Още от същото: "Урок"
"Безжалостен, безсърдечен, лишен от любов човек!" – така е наречена Ирина в един от хващащите за гърлото моменти на зрелия дебют на Надежда Косева. Мизерията на Ирина е българската мизерия, битова и морална, на задънения преход. Нещата, които сме готови да направим заради прословутото оцеляване.
Ирина е вариант на учителката от "Урок" и медицинската сестра от "Безбог" – стигнала до пълна безнадеждност, с живот, сведен до оголените инстинкти. Днешното възраждане на българското кино става през силно женско начало – Кристина Грозева от тандема с Петър Вълчанов, Ралица Петрова, сега Надежда Косева и съратничката й Светла Цоцоркова с готовия "Сестра". Емблемата на това възраждане е силната и носеща товара на света и кръста на общото изкупление жена.
Без очите на Мартина Апостолова "Ирина" щеше да е друг филм. Снимаща се за пръв път (както е било в големите неореалистични филми), тя изнася биографията и прелома у героинята като свои собствени. В къща край магистралата в покрайнините на миньорски град Ирина крепи семейство с малко дете, безработен и озлобен на света мъж (Христо Ушев), похотлива по-голяма сестра (Касиел Ноа Ашер). В един ден губи работата си в кухнята на шофьорска кръчма, заварва изневяра у дома и остава със съпруг инвалид. Тогава приема да износи чуждо дете за пари.
В естетиката на Косева няма преднамерена грозота. Чувствителната камера (Кирил Проданов) е близо до лицето с овал на икона и изразителни до болка очи на Ирина/Мартина, улавя миговете на откровение. Следим как скотското отстъпва на човешкото – през безкористна милост, след прочетен пасаж от "Пипи" или случаен концерт за цигулка. През изслушване и драмата на околните – спасяването на голямата сестра в музиката и акордеона, новата воля за живот на съпруга, грубият съсед Варлаам (Красимир Доков) като библейски грешник. Апотеозът е една безмълвна прегръдка с другата майка (Ирини Жамбонас) – съюз на две жени в името на продължаващия живот.
0 коментара