С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
1 15 ное 2019, 9:58, 4445 прочитания

Приемно село

"Резиденция Баба" изпраща на село млади хора, които в продължение на три седмици опознават местните и техните традиции

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
Темата накратко
  • Програмата "Резиденция Баба" , по която млади хора от градовете прекарват три седмици на село с възрастни хора, приключи успешно за пета поредна година.
  • Двайсет души, сред които първата чужденка участник, живяха в три видински села в края на лятото и създадоха здрави връзки с тях.
  • Догодина организаторите от "Фабрика за идеи" планират да организират повече и по-разнообразни резиденции в забравени български села.
Топъл петък в края на лятото. Пред читалището "Наука 1925" на малкото видинско село Синаговци цари нетипично оживление – десетки баби и дядовци в най-официалните си дрехи са окупирали всички пейки в сенчестата градинка и си говорят разпалено. Около тях бягат като изтървани внуците им, които прекарват последните летни дни на село, преди да се върнат в града за първия учебен ден.

Поводът за вълнението в обикновено тихото село, където за постоянно живеят около 260 души, е културният полуден, който четири млади жени – гости на селото по програмата "Резиденция Баба", са организирали на изпроводяк. Четирите гостенки на селото – Боби, Виктория, Нелина и Сара – ще приключат своя триседмичен престой в Синаговци два дни по-късно, но искат да оставят нещо, с което да благодарят на местните за гостоприемството. И решават да им организират изложба на бродерия и на исторически предмети от селото сутринта, последвано от малък самодеен спектакъл следобед и кино под звездите вечерта.


Синаговци оживява

Толкова плътна културна програма селото вероятно никога не е виждало. Или поне така казват четиримата възрастни, които седят на пейката до входа на читалището. "Видя ли изложбата", пита една от жените събеседничката си. "Даа, уникално е това! Трябва да се види", отговаря тя. "Трябва да се направи музей, да се съберат по няколко стотинки на събора", добавя третата. "Трябва да се рекламира някак тая работа, включва се и единствения мъж: Аз, който съм от Синаговци и цял живот съм живял тука, не съм знаел за това наследство, което сме имали, не съм подозирал за него! Толкова труд положиха тези момичета, да ни се усмихне селото."

Гостенките на баба Цеца не се страхуват от селска работа, но това, с което същински ѝ помагат е, че разговарят с нея и ѝ обръщат внимание

Гостенките на баба Цеца не се страхуват от селска работа, но това, с което същински ѝ помагат е, че разговарят с нея и ѝ обръщат внимание

Фотограф: Джоди Хилтън

От входа към голямата зала на читалището се показва върлинеста млада жена в дълга ежедневна рокля на тъмнорозови точки. "Хайде към читалище", извиква тя с доловим акцент, приканвайки множеството в залата. Това е Сара Крейкрафт, 28-годишна американка от щата Охайо, която е и първата чужденка, станала част от "Резиденция Баба" в петото ѝ издание. Лека-полека хората се настаняват по местата и започват да чакат началото на представлението. То обаче се бави... Фаталната дата, на която се пада – петък, 13 септември, очевидно има пръст в това – краткото видео, събиращо знакови моменти от престоя им в Синаговци в последните три седмици, което Сара е заснела и монтирала, не може да тръгне, защото кабелът за зареждане на нейния "Макинтош" е изгорял. Разбира се, втори такъв кабел в Синаговци няма. На всичкото отгоре певческият партньор на американката – местно момче с невероятен глас – явно го е ударила сценичната треска и е решил да не се появи на сцената с нея.
"Основният критерий, по който са избрани селата, е наличието на активно читалище там, желанието на местните хора да отворят домовете си за резидентите и, от друга страна, потенциала за дългосрочно партньорство със селата, с които работим."
Милица Джанджова, координатор на "Резиденция Баба"




Така около 50 процента от планираната програма на четирите жени пропада. Налага се импровизация. Организаторките започват да канят местните да се включат с песни или стихотворения, които знаят. "А, нищо не знаят, прости хора", изсумтява под носа си жена в публиката. Неудобството, което се натрупва в залата, започва да се усеща във въздуха.

