Обещаващо бъдеще за термопомпите

Shutterstock

Обещаващо бъдеще за термопомпите

Устройствата тип "въздух-вода" консумират от три до пет пъти по-малко ток от електрическа печка. Проблеми са високата първоначална инвестиция и допълнителните изисквания към монтажа

Ивайло Станчев
13398 прочитания

Shutterstock

© Shutterstock


В началото на всеки отоплителен сезон стои въпросът как отоплението да е по-ефективно, по-изгодно и по-екологично? Отговорът зависи преди всичко от мястото, което ще се отоплява. Според данните на Агенцията за устойчиво енергийно развитие най-близо до желаното е отоплението с термопомпа - то може да намали с до 75% разходите. Термопомпата е устройство, подобно на климатик, което използва температурата на външния въздух, подземна вода или самата земна пръст за затопляне или охлаждане на помещения, а и за подгряване на вода за битови нужди.

Тази технология, непозната доскоро за широката аудитория, става все по-масова заради множеството си плюсове. Освен това новите цели на ЕС за въглеродно неутрална икономика предсказват истински бум за термопомпите. Това би довело както до съществено понижаване на цените им, така и до допълнително подобряване на ефективността - както се случва с всяка масова технология. Затова термопомпите се очертават като най-перспективния начин за екологично отопление. Според Томас Новак, председател на Европейската асоциация за термопомпите (EHPA), именно сега е повратният момент на пазара, който може да повтори бума на климатиците от 80-те и 90-те години.

Какво показват сметките

Изпълнителният директор на Агенцията за устойчиво енергийно развитие (АУЕР) Ивайло Алексиев казва, че отоплението с термопомпи може да е до два пъти по-евтино от това с газ и над три пъти по-достъпно от централното парно. Разходът за един киловатчас отдадена топлина би бил 4.9 стотинки при термопомпата. За сравнение - при въглищата и дървата той е около 7 ст., а при природния газ стига почти 10 стотинки. Парното, конкретно в София, излиза малко над 16 ст./кВтч.

Най-скъпо е отоплението на ток с обикновена електрическа печка (тип духалка или конвектор). По дневната тарифа то е 19 ст./кВтч, а по нощна - малко под 10 ст.

Обърнато в месечни сметки сравнение изглежда така: Ако за парно се плаща 128 лева на месец, същата топлина, само че получена от духалка, ще струва около 150 лв., а с термопомпа - само 40 лева. На газ сметката би била около 80 лв. при сегашните тарифи, които обаче са силно динамични. Дървата и въглищата биха стрували около 65 лева.

Защото тогава хората не използват масово термопомпите, след като с тях е най-евтино?

Отговорите са два. Основният е, че първоначалната инвестиция в термопомпа все още е доста голяма - задължително над 5000 лв., като може да стигне и над 20 хиляди.

Вторият отговор е свързан с наличното място и особеностите при монтажа. На размери повечето термопомпи приличат на газови котли или пелетни печки, но имат и външни тела като на климатик, само че значително по-големи. А това прави използването им в апартаменти по-трудно. Освен това е необходима и вътрешна инсталация за отопление и охлаждане - най-често това може да бъде и съществуваща система за парно плюс конвектори. Но също така може да се изгради подово отопление и да се свърже бойлер. Голяма част от термопомпите, които вече се предлагат на българския пазар, имат вграден воден резервоар за топла вода и няма нужда от външен бойлер.

С 1 кВтч електроенергия термопомпите могат да отдадат от 3 до 5 кВтч топлинна мощност, намалявайки разхода за ток с 65-80%. Това съотношение е непостижимо за нито един друг уред, предназначен за отопление.

Четири основни типа

Термопомпите се делят на четири основни групи според технологията си. В първата, наречена "въздух-въздух", попадат всички добре известни климатици, чиито вътрешни тела духат топъл или студен въздух, извличайки или отдавайки топлина към атмосферата. Те също имат висок коефициент на полезно действие и реално са с малко по-високи разходи за киловатчас отдадена топлина от другите термопомпи. Недостатъкът им е, че не предоставят същия комфорт, а и не загряват топла вода за битови нужди. Точно по тези причини е прието да се категоризират просто като климатици, а термопомпи се наричат само геотермалните, "вода-вода" и "въздух-вода".

Геотермалните помпи използват енергията на земята и са решение основно за нови постройки. Те се разделя на два подтипа - с хоризонтални и вертикални колектори. Хоризонталните земни колектори са повърхностно разположени в почвата на дълбочина не повече от 2 метра и изискват по-голяма площ. Една средно голяма къща например ще се нуждае от най-малко 300 кв.м, върху които да се заровят обменните тръби. Логиката е, че на тази дълбочина в пръстта температурата е относително постоянна и винаги е положителна, дори в най-студените зимни дни (около 10 градуса). По този начин водата, която тече през колекторите, се затопля, преди да стигне до термопомпата, и спестява част от разходите за подгряването (или охлаждането през лятото).

