Бинка Желязкова: забранявана, но не забравена

В цитираното в книгата "Невъзможната свобода: идеологическата цензура в българското игрално кино 1948-1989" на Деян Статулов заседание на Дирекционния съвет към Българска кинематография "Привързаният балон" е определен като "грешно произведение на нашето социалистическо изкуство", което "окарикатурява българския селянин". Парадоксално, филмът е изпратен по форуми извън страната, участва на Expo 67 в Монреал, както и на фестивала във Венеция.

Той отново достига до кината у нас едва през 1989 г. През последните години "Привързаният балон" имаше няколко прожекции в София - като част от ретроспективните събития в памет на Йордан Радичков. През 2021 г. беше представено реставрирано копие на филма в рамките на "София филм фест".

Цензурирани са и документалните "Лице и опако", който разказва за женския затвор в Сливен, и "Нани-на", огледална история за децата на затворничките, и двата от 1982 г.

За разликата от другите две заглавия, "Басейнът" от 1977 г., един от малкото цветни филми на Желязкова, успява да стигне до по-широка аудитория и институционално признание.

В търсене на Бинка Желязкова

Куратори на програмата в "Барбикан" са кинокритичката Савина Петкова и документалистката Теодосия Добриянова, които живеят в Лондон. И двете са открили киното на Желязкова през последните години. До голяма степен интересът им показва колко актуални могат да бъдат филмите ѝ и за младото поколение в момента.

"Моят първи, но и неосъзнат досег с Бинка Желязкова беше в детството ми през през речника на моя баща, който често използва култови фрази от "Привързаният балон" като "мамка му и прасе" и "лебеди мои". Истинското гмуркане обаче беше по време на бакалавъра ми по кинознание в King's College", разказва Теодосия. Липсата на акцент върху източноевропейските режисьори я кара да задълбае повече в тази посока и в дисертацията си тя изследва сюрреалистичните мотиви и магическия реализъм в източноевропейското кино в годините след сталинизма (1924-1956). Това я води към "Привързаният балон".

Според Добриянова в средата на 60-те българското кино се отличава с много богата фантазия. "То може да не носи известни етикети като "чешката нова вълна" или пък "югославската черна вълна", но вълна е имало и Бинка Желязкова е била на гребена ѝ." Опира се на определението poetic cinema в книгата The Bulgarian Cinema (1986) на американския автор Роналд Холоуей.

Георги Парцалев в "Привързаният балон" (1967)

Според Добриянова кинематографичният език в този период прави впечатление и днес. "Например сатирата и спиращите дъха кадри в "Привързаният балон", любовната история и темата за младостта, пропиляна в следване на една идеология в "А бяхме млади", има сцени, в които режисьорите от френската нова вълна биха завидели на монтажа. Или пък феминистките теми на "Басейнът", където виждаме таланта на Янина Кашева и красотата на София, запечатана през обектива на Ивайло Тренчев".

Двете виждат филмите на Желязкова като разбираеми и без зрителите да познават времето и обстоятелствата, в които са създадени. "Но все пак кино без контекст няма, така че това, на което можем да се надяваме, е, че трите филма, с които ще се срещнат зрителите в Лондон, ще провокират по-задълбочен интерес както към историята и политическата обстановка, така и към киното ни като цяло", казва Добриянова.

От Солун, през Берлин до Лондон

Савина Петкова се запалва по киното на Желязкова покрай проучванията на Теодосия. "И първата ми мисъл беше: защо не е по-известна?"

Съответно тя превръща популяризирането ѝ в лична мисия. Петкова пише за нея в англоезични кино издания, представя филмите на Желязкова по време на ретроспектива на международния фестивал в Солун през 2021 г., води и дискусии около прожекции в киното Arsenal в Берлин, където миналата година Желязкова е една от 13-те селектирани режисьорки в програмата Women Make Films. В Берлин Петкова гледа за първи път "Басейнът" на пристигнало от София в метални контейнери копие на лента, а този случай затвърждава ироничната линия тя да навлиза в киното на Желязкова извън страната. "Мисля, че това говори много за достъпността на филмите ѝ в България за по-широк кръг от хора като мен, които не са се интересували кой знае колко от авторско кино, преди да станат на 20-25 години."

Янина Кашева в "Басейнът" (1977)

На тези събития Петкова вижда колко много любопитство има към тези филми: "В Берлин бяха дошли програматори, куратори и историци, които след всяка прожекция чакаха да се съберем пред киното, за да обсъдим филмите."

За тези участия, както и прожекциите в Лондон, основна роля има Росен Спасов от Българската национална филмотека. Когато започват да обсъждат възможности за събитие в Лондон, "Барбикан" е първият им избор, тъй като Теодосия работи с центъра като част от екипа на New East Cinema - платформа за прожекции и дискусии около източноевропейското кино в Лондон. "От центъра се заинтригуваха веднага и Алекс Дейвидсън, кино кураторът на "Барбикан", сподели, че отдавна е искал да гледа филми на Желязкова, но досега не е имал тази възможност. А когато вече видя самите филми, нямаше никаква нужда да обсъждаме защо е важно те да бъдат показани", казва Теодосия.

Повече на barbican.org.uk/whats-on/.