Притеснена, Сара излиза на сцената и бавно обяснява, че не може сама да изпее българската народна песен, но за сметка на това ще им представи песен, която свързва с детството си в планинския край, където е израснала – Апалачите. I'm a long time travelling here below//I'm a long time travelling away from home, запява тя без съпровод. Смел ход, който обаче постига целта си – местните ѝ пляскат, няколко човека подвикват "тенкю", а след това и няколко души се престрашават да се изявят, подхващат се няколко познати народни песни, а след това една от най-възрастните и уважавани жени в селото – бившата учителка по български език – се изправя с помощ до сцената.

Импровизираното празненство, което резидентките организираха за синаговчани, не мина без засечки, но зарадва местните

Импровизираното празненство, което резидентките организираха за синаговчани, не мина без засечки, но зарадва местните

Фотограф: Джоди Хилтън

"Сега ще ви кажа моето стихотворение, което се казва "Жена", посветено е на моя дядо Иван и на всички съпруги, които са загубили половинките си", казва с кънтящ от едвам сдържана емоция глас жената. "Сега ме гледаш със галещи очи//но не пред мен а някъде отгоре// и ми казваш болката много ти личи// Дали съм вече същата жена//не съм, дори не помня как живота ми премина//на ей таз сцена", завършва вече просълзена учителката, която е и домакин на една от резидентките. "Това не са момичета, а ангели! Виждали ли сте някой от Синаговци да се втурне да чисти така площада? Поклон за тях! Донесоха ми толкова щастие и понесох по-леко болката, която нося", казва тя по адрес на четирите млади жени, което предизвиква одобрителни аплодисменти от публиката. След още няколко стихотворения и песни, хората си благодарят и вече в доста по-добро настроение, излизат пред сградата, където със скриването на слънцето започва прожекцията на "Оркестър без име".

Месец на село означава връзка за цял живот

Това е най-интензивният ден от "Резиденцията" в Синаговци, но за да се стигне до него, четирите жени са работили три седмици с общността на селото. Всичко е започнало още в първите дни, в които са пристигнали, и заедно с кмета и уредничката на читалището Даниела Георгиева са организирали среща с трийсетина от местните в кметството. "Там питахме хората какво биха искали да видят на това събитие. И хората започнаха да си спомнят дните, когато е имало повече живот в центъра на селото. Един човек разказа как през лятото са си правили кино под звездите, а друг пък разказа как и преди е имало изложби на стари инструменти, свързани с живота на селото. Оплакваха се, че е зейнала пропаст между внуците им и миналото, че те не знаят нищо за песните и традициите им", разказва Крейкрафт. Фолклорист по образование, тя специално се е включила в програмата, за да наблюдава живота в дълбоката българска провинция и опитите на организации като "Фабрика за идеи" – сдружението зад "Резиденция Баба" – да свържат младите хора от градовете с обезлюдяващи се села.

Това е и водещата мисия на "Резиденция Баба" от създаването ѝ. Оттогава над 60 младежи от цялата страна са прекарали по няколко седмици в 14 обезлюдяващи се села в цяла България, от Видинско до Гоцеделчевско, като тази година и трите избрани места са около Видин – Синаговци, Кошава и Неговановци. "Основният критерий, по който са избрани селата, е наличието на активно читалище и в трите села, желанието на местните хора да отворят домовете си за резидентите и, от друга страна, потенциала за дългосрочно партньорство със селата, с които работим", разказва Милица Джанджова, координатор на "Резиденция Баба".

Заедно с Видинския фонд "Читалища" и "Онгъл Асоциация за антропология, етнология и фолклористика" те организират програмата, подготвят резидентите как да извършват краеведска работа и им помагат да развият проекти, които да ги свържат за по-дълго с приемните им села. В предишните издания на програмата такива последващи инициативи са включвали направата на студиен запис на диск с песни от родопското село Дряново, социално предприятие за износ на тъкани продукти от жените в селата, поставяне на нова камбана на мястото на открадната над параклиса "Св. Богородица" в село Манастир и много други. Петнайсетте резиденти в тазгодишните села пък вече планират да изградят уебсайт на Неговановци, да организират Фестивал на рибената чорба на брега на р. Дунав в село Кошава и да изработят мултимедийна книга с традиционни рецепти от местните села, която ще кръстят "На око" – защото рецептите няма да са описани с грамажи, а всички съставки ще се слагат "на око".
"Тук има много по-дълбоко чувство за регионална култура, традиция и етнография. Хората знаят местните шевици и текстове на песни от околността и се чувстват свързани с тях – нещо, което до голяма степен сме загубили в САЩ."
Сара Крейкрафт, американска доброволка


