20 Нови
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Кино: "Ирина"

Събуждането на човешкото в драма от живота

Янко Терзиев
4218 прочитания

Оценка: 4 от 5

Още от същото: "Урок"

"Безжалостен, безсърдечен, лишен от любов човек!" – така е наречена Ирина в един от хващащите за гърлото моменти на зрелия дебют на Надежда Косева. Мизерията на Ирина е българската мизерия, битова и морална, на задънения преход. Нещата, които сме готови да направим заради прословутото оцеляване.

Ирина е вариант на учителката от "Урок" и медицинската сестра от "Безбог" – стигнала до пълна безнадеждност, с живот, сведен до оголените инстинкти. Днешното възраждане на българското кино става през силно женско начало – Кристина Грозева от тандема с Петър Вълчанов, Ралица Петрова, сега Надежда Косева и съратничката й Светла Цоцоркова с готовия "Сестра". Емблемата на това възраждане е силната и носеща товара на света и кръста на общото изкупление жена.

Без очите на Мартина Апостолова "Ирина" щеше да е друг филм. Снимаща се за пръв път (както е било в големите неореалистични филми), тя изнася биографията и прелома у героинята като свои собствени. В къща край магистралата в покрайнините на миньорски град Ирина крепи семейство с малко дете, безработен и озлобен на света мъж (Христо Ушев), похотлива по-голяма сестра (Касиел Ноа Ашер). В един ден губи работата си в кухнята на шофьорска кръчма, заварва изневяра у дома и остава със съпруг инвалид. Тогава приема да износи чуждо дете за пари.

В естетиката на Косева няма преднамерена грозота. Чувствителната камера (Кирил Проданов) е близо до лицето с овал на икона и изразителни до болка очи на Ирина/Мартина, улавя миговете на откровение. Следим как скотското отстъпва на човешкото – през безкористна милост, след прочетен пасаж от "Пипи" или случаен концерт за цигулка. През изслушване и драмата на околните – спасяването на голямата сестра в музиката и акордеона, новата воля за живот на съпруга, грубият съсед Варлаам (Красимир Доков) като библейски грешник. Апотеозът е една безмълвна прегръдка с другата майка (Ирини Жамбонас) – съюз на две жени в името на продължаващия живот.


0 коментара

Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

Ах, фестивалите

Ах, фестивалите

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK