20 въпроса | Константин Вълков
Програмният директор на "Дарик" се възхищава на хората, които работят неуморно
Всяка събота сутрин: култура, изкуство, свободно време.
При споменаването на името на Константин Вълков вероятно първата асоциация ще е "човекът-радио", но той е движещата сила на толкова много разнообразни проекти през годините, че по-скоро думите, които биха го описали, са "неизчерпаема енергия". Вълков е програмен директор на "Дарик" от 2006 г., а преди това е бил музикален кореспондент на българската секция на BBC, той е и един от създателите на Ретро радио.
От 1996 до 2001 г. е интернет редактор в списание "Егоист". Завършва "География" в СУ и Международен медия мениджмънт в Steinbeis-Hochschule Берлин. Докторантурата му е в различна област - Африканистика в Leiden University.
Най-вероятно сте попадали на рубриката му в Light - Boys II Men, в която разказваше на какво би научил малкия си син. Известно време Константин Вълков се занимаваше със създаване на мобилни приложения, заедно с Радосвет Радев и Мартин Захариев.
От няколко години Вълков се увлича по фотографията, вече сме виждали множество негови портрети на събеседници, които кани в радиото.

До 29 октомври "Квадрат 500" представя неговата изложба "Родени свободни" със снимки от скейт паркове. Това е документална фотография, разказ за уличната култура в Кейптаун и Барселона, Манчестър и Бургас, София и Царево. Куратор на изложбата е Мариета Ценова.
Като какъв човек се определяте?
Припрян, любопитен, търсещ, леко крив на моменти, добронамерен, добър, усмихнат.
Нещото, в което вярвате абсолютно?
Че когато работя, нещата се получават.
Любимият ви момент от деня?
Времето от 5 до 7 следобед. Сигурно е клише, защото за това време са изписани толкова редове. Но помня, че след следобеден сън, когато бях тийнейджър, излизах и това наистина беше най-хубавото време. После научих, че си има име това време в зависимост от това, което те интересува. Ако е фотография, то е все някакъв конкретен час - ту ще е син час, ту ще е златен час, заради различните часове на залеза на слънцето.
Най-голямото предизвикателство във вашата работа?
Да не омръзна на себе си и на околните. Да правя неща, да пиша за неща, да говоря за неща, част от които не са в директния ми ресор, казано журналистически. Мисля, че това е най-важното: всеки да прави нещо ново поне веднъж месечно, от което не разбира изначално, но да го проучва в детайли и да преминава към следващото.
Умът е за провокоция и развиване, не бива да спи зимен сън. Ето, фотографиите на скейтбордисти и докторантурата, която пиша (ако успея да напиша някога) за скейтбордистите в Южна Африка, са само част от това предизвикателство към мен самия.
Кое е най-голямото ви постижение?
Че през утрешния ден пак ще ми е интересно това, което правя.
Как си почивате?
Моята почивка е различна от дефиницията за почивка в тълковния речник. Опитвам се да обясня със следващия отговор. Ако съм на почивка и внезапно ме осени идея да направя нещо, скачам и тръгвам. А това се случва често и изнервя всички наоколо. Ако не ме осени - все едно не съм си починал.
Какво ви зарежда?
Хора, които работят. Особено възрастни такива, които продължават да търсят и откриват, да си поставят нови предизвикателства. Вероятно поради тази причина и не мога да си почивам като стандартната дефиниция на почивка - да лежа, без да правя нищо. Хубавите истории много ме зареждат. Винаги мога да извадя някоя от ръкава, макар че често ми се повтарят, но просто бързо ги забравям и понякога въртя едни и същи.
Ето, например, бих отишъл да снимам Елфстедентохт, уникалният маратон по кънки бягане, който за последните 100 години се е провеждал едва 15 пъти, но пък има написани над 80 книги за него. Как да не ме зареди това? Също като надбягването с кучета Идитарод. Или прекосяването на Северния морски път с ледоразбивач. От години си мечтая да пътувам с ледоразбивач, ето само за сняг говоря, зимата се задава. Но само си представете тази нова идея, тези разговори с нови хора, фотографиите, репортажа после, какво по-хубаво и интересно.
Какво ви разсмива?
Вицовете със сигурност не ме разсмиват.
Какво ви натъжава?
Несправедливостите. Изпадам в крайности, за да ги реша, което не е добре. Не бива, знам.
Какво ви вбесява?
Глупостта, тъпотата, невежеството. Отсъствието на срам от пълната глупост, безумните доводи, лъжите, "другите гледни точки", пълното неразбиране накъде върви светът, вглеждането в остарели митове и легенди, вървенето назад, вечните спорове за миналото. Светът върви напред. Развива се. Утехата ми е, че нищо не може да победи прогреса, така или иначе. И допотопното, ретроградното и прашасалото просто си отива. Има безумно малки теми в обществото, които се дискутират, а те нямат никакво значение.
Личност, на която се възхищавате?
На първо място на добрите хора, които работят неуморно. От поне десет години не минават и седмици, без да чета за Робърт А. Каро, и продължавам да го правя. Понякога се възхищавам и на лоши герои, които успяват да излъжат системата, вероятно заради някакъв си мой вътрешен бунт към правилата. Улавям се, че не мога да вирея в градове със стриктни правила, чувствам се много зле. Попадна ли на хаотично място - заживявам нов живот. Креативната бушуваща енергия ме зарежда.
Робърт А. Каро е наистина най-великият биограф-писател на нашето време, стара школа, феноменален. Дори веднъж месечно да четете книгата му, кратка е, "Working", си струва. Другите книги си струва да четете с години, дебели са, велики. Феноменалният Карлос Гон, който успя да избяга от домашния затвор в Япония в кутия за музикален инструмент, също ме възхищава - наскоро пуснаха два нови документални филма за него. Работи като луд, вероятно е зъл гений, но бягството му е феноменално. Възхищавам се и от хора, които умеят да се съсредоточават. Да работят с мен в екип и да се разбираме от една дума. В този смисъл, Мариета Ценова е за възхита.
Кое свое качество харесвате най-много?
Любознателността си.
А кое никак не харесвате и бихте искали да промените?
Правенето на всичко в абсолютния последен възможен момент. Лошото отношение към другите понякога, не винаги. Разсеяността. И бързата загуба на интерес (но тя пък помага да се интересувам от нови и нови неща).
Каква суперсила бихте искали да притежавате?
Да научавам бързо технически неща, които иначе ми отнемат ужасно много време.
Последният подарък, който направихте/получихте?
Жест.
Израз или дума, която употребявате прекомерно?
Ултимативно, вайб, неизбежно, "няма да свърши светът", "не се напрягай", "идва ми too much".
Къде бихте искали да живеете?
В София или в който и да е разхвърлян и хаотичен град.
Коя е последната книга, която прочетохте?
"Africa is not a country" на Dipo Faloyin и "Fools and Other Stories" на Njabulo Ndebele. Последната - два пъти. А фотографските книги на Tyler Mitchell и Jack Davison разглеждам буквално през ден.
Най-интересното място, на което сте били?
Бейрут и Токио.
Мото или цитат, близък до философията ви за живота?
Че тишината е много важна. В живота, в работата, навсякъде. В едно радио интервю, това е най-силното ми оръжие. Ако ти се прииска да прекъснеш някого, замълчи. Тишина.
Все още няма коментари
Нов коментар
За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.