Важни ли са дипломите днес
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Важни ли са дипломите днес

Важни ли са дипломите днес

Връзката между образованието и бизнеса – it’s complicated

12986 прочитания

"Честито! Изпращаме ви уникален код, с който да участвате в Paysafe IT Escape Room. Заповядайте с желан от вас отбор (съставен от колеги, приятели или семейство)" - това съобщение получават кандидати за работа, които са избрани по CV. Селектирани са тези автобиографии, в което е посочено, че покриват техническите критерии и имат познания по Java, SQL и Angular. През април 2019 г. компанията за електронни разплащания Paysafe Bulgaria решава да подходи нестандартно и вместо традиционните интервюта за работа да организира поредица от игри във вече добре познатите Escape rooms съвместно с едни от първите в България - Dextrophobia Rooms. Правилата са същите - един отбор влиза в стая, която се заключва, и за да успее да се измъкне, трябва да реши интересни логически задачи. Но в този случай сред тях има и задания за писане на програмен код. "За нас беше важно кандидатите да се запознаят с културата в Paysafe, затова имаше загадки, ориентирани към четирите ни основни ценности - прозрачност, фокусираност, кураж и новаторство", разказва Ивона Манева, мениджър по подбор на персонал. Участват общо 266 души, разпределени в 66 екипа, като много голяма част от тях след това са интервюирани и някои наети и на работа.

Всичко е игра, но с истински последствия, геймифицирането при наемане и обучение на служители вече е сериозен фактор в HR света. Една от причините са много бързо възникващите нови професии, които изискват и нови умения. Те често не могат да бъдат усвоени в университетите или се развиват толкова светкавично, че докато студентите завършат петгодишното си обучение, са се появили много нови изисквания за умения, които трудно могат да бъдат оценени по документи и доказани само с наличието на диплома. Вече масово в обяви за работа в САЩ и Европа пише, че се търси data enthusiast - не анализатор или инженер, а мотивиран човек, готов да се учи и развива непрекъснато за целите на съответната позиция. Най-важното качество вече е learning agility, или способността да се ориентираш бързо в непозната среда или конкретен казус и да потърсиш необходимата информация, която умно да синтезираш и използваш.

Компаниите на свой ред инвестират много повече във вътрешни обучения.

Освен новите професии се променя самата работна среда, както и отношението на днешните хора към работата вече е съвсем различно. Известната белгийска терапевтка Естер Перел в новия си подкаст How's Work, посветен именно на работата в един бурно променящ се свят, акцентира върху новите модели. Според нея, докато преди структурите са били ясни, йерархични и хората са знаели професионалната си траектория (университет, специализация и след това кариера в една област), днес всичко е много по-гъвкаво, интердисциплинарно и неформално.

"Безкрайният избор, всички тези възможности за обучение, изява в различни сфери и технологии, които ни позволяват да работим, откъдето поискаме, колкото часове решим и да преценяваме темпото си на кариерно израстване, освен че носят свобода, ни натоварват психически с много отговорности", разсъждава Перел в подкаста си. Тя ни напомня, че докато предишните поколения са живели в икономиката на услугите (service economy), ние живеем в икономика на идентичността (identity economy), в която именно домът и професията ни помагат да изградим самосъзнанието си и чувството си за принадлежност. Пътят към търсенето на перфектната работа може да мине през различни етапи: университет, онлайн курсове, самообразоване, обучение в голяма корпорация, преквалификация. Всъщност с удължаването на средната продължителност на живота и динамично променящата се среда се очаква, че хората ще се преквалифицират по няколко пъти в рамките на своя активен живот и ще имат много разнообразни професии. На този фон според световната статистика е много по-малко вероятно представителите на поколението Z (родените след 1997 г.) да кандидатстват в университет в сравнение с предходното поколение - милениалите. По данни на Световния икономически форум 75% от сегашните двадесетгодишни смятат, че висшето образование не е единственият начин да получат добра квалификация и солидни знания.