Вертикални колектори представляват сондажи, които изискват дълбочина между 100 и 200 метра. Това оскъпява значително инвестицията (100 - 150 лева на метър), но повишава ефективността, тъй като по-дълбоко в земята температурата е по-константна и висока (достига и 14 градуса). Въпреки това този вид термопомпи е по-скоро нишов и се прилага в сгради, които искат да постигнат пълна енергийна автономност.

Сходен е принципът на действие и на термопомпите тип "вода-вода", които използват за топлоизточник подпочвените води.

Най-популярният и достъпен вид термопомпи е от типа "въздух-вода". Също като климатиците те използват атмосферната температура. Вместо въздух обаче те подгряват вода, която се използва за локално парно, бойлер или охладител. Над 70% от всички домакинства с термопомпи използват именно такива инсталации.

За разлика от геотермалните и термопомпите "вода-вода" при тях не се изискват допълнителни разходи за изграждане на външна мрежа. Топлината се генерира от външно тяло (като на климатик), което прави технологията бърза, лесна и по-евтина, а също така подходяща за съществуващи сгради, дори апартаменти.

Какво предлага пазарът

Повечето фирми за климатична техника вече предлагат богат асортимент от термопомпи, най-вече от типа "въздух-вода". Геотермални инсталации и специфични модели "вода-вода" може да бъдат намерени при доставчиците, специализирани в тази област.

При най-масовите термопомпи от популярни марки като Toshiba, Panasonic, Hitachi, Mitsubishi и други цените варират според мощността и екстрите. Но като цяло може да се намерят уреди на цена от 7 хил. до 12 хил. лв., които биха се справили с площ до 90 кв. метра. За по-големи имоти - до 110 кв.м, цената на термопомпите, предлагани на пазара, варира от 9 хил. до 13 хил. лева. За къща около 150 кв.м необходимата инвестиция е между 12 хил. и 17 хил. лева. Най-големите термопомпи за масова употреба струват между 20 хил. и 25 хил. лева, като могат да отопляват или охлаждат над 250 кв.м площ и да генерират неограничено количество гореща вода (с температура до 60 градуса).

Това обаче са цени само за термопомпата, а вътрешните инсталации се смятат отделно. Почти всички предлагани модели термопомпи могат да бъде адаптирани към съществуващи инсталации за парно или бойлер, както и към нови инсталации за подово отопление, нискотемпературни радиатори или дори вентилаторни отоплителни уреди. За охлаждане се използват само вентилаторни уреди, като вътрешните тела на климатиците например. На практика термопомпата може да се ползва като заместител за стари котли на газ или твърдо гориво.

Повечето модели гарантират, че могат да работят при температури около минус 20 градуса, по-скъпите стигат до минус 25, а по-евтините - само до минус 15. Този показател е от значение най-вече според района, в който ще се инсталира. Ако например обектът е по Южното Черноморие или в района на Сандански, няма особен смисъл да се дават допълнителни суми за работа при по-ниски температури, тъй като такива са изключителна рядкост. От друга страна, в София и планински зони е добре да се заложи на максимална сигурност, за да не стане така, че в студените зимни дни да трябва да се търси друг източник на отопление.

Съществува и възможност термопомпите да се захранват със соларни панели. Използването им би ги превърнало в напълно автономни отоплителни уреди, които не генерират никакви разходи (поне докато има слънце). Това решение обаче е приложимо най-вече за къщи.

Следващи стъпки

Данните на Eвропейската асоциация на термопомпите сочат, че към момента под 10% от домакинствата в Европа използват термопомпи.

В същото време пазарът на такива устройства расте с двуцифрени проценти през всяка от последните няколко години. Отчитайки и целите на ЕС за въглеродно неутрална икономика, заложени в т.нар. Зелена сделка, може да се предположи, че тази тенденция не само ще се запази, но и ще се засили.

В началото на всеки отоплителен сезон стои въпросът как отоплението да е по-ефективно, по-изгодно и по-екологично? Отговорът зависи преди всичко от мястото, което ще се отоплява. Според данните на Агенцията за устойчиво енергийно развитие най-близо до желаното е отоплението с термопомпа - то може да намали с до 75% разходите. Термопомпата е устройство, подобно на климатик, което използва температурата на външния въздух, подземна вода или самата земна пръст за затопляне или охлаждане на помещения, а и за подгряване на вода за битови нужди.

Тази технология, непозната доскоро за широката аудитория, става все по-масова заради множеството си плюсове. Освен това новите цели на ЕС за въглеродно неутрална икономика предсказват истински бум за термопомпите. Това би довело както до съществено понижаване на цените им, така и до допълнително подобряване на ефективността - както се случва с всяка масова технология. Затова термопомпите се очертават като най-перспективния начин за екологично отопление. Според Томас Новак, председател на Европейската асоциация за термопомпите (EHPA), именно сега е повратният момент на пазара, който може да повтори бума на климатиците от 80-те и 90-те години.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.

Влезте в профила си

Всеки потребител може да чете до 5 статии месечно без да има абонамент за Капитал.

Вижте абонаментните планове
Close
Бюлетин
Бюлетин

Капитал: Light

Всяка събота сутрин: култура, изкуство, свободно време.


9 коментара
  • 1
    vzoran avatar :-|
    vzoran

    Термопомпите в комбинация със соларни панели вероятно ще станат основно решение за къщите и малките кооперации. Това което може да се направи с незабавен ефект за всички потребители са стайни термостати чрез системи за умен дом и да дадат между 10 и 20 % намаляване на разхода за отопление.

  • 2
    istani123 avatar :-|
    Станислав

    Чудесна и подробна статия, но има една важна неточност.

    Термопомпите въздух-вода имат коефициент на сезонна ефективност - SCOP най-много 3. Тоест 1kw ток генерира 3 kw отопление. За съжаление това е само в идеални условия, тоест когато навън е 7 градуса и водата трябва да се загрее до 35 градуса. При отрицателни температури ефективността пада значително. Затова много от помпите имат вграден резервен 6-киловатов нагревател на топлата вода.

    За сравнение висок клас климатик има ефективност SCOOP около 5, тоест по-евтино и ефективно е да се топлиш на климатик. Цената на климатиците също е по-ниска от тази на термопомпа за една и съща площ. Недостатък на климатиците е, че правят вятър и шум, но има и тихи климатици.

    Като обобщение, с термо помпа е по-комфортно, но все още е най-евтино да се топлиш и охлаждаш с климатици.

  • 3
    coffee.bean avatar :-|
    coffee.bean

    Е то при минус 10 градуса , няма какво да извлечеш от въздуха, че да го затоплиш до 21 градуса (колкото трябва да е стайната температура). Ако извличаш от +12 градуса (под земята) до 21 разликата е малка/

  • 4
    xyl1462697396496341 avatar :-|
    Lubomir Gavrilov

    Може би нещо е пропуснато в статията. Цените на енергията ще се променят. Например, в статията се казва, че 1 квчас газ струва 10 стотинки. Толкова е и цената в Западна Европа, т.е. цената ни е европейска. Цената на 1квч електричество е 19 ст, което е почти два пъти по-евтино от Германия. Можем да допуснем, че новите атомни реактори ще призвеждат електричество по европейска цена. Така че цената на електричеството ще се качва. Ако пък и еколозите недай си Боже ни наложат само фотоволтаици и перки, цената на елетричеството може да е още по-висока. За ТЕЦ на въглища пък ще плащаме все повече въглеродни емисии. Само цената на газта може да е по-устойчива.

  • 5
    donj78 avatar :-|
    donj78

    До коментар [#2] от "Станислав":

    не е ли по-евтино на парно с хоризонтална инсталация(ново строителство)?

  • 6
    leo_k avatar :-|
    Лео

    Термопомпите, въпреки че са добри, са екзотика за масовия български блок. В голяма част от Западна Европа хората имат централно парно и топла вода и отдавна са забравили за тези глупости. Само ние продължаваме да откриваме топлата вода (буквално), защото социализмът продължава да ни е крив.

  • 7
    xyl1462697396496341 avatar :-P
    Lubomir Gavrilov

    До коментар [#6] от "Лео":
    централно парно къде има ? Това е маегинално на Запад, бъркате със соц-лагера. На Запад доминират индивудуалните газови топли. В България най-екологично и економично, както се вижда от статията, не е нито газ, нито електричество и термо-помпи. Ами добрите стари дърва, които са българско производство. Дървото се сече, и друго расте на негово място и така нататък. Въглеродният баланс е нулев.

  • 8
    leo_k avatar :-|
    Лео

    До коментар [#7] от "Lubomir Gavrilov":

    Къде в северните страни няма? Къде в Германия няма? Дали газовият котел е за входа, блока или квартала, за потребителя няма никакво значение - той няма ангажимент по неговата поддръжка, при него влизат само тръбите.

  • 9
    xyl1462697396496341 avatar :-|
    Lubomir Gavrilov

    До коментар [#8] от "Лео":

    До коментар [#8] от "Лео":
    Това са приказки на едро. Ето малко конкретни факти, вземаме Франция например. Малко над половината жилища са "индивидуални", т.е. къщи. Там по дефиниция колективното централно парно е невъзможно. В апртаментите над половината се отопляват с индивидуален газов котел, дриги са на ток, останалите - на колективно парно.

    В крайна сметка 18% от всички жилища във Франция са на централно парно. Останалите на индивидуално. Причината е очевидна : индивидуалното парно е далеч по-икономично. Статистиката дава около 60-70% по-ниски разходи.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал