак всеки човек намира своя собствен смисъл да започне да се занимава с такова хоби. За мен фотографията е единственият начин да отида сред природата, да си взема нещо от нея и да си го занеса вкъщи без да ѝ вредя. Има хора, за които основен двигател в това занимание е творческата част, за други водещо е разтоварването, което им дава прекарването на време сред природата, и за тях снимките не са толкова важни. Има много хора с професии, несвързани с дивата природа, които обаче искат да си почиват, като са близо до животните, наблюдават ги, снимат.

Какво представляват направените от вас укрития за снимане на животни край Провадия?

Имам общо четири горски укрития в района, като две от тях са много добре работещи. Три от тях са разположени на около 1 км едно от друго, а четвъртото е при село Тутраканци, на 3 км от Провадия. Едното е в много дива, стара и интересна гора. Укритията представляват малки къщички от лек дървен материал, доколкото е възможно удобни и пригодени за прекарване на поне 7-8 часа в тях.

За моите укрития е характерно, че се снима само през стъкла и обективите не се подават навън и не смущават животните. От укритията ми в гората, които са с поилки - малки басейнчета, основно се снимат горски птици, като кълвачи, мухоловки, синигери, черешарки, зеленики, коприварчета, дроздове, хищни птици като малък и голям ястреб, а също и катерици. Само от едното горско укритие вече съм регистрирал 43 вида птици и съм много доволен от тази бройка. Налага се обаче постоянна поддръжка, захранване на птиците, почистване на поилката, смяна на водата и т.н.

Какви хора идват, за да използват тези укрития?

Търсят ме всякакви хора - любители фотографи, birdwatcher-и, биолози, на които просто им е интересно да стоят вътре и само да наблюдават. Идвали са и ловци, които искат да видят животните отблизо. Те най-често седят до мен, докато снимам, и се наслаждават на птиците, които идват да се хранят, да пият вода и да се къпят. Укритията се ползват целогодишно и достъпът до тях е с предварителна заявка на фейсбук страницата Provadia Wildlife Photography и срещу съответното заплащане.

Кой е най-привлекателният за фотографите вид в района на Провадия?

В района на Провадия гнездят няколко двойки от редките египетски лешояди. От около 50 двойки египетски лешояди на целия Балкански полуостров в района на Провадия се намират единствените, гнездящи в Северна България, представляващи около 10% от популацията на вида. Провадийската двойка е най-известна в медийното пространство, тъй като е едно от първите гнезда с камера вътре и може да се наблюдава на живо във всеки момент и отвсякъде животът на птиците. "Биг Брадър" за лешояди.

За да можем да срещнем фотографите и природолюбителите с този рядък вид, заедно с БДЗП създадохме специално укритие близо до село Аврен. Завършихме го през зимата, съвсем ново е. Укритието заработи много добре още от самото начало - едва три часа след като беше готово, вече имаше птици, които да бъдат снимани. Това укритие може да се използва, след като човек се свърже с мен или БДЗП.

Важно е обаче да се има предвид, че особено по време на гнездовия период на египетския лешояд достъпът до района е силно ограничен. Всяко укритие трябва да има стопанисване и да е със строг режим на посещение, особено щом се отнася до големи хищни птици, каквито са лешоядите. Укритието е лицензирано, разположено е на заградена площадка и там се подхранват птиците. Минава проверка на Българската агенция по безопасност на храните (БАБХ) и на Районната инспекция по околна среда. Така могат да се оставят регламентирано останки от мъртви животни, за да се привличат лешояди. Укритието освен това е и с кауза.

След промените в животновъдството в България лешоядите често имат трудности да намерят храна. Когато има такива укрития, където им се доставя качествена храна, без отрови, не се използва мърша от животни, които преди това са били третирани с антибиотици, за да бъдат спасени, това дава възможности на световнозастрашен вид като египетския лешояд да продължава да гнезди в района.

Птиците се хранят на такива места близо до укрития и по този начин шансът те да търсят храна другаде, където може да има отрова, се намалява значително. Проблемът с отровите в България е сериозен фактор, който може да унищожи цяла колония, както стана в района на Кресна преди години. Подходът е да се изградят площадки за подхрнване и да се осигурили безопасна храна на лешоядите.

Когато някой идва, за да снима египетски лешояд на такова място, той не само помага за популяризирането им като красиви и емблематични птици, но и оставя средства за подхранването им и по този начин допринася за опазването на рядък вид. Колкото повече хора се увличат от wildlife фотографията, толкова по-популярна става тя и още повече хора искат да я опитат.

Кой вид е птицата, с която се познавате най-добре?

Има видове, които съм снимал и съм прекарвал толкова време с тях, че съм стигнал до информация, която не може да се намери и в учебниците. Една от птиците, които съм опознал най-добре, е папунякът. Прекарал съм 25 дни, абсолютно по цял ден, с двойка папуняци и поведението им вече ми е в детайли познато. Исках да заснема излитането от гнездото на едно от малките, неговия първи полет.

Но не е редно човек да се доближава до гнездо на птица. Затова и във фейсбук групите за птици и фотография на дивата природа е забранено да се публикуват кадри от гнезда и на малки птичета. Когато открих гнездото на папуняците, знаех, че малкото трябва да излети някъде около 25-ия ден, но не знаех кога се е излюпило.

Не исках да надничам и да светя, за да видя колко са големи птичетата. Затова всеки ден, от изгрев до залез, 25 дни чаках птиче да излезе и да полети. Налагаше ми се да стоя в една позиция дълго време, без да мърдам, и просто да чакам. Не използвах укритие. Стоях свит в едно дърво и излизах оттам, когато двете птици родители са се отдалечили и няма риск да ги притесня. В стремежа си да направиш хубав кадър на даден вид, може изключително добре да го опознаеш. Орнитологията за мен е необятна наука.

Какви са най-честите грешки, които правят фотографите на дива природа?

Проблем е, че много голяма част от фотографите не само че нямат търпение, но им липсва и нужното уважение към природата. Най-важното за тях е да направят добрия кадър, превръщайки себе си в значими, отколкото да получат добър резултат, отделяйки му повече време и внимание.

На някои от хората, които идват тук, за да снимат, казвам една поговорка: "Защо вали, когато индианците танцуват? Защото те танцуват, докато завали дъждът".

Затова, ще се получи добра фотография, когато се отдели достатъчно време в изграждане на укритие, в укриване, в наблюдение, в изучаване на конкретния вид, в чакане. Ако отидеш някъде наготово, седнеш и чакаш един час, да, може да се получи да хванеш силен момент, но без уважение и търпение няма да се постигне нищо устойчиво. Има ли я любовта към природата, заедно със спокойствието и убедеността, че ти си там, за да се наслаждаваш, неминуемо ще последват и добрите резултати. В подхода към тази фотография на първо място трябва винаги да слагаме природата и нейното значение, а назад след нея да бъде кадърът. Ако някой се опита да размени местата на тези приоритети, природата си знае работата и той няма да получи това, което иска. Ако подхождаш с любов към природата, тя винаги ти се отплаща.

Други интересни места за заснемане на птици и други животни в Северна България са природен парк "Персина", като достъпът до остров Персин е регулиран заради функциониращия затвор и може да се посещава само с предварително записване и с лицензиран гид. Интересна за природолюбителите е и защитена местност "Калимок-Бръшлен", където в момента гнезди най-голямата колония в страната на редкия къдроглав пеликан. Атрактивната птица може на бъде наблюдавана и в резерват "Сребърна" и на остров Персин. Специално създадени за фотографи укрития има и в района на Белене. Едно от тях е за колоритните птици, наричани български палагалчета - пчелояд и синявица, а друго е за горски видове. Най-новото укритие в района на Белене е изградено благодарение на финансиране на фондация "Америка за България" и е насочено към наблюдението на бозайници - чакали и вълци, както и за редките морски орли, ястреби и соколи.
Все още няма коментари
Нов коментар