Райна Гаврилова
Фотограф: Цветелина Белутова

"Университетското образование се адаптира бавно, защото има нужда от качествен скок, не само промяна на учебната програма", смята проф. д-р Райна Гаврилова от катедра "История и теория на културата" в Софийския университет. Тя сравнява нашето всекидневие тук и сега с модерната просвещенска идеология, която е изградена върху култа към разума, експертността, трупането на знания. Преди беше прието, че количественото натрупване на знание води до качествена промяна като разбиране, творчество, иновация. "Днес средата e съвършено различна, цялата информация е на два клика разстояние и който има нужда от нея и най-вече когато има нужда, си я намира лесно. Ние, преподавателите, се сблъскваме с проблема на какво точно да учим студентите", казва проф. Гаврилова. И все пак, какво обещават университетът и дипломите днес? "Дипломите за бакалавър или магистър все още са прагът в държавната администрация и културните институции за разлика от бизнеса, където често талантът и сръчността са достатъчни."

Същевременно твърде големият брой висши учебни заведения в България е една от причините за девалвацията на дипломите. Според Райна Гаврилова петдесет университета за страна със седем милиона население звучи смехотворно, пилее се ресурс, а дипломите се обезценяват. "Трябват да се закрият голяма част от университетите", казва тя.* В тази ситуация бизнесът разчита на всички нови форми на обучение и онлайн курсове. Но също и на колаборация включително и със Софийския университет.

Според Гаврилова проблемът е, че когато отговорността е в потребителите сами да конструират и структурират знанията си, не знаем до какво ще доведе това - "засега никой няма отговор, мисля, че и работодателите нямат".

Иван Шербанов

Отговорът на работодателите е, че те търсят всички възможни начини да се справят с недостига на специалисти в почти всички сфери. "Компании от финансовия сектор правят презентации в гимназиите, опитвайки се да привлекат абитуриентите веднага след като завършват, да започнат да работят за тях с обещанието да ги обучат", казва Иван Шербанов, Delivery Manager в Manpower Bulgaria. Той е с над дванадесет години опит в набирането на персонал и вижда осезаемите промени, ставащи почти ежедневно. Един от примерите напоследък е със специалист, който започва работа на позиция data analyst със стартова заплата от 6000 лв. и без висше образование. Другият пример от практиката му е системен администратор, който дори не завършва средното си образование във Френската гимназия, но започва работа в голяма IT компания от най-ниското ниво и се изкачва на по-висока позиция със заплата 7000 лв. "Напоследък онлайн обучения и курсове, които са експертно профилирани и отговарят точно на необходимите умения за дадена позиция, имат повече тежест от някои дипломи за висше образование", наблюдава Иван Шербанов. Естествено, въобще не говорим за юристи, лекари, строителни инженери и други професии, при които е ясно, че завършеното висше образование е абсолютно задължително. А има и напредничави факултети, които са стремят да работят в тясно сътрудничество с бизнеса. "Стремим се да сме актуални и каним работодатели и големи компании да ни консултират всяка година как да обновим учебния си план", казва Климент Найденов - новият декан на Геолого-географския факултет. Те работят в тясно сътрудничество с компании като ESRI Bulgaria, SAP, "Геотехмин", "Асарел".

Иван Шербанов подчертава, че в България все още за ръководни ключови мениджърски позиции работодателите държат на диплома за магистър. "Трябва да се прави разлика в нивото на усвояване на компетенции. Висшето образование e важно за управлението на все повече и все по-комплексни функции, продукти и процеси. Същевременно обучението, било то под формата на онлайн курсове или директни обучения, става все по-важно за извършването на основни и конкретни функции", казва Иван. Заключението му е, че преквалификацията е все по-необходима.

Михаела Иванова е филолог с успешна кариера зад гърба си в международна компания, където е стигнала до мениджърска позиция и висока заплата, но след второто си майчинство не иска да се връща в корпоративния свят. Същевременно е наясно, че ако стане преводач на свободна практика, не би могла да изкарва такъв доход. А след като изчита редица проучвания, според които преводаческата професия е сред тези, които скоро ще се превърнат в излишни, решава, че ще започне да програмира. "Най-смешното е, че нямах представа точно какво правят програмистите. Според мен това е общ проблем. Хората си мислят, че всички пишат код. Оказа се, че не е така", обяснява Михаела.

Тя проверява магистърските програми по информационни системи и компютърни науки в българските университети, но всички са с присъствени форми, което й е абсолютно невъзможно, докато работи и гледа двете си деца. Онлайн курсът "Увод в компютърната наука" на "Харвард" в сайта edx.org обаче се оказва безплатен (ако не искате сертификат) и тя го минава целия на топло от вкъщи. След това се спира на програмния език Python, изкарва и редица курсове по data analyst, статистика от Колумбийския университет, за който взима и сертификат. Две години по-късно тя вече работи като data anаlyst, използвайки езика Python за голяма международна компания. От вкъщи. "Продължавам да се уча всеки ден. Имах и късмет програмирането да ми е много, много интересно. Въпреки че работя като data analyst, все още се възприемам като "филоложка, която кодира". От друга страна, вече съм филоложка, която може да скрейпне съдържанието на сайта на фирма, за да го преведе."

Михаела Иванова въобще не е изключение - преквалифицирането и потапянето в новите професии на бъдещето не е свързано само с програмиране, big data или изкуствен интелект, хуманитарните и творчески професии също имат бъдеще и съвсем изненадващи нови приложения. Преди дни от българската компания за SEO оптимизация и Content Marketing стратегии, успешно стъпила на американския и европейския пазар, публикуваха обява за работа с няколко забавни езикови и логически задачи, подканяйки всеки, който може да ги реши, да кандидатства при тях, без значение от образованието си. От задачите е ясно, че търсят човек, който владее много добре българската граматика и правопис, но никъде не пише, че трябва да е завършил българска филология. "Нямаме конкретно изискване за образование, защото предпочитаме да обучавам екипите си сами чрез вътрешна система за обучение и мини-Wiki", казва Никола Минков, CEO на Serpact. Неговото наблюдение е, че докато се дипломират студентите в някои специфични дисциплини, наученото вече е почти непотребно (изключваме основите). "Разбира се, това се отнася за SEO оптимизация и Content Marketing, в които сме профилирани. Тези, които не следват, като че ли се адаптират по-добре, но всичко зависи и от характера на човека."

Българските разработчици на софтуер за 3D визуализация "Хаос груп", които бяха един от 18-те носители на "Оскар" за технологични постижения в киното за 2017 г., също са на мнение, че не дипломите са най-важното, когато избират хора. Сред служителите им има възпитаници на едни от най-престижните учебни заведения в света като Oxford, Yale, London Business School, но и страхотни специалисти без висше образование. "За нас знанията, уменията и желанието на човека да се развива са водещи пред дипломата", споделя Радост Стайкова, специалист "Подбор на персонал". Те развиват служителите си с обучения и очакват от тях преди всичко висока мотивация.

Дигиталната агенция Despark са още по-категорични в позицията си: "Вярваме, че можеш да научиш човек на умения, но не можеш да промениш характера му. Затова при нас университетската диплома има по-малка тежест от индивидуалните качества на кандидата - любопитство, емпатия, инициативност, комуникативност", казва Chief Culture Officer Надя Илчев.

Климент Найденов
Фотограф: Цветелина Белутова

И въпреки подчертано демократичното и напредничаво отношение от страна на някои работодатели част от професиите на бъдещето реално могат да бъдат усвоени в университет, и то в Софийския университет. В Геолого-географския факултет от този семестър започва да се преподава новата специалност геопространствени системи и технологии. "Ще запълним част от непрекъснато нарастващия дефицит в страната от кадри, които работят с геопространствени данни и информация, както и с IT приложения, базирани на геоинформационните технологии", казва деканът на Геолого-географския факултет Климент Найденов. Според него при тях се подготвят студенти за професии на бъдещето като оператор на дрон, брокер на данни или специалист по възстановяване на екосистемата.

Над 80% от информацията, с която борави човек всеки ден, използвайки телефон или компютър, има пространствен компонент. Геопространствената информация е от ключово значение за решаването на някои от най-съществените проблеми на нашето съвремие - климатичните промени, опазването на околната среда, процесите на урбанизация, подобряването на ефективността на транспорта и транспортните системи. Затова и според доц. д-р Климент Найденов именно техният факултет би могъл да подготви този тип така търсени специалисти. Слагат акцент и върху интердисциплинарността - предлагат магистърска програма "Регионална сигурност" заедно с центъра за компетентност КВАЗАР (quasar.bg); обединяват квантова комуникация, сензорика и управлението на риска чрез интелигентни системи за сигурност.

При толкова много възможности в съвременния свят - от университетско обучение, до курсове, онлайн платформи (само на Udemy има над 150 хиляди курса), уебинари и виртуални пространства, в които обучаващите се да си помагат или да се учат взаимно, като на българската страница myeducationclub.com, хората наистина могат да се объркат. Свободата и големият избор пораждат и голямо психическо напрежение от усещането, което има съвременният човек, че наистина всичко зависи от него, отбелязва и терапевтката Естер Перел. Може би затова във възход е и една друга сравнително нова професия - коучинг. Коучът е специалист, който при лична консултация би могъл да ви насочи в личното ви и професионално развитие.

Веселка Цочева

"Клиентите, с които основно работя, идват от корпоративния свят и изводът ми е, че често проблемът им не е, че не притежават знания и умения, а че не работят това, което умеят най-добре", казва Веселка Цочева, сертифициран коуч. Тя споделя, че след 20 години опит като обучител, в момента е много по-мотивирана да работи като коуч, защото техниките, които прилага в работата си с хората, им помагат да преценят правилно дали наистина им липсват знания или фокус, увереност в себе си и убеденост в кариерния избор. "Много често някой започва да учи, защото си мисли, че ще може да компенсира липсата на увереност с натрупване на знания." Тя съветва клиентите си да инвестират целенасочено в развиването на умения и изграждането на правилната нагласа, както и на способност бързо да се ориентират - или learning agility.

"Важно е знанието да се трансформира в устойчива практика и в навик, което конвенционалното образование трудно ще го даде, защото по-голямата част от университетското образование все още е knowledge centric, ориентирано към натрупване на знания", казва Веселка Цочева. Според нея най-ключови днес са способността за учене, мисловната гъвкавост, социалните умения и чуждите езици.

Според Естер Перел работата за съвременния човек вече не е просто платено занимание, тя трябва да е призвание. Доказателство за това е езикът, с който говорим за работата си, възприет и от корпорациите - вече се говори за "чувство за принадлежност", "смисъл", "мисия", "идентичност". Затова работодателите често избират служителите си по качества, които са по-скоро релевантни при избора на приятел или партньор, и тези качества и уменията сякаш изместват по важност дипломите. Служителите от своя страна подхождат към избора си на работа като към шанс за себепознание. Тази нова реалност, съчетана с постоянно изникващите нови професии и нови изисквания, изправя традиционното образование пред сериозни предизвикателства.

*При второто четене на промените в Закона за висшето образование Парламентарната комисия по образованието и науката реши, че временно се забранява откриването на университети, филиали, факултети, департаменти, колежи към държавните висши училища.

Източник: Shutterstock

"Честито! Изпращаме ви уникален код, с който да участвате в Paysafe IT Escape Room. Заповядайте с желан от вас отбор (съставен от колеги, приятели или семейство)" - това съобщение получават кандидати за работа, които са избрани по CV. Селектирани са тези автобиографии, в което е посочено, че покриват техническите критерии и имат познания по Java, SQL и Angular. През април 2019 г. компанията за електронни разплащания Paysafe Bulgaria решава да подходи нестандартно и вместо традиционните интервюта за работа да организира поредица от игри във вече добре познатите Escape rooms съвместно с едни от първите в България - Dextrophobia Rooms. Правилата са същите - един отбор влиза в стая, която се заключва, и за да успее да се измъкне, трябва да реши интересни логически задачи. Но в този случай сред тях има и задания за писане на програмен код. "За нас беше важно кандидатите да се запознаят с културата в Paysafe, затова имаше загадки, ориентирани към четирите ни основни ценности - прозрачност, фокусираност, кураж и новаторство", разказва Ивона Манева, мениджър по подбор на персонал. Участват общо 266 души, разпределени в 66 екипа, като много голяма част от тях след това са интервюирани и някои наети и на работа.