Обратно в Синаговци, младите жени вече са свършили много за селото. Даниела Георгиева от читалището например разказва как, след като е разбрала, че в селото се чете много (особено след прибирането на реколтата), но нови книги не е имало от години, Виктория от резидентките е инициирала даряване на нови книги. "Имаме до момента над 150 книги само за няколко дни. С нетърпение очаква да дойде следващият работен ден, за да ги обработя и да ги пусна, защото нямат търпение вече, искат да четат", разказва уредникът на читалището. Освен това тя изброява как четирите момичета са впрегнали децата от селото и са чистили площада и градинката всяка сутрин, като за отплата са им помогнали да окосят тревата на футболното игрище пред църквата в селото. А след това са намерили кой е изрисувал за първи път чешмата в селото (овчар със златни ръце), намерили са му бои и са му помогнали да я обнови.

Но за Георгиева най-значимият ефект от гостуването на резидентките в Синаговци не е материален. "Откакто момичетата дойдоха, те успяха да отворят всяка врата, успяха да говорят с абсолютно всеки, включително хора, които не са сговорчиви и не комуникират с останалите в селото. Намериха общ език с абсолютно всички, казва тя и добавя: Тия момичета пръскат навсякъде любов, усмивки, доброта и няма как да им се отвърне с нещо другo. Досега не съм чула, а няма как да не чуя, ако е имало лош отзив за тях." Милица Джанджова също мисли така. "За едните и за другите, и за местните в селата, и за младежите от града остава емоционалната връзка, която е много силна и трансформираща. Местните не са вярвали, че ще могат да създадат такива приятелства, че някой от града има желание да дойде в дома им, да помогне, да направи нещо хубаво за тяхното село", казва тя. И добавя, че както много от резидентите вече казват, че си имат "второ село", така и местните се заричат как ще ходят на море във Варна и Бургас, откъдето са част от гостите им, другото лято.
"Тринайсе години съм сама. Знаеш ли какво е вълк единак? Вълкът обаче поне ходи насам-натам, а нас тая самота ще убие всички пенсионери."
Баба Цеца от Синаговци


На хотел пет звезди при баба Цеца

Извън общественополезните дейности обаче резидентите все пак прекарват значима част от времето си в дома на възрастните хора, с които са настанени. В случая на Сара и Нелина това е къщата на баба Цеца, както е по-известна 69-годишната Цветана Тодорова в селото – една от местните жени, които се е съгласила да отвори дома си за непознатите градски (а и в нейния случай – чуждестранни) гостенки.

"Аз съм общителна жена, за мен са всичките добре дошли гостени, както се казва, гостенинът е Бог - трябва да му сложиш, да седнеш с него, оставам всичката работа, не ме интересува! Аз утре ще го свърша или през нощта, или вдругиден. Свикнах вече, че може да се свърши една работа и вдругиден. Човещината значи повече, отколкото всичко друго", казва баба Цеца, докато говорим на сянка в малката ѝ добре поддържана градина. В продължение на три седмици тя се е грижила за Нелина и Сара като за собствени внучки, както знае само една истинска българска баба. Готви им редовно с продукти от градината, всяка сутрин става рано, за да им направи мекици. Като цяло, да не останат гладни и неотпочинали ("Изморени беха децата, много напрегнати, много чистиха, много работиха – и в центъра, и вкъщи") е първата ѝ мисъл. "Бабо Цеце, ние при тебе сме като на петзвезден хотел", обобщава закачливо Нелина.

Баба Цеца и нейната гостенка Сара от Охайо споделят интерес към бродерията

Баба Цеца и нейната гостенка Сара от Охайо споделят интерес към бродерията

Фотограф: Джоди Хилтън

Ако има нещо от преживяното, което да е учудило Сара, това е точно колко оправни са българските възрастни хора по селата и как комбинират самостоятелност с взаимопомощ, която според американката е нетипична оттатък океана. "Мислех, че ще прекарваме основната част от времето си да помагаме на възрастни хора, но те сякаш не ни дават да го правим! Затова, когато вършехме работа, се събирахме с младите хора и децата в селото", казва американката. "Мисля, че хората тук живеят в много по-взаимосвързан начин както по отношение на работата, така и като стане дума за споделяне на храна или новини", добавя също Сара и сравнява това с живота в американския Среден запад: "Хората живеят различно там, имат по-големи ферми, от които се издържат. Има голямо обединение в тукашните села, докато в провинцията в САЩ всички са далеч едни от други и няма селска общност."

Самотата, която убива повече от немотията

Самата тя отбелязва като най-значими проблеми, които е забелязала, ниските пенсии, с които живеят възрастните хора, липсата на работа, която да задържи младите в селата (проблем, който не е много по-различен в САЩ, отбелязва Сара), и последващата от заминаването им самота сред възрастните. "Очаквах да помагаме на баба Цеца много повече с физическата работа вкъщи, но когато и да захванем нещо, тя ни казваше да сядаме и да ядем още. Но мисля, че по-важното за нея бе да има на кого да разкаже историите си. Няколко пъти, когато съм слизала по стълбите от моята стая, съм я виждала как стои сама на масата и това ме караше да се чувствам много тъжна, защото осъзнах, че ако ни няма нас, тя няма с кого да си говори през деня", споделя Сара. И наистина, за хора като баба Цеца, която е загубила съпруга си и живее сама, самотата е много по-тежка от физическата работа или материалните лишения.

"Знаеш ли какво е да имаш компания! Тринайсе години съм сама. Знаеш ли какво е вълк единак? Вълкът обаче поне ходи насам-натам, а нас тая самота ще убие всички пенсионери", казва баба Цеца и добавя как някои от съселяните ѝ просто ги е яд, че няма с кого да си обелят една дума през деня. И въпреки това тя казва, че не повдига темата пред роднините си, които живеят във Видин.

Макар и частично решение, "Резиденция Баба" помага поне малко с този толкова сериозен проблем в селата. Ето, четирите резидентки в Синаговци вече планират кога да се върнат в селото, за да продължат етнографската си работа, да се видят пак с домакинките си и да помогнат с поправянето на местната екопътека. А от догодина от "Фабрика за идеи" имат планове да разширят още повече резидентската програма, за да е по-удобна за по-широк кръг от хора. "Нашата цел в бъдеще е да се разрасне проектът, да се провеждат различни видове резиденции - такива за чужденци, за семейства с деца, артистични, уикенди на село, доброволчески акции на село", разказва Милица Джанджова. "Целта ни е максимално много хора да отидат и да поживеят на село, да дадат своя принос там, тъй като към момента е голямо предизвикателство човек да отдели цял месец за програмата, а има хора, които имат желание да го направят за по-кратко време", обобщава тя. Така че, ако имате желание да се запознаете с най-забравената част от България и да направите нещо за нея – следете новините около "Резиденция Баба" и имайте предвид, че всичките гореописани проекти ще имат нужда от доброволци.

Капитал #46

Текстът е част от новия брой на седмичния Капитал (15 - 21 ноември). В броя ще прочетете още:

- Малките в голямата игра за София
- Прав ли е Макрон в апокалиптичните си оценки за НАТО и ЕС?
- Раждането на 5G в България

Купете

  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Камион желание Камион желание

Отново за мобилните кухни, уличната храна и къде да я опитаме този месец

6 дек 2019, 439 прочитания

Гледни точки Гледни точки

Новата поредица прожекции "Киноточка" започва с документален филм за музиката в киното

6 дек 2019, 364 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Свободно време" Затваряне
Tarnovo Contemporary

Норвежкият художник Ларс Нордби и мисията му да внесе повече от духа на съвременното изкуство в града

Още от Капитал
Има ли спасение за "Топлофикация София"

Общинското дружество е в критично състояние, но ръководството му твърди, че има въможноти за стабилизиране

За кого е модерната MBA диплома

MBA отдавна вече не е просто образование по мениджмънт, като фокусът се е изместил към обучение в лидерство

Производители на светове

Българската компания за виртуална реалност ZenArt разработва различни сюжети, включващи истински и легендарни места

Кой кой е при дигиталните портфейли в България

Седем компании вече предлагат безконтактни плащания и операции с телефон в страната, но използването остава слабо

ЕСМ на 50

Поглед към влиянителния музикален лейбъл навръх 50-годишнината му

20 въпроса: Красимир Георгиев

Често предизвиква себе си, а с това мотивира и други хора към промяна

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10