Всичко е игра, но с истински последствия, геймифицирането при наемане и обучение на служители вече е сериозен фактор в HR света. Една от причините са много бързо възникващите нови професии, които изискват и нови умения. Те често не могат да бъдат усвоени в университетите или се развиват толкова светкавично, че докато студентите завършат петгодишното си обучение, са се появили много нови изисквания за умения, които трудно могат да бъдат оценени по документи и доказани само с наличието на диплома. Вече масово в обяви за работа в САЩ и Европа пише, че се търси data enthusiast - не анализатор или инженер, а мотивиран човек, готов да се учи и развива непрекъснато за целите на съответната позиция. Най-важното качество вече е learning agility, или способността да се ориентираш бързо в непозната среда или конкретен казус и да потърсиш необходимата информация, която умно да синтезираш и използваш.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

6 коментара
  • 1
    aussie avatar :-|
    aussie

    Хубава е статията но се отнася за 5% най-много от интелигентната работна сила.

  • 2
    qtg1418770207385694 avatar :-|
    Dorinka

    мотивиращо, благодаря

  • 3
    uys1511761111541407 avatar :-?
    Emil Dimov

    Важни ли са дипломите днес?!
    - може би не, но тогава защо все още карат младежите да учат за диплома, а не за умения, които са практически необходими в живота?

    Връзката между образованието и бизнеса – it’s complicated! (да сложное, защото няма КОЙ да го направи по-просто!)

    Всичк)о е игра! живота, работата и.т.н, но на по-голяма част от младежите с малки изключения им липсва въображение и любопитство, а чалгализацията в обществото и пристратяването към "телефончето" и "тревицата" ги прави функционално негодни за непрекъснато променящ се свят!!!!

  • 4
    uprsport avatar :-|
    Uprsport

    Държавите , в които образованието изпреварва бизнеса, са пример за прогрес и развитие. Да се адаптираш в движение, да прилагаш постиженията на човечеството, да образоваш, да работиш с мотивирани хора и най-вече да виждаш няколко хода напред е нещо нормално, което се случва в образователните системи на част от държавите в Европа. За съжаление обаче България в резултат на корумпираното и некадърно управление (организирани престъпни групи, маскирани като партии) образованието окончателно е скъсало с бизнеса. Да учиш редовно в събота и неделя, да преписваш на изпити, да не знаеш какви дисциплини изучаваш, да не си влизал в библиотеката на университета, да учиш с Магда (по Величко Адемов) , Красьо черния да ти урежда изпитите, да те приемат без мотивация и изпит и още и още е само част от действителното Висше образование в България (а кое друго не е ). В студентския град в София вместо библиотеки има чалготеки и т.н. Това никога няма да донесе прогрес, а бавно и мъчително, чрез една непрекъсната агония ще ни води към регрес и разруха.
    п.п. Гордостта на министър- председателя на България е, че е прочел една книга.
    Пример за добра образователна система е Нидерландия (и в други области е за пример). Някои библиотеки там работят до 2 часа след полунощ.

  • 5
    kratun.ko avatar :-|
    kratun.ko

    Дипломите явно имат значение, щом търсят инженери за продавач-консултанти....

  • 6
    primus avatar :-|
    primus

    Само искам да попитам. Как ние ще задържим нашите кадри? Не можем вижда се с просто око, всеки ден заминават хора.
    Да не останете с впечатлението че си приказвам празни приказки ще кажа 20 години прекарани в Германия. Виждам и какво става в българия тъй като живея там, не вярвах че е така докато не го видях с собствените си очи.
    Не знам в кой свят живеете но в българия няма 30 годишни те са в чужбина. Пълно е с 20 годишни които се подготвят да се изнесат, после пак няма да има 30 годишни. Или 50 плюс или пенсионери това е.
    Вадим извадки за някакво програмисти, пълна смешка, наистина изкривяване на реалност.

    Казва ви държавата умира и то за съжаление с невероятно бързи темпове.

    Ще се Радвам някой да коментира действителност а такава каквато е.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

Образование на кредит

Образование на кредит

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK