През витрините на залата за пристигащи на международно летище Солт лейк сити снежните върхове на планинския масив Уосач изглеждат респектиращи и непристъпни със своите над 3300 м. В ранния следобед на юлския ден, в който пристигаме в щата Юта обаче, заблудата не трае дълго. Намираме се в покрайнините на столицата на щата, разположена на надморска височина почти 1300 м сред мистериозен пустинен пейзаж и температурата на сянка е 37 градуса по Целзий.
Градът с население 200 хиляди жители приветства с тихи просторни булеварди, пресичащи го по дължина и ширина, а планинските върхове и съседни хълмове се виждат от почти всяка точка. Домакин на зимните олимпийски игри през вече далечната 2002 г., Солт лейк сити е използвал възможностите, които домакинството му е предоставило, за да продължи да се развива. Градът днес е кандидатура на САЩ за домакинство на зимните олимпийските игри през 2030 г., но в икономическо и социално отношение това е само малка част от всичко, което Солт лейк сити и щатът Юта имат да разкажат.
Основан от мормонски първозаселници през 1847 г. и припознат като щат през 1896 г., Юта има една от най-интересните истории сред всички американски щати, а вероятно и обещаващо бъдеще. Очаква се населението на Юта, което през 2015 г. достигна 3 млн. души, почти да се удвои през следващите 50 години, като понастоящем щатът отбелязва най-висок прираст в рамките на САЩ. А данни от средата на 2019 г. сочат, че Юта отбелязва най-интензивен ръст на заетостта на база последните 10 години, със значителна преднина пред втория в класацията по ръст на работните места Айдахо. Щатът може да се похвали и с най-високи нива на грамотност в рамките на САЩ.
Групата ни от Бразилия, Непал, Тайван, Сиера Леон, Словакия, Молдова, Северна Македония, Сърбия, Косово и България* се среща с Дънкан Еванс от Губернаторския офис по мениджмънт и бюджет, за да разберем повече за това кои са приоритетите на щата с бюджет 19 млрд. долара и най-вече на Солт лейк сити като един от най-бързо развиващите се градове в САЩ, с едва 3% безработица и отличен демографски ръст.
Научаваме, че водните ресурси на щата са сериозно предизвикателство, а това ни обяснява и защо подходът към озеленяването в града е съвсем различен от този, който вече сме видели във Филаделфия и Вашингтон – в ландшафтното планиране преобладават камъни, дървесни стърготини, треви. Издръжливи на сухия климат и все пак създаващи усещане за подреденост и красота в градския пейзаж. Освен с опазването на недостатъчните водни ресурси оказва се, че в столицата на Юта се борят и с проблем, който има и София – инверсията през зимата води до сериозно замърсяване на въздуха в Солт лейк сити. Решенията към момента – въведен е безплатен влак в централната част на града и финансови стимули за преход от отопление на дърва към газ.
Тръгваме от сградата на щатския сенат, красиво разположена на хълм до града, в която законодателният орган на щата се събира за ежегодната си 45-дневна сесия всеки четвърти понеделник на януари. Питаме се дали заседава кратко, но за сметка на това високоефективно или има и други обяснения – исторически, културни – за особеното развитие на Юта. Днес тук се намират над 80 от най-бързо развиващите се компании в САЩ, а в софтуерните среди говорят за Силициевите хълмове на щата (тук офиси имат Facebook, eBay, Adobe, Microsoft и десетки други софтуерни гиганти). Юта е определена и за щат номер 1 по условия за предприемачество и четвърти за стартиране на бизнес, основно заради ниска регулативна тежест, добра система на висшето образование и квалифицирани кадри (близо 30% от населението има диплома от висше учебно заведение).
Човек лесно би бил изкушен да търси връзка между предприемачеството и специфичната религиозност на населението, превърнало пустинната земя в място, което някои наричат благословен щат. Действително 60% от населението на Юта е мормонско (в сравнение с 2% за цялото население на САЩ) и това го прави най-хомогенният в религиозно отношение. Днес мормонската църква обаче има и много критици, като противоречивите позиции спрямо тази религиозна общност са свързани с въпроси относно расизма, хомофобията, сексистките политики, а в исторически план и с темата за многобрачието.
Посещаваме хуманитарния център на Църквата на Исус Христос на светиите от последните дни, разположен в близост до столицата на щата, където сме поканени да се включим в доброволческата им дейност, като опаковаме хигиенни комплекти за дома за пострадали от бедствия и учебни пособия за нуждаещи се деца. Щатът Юта е на първо място в САЩ през последните десет години по показатели за благотворителност и доброволчество, като мормонската църква има съществен принос за това, но същевременно трябва да се отбележи, че тя често е критикувана, че не е достатъчно финансово прозрачна. Вероятно картината е далеч по-нюансирана, отколкото може би изглежда на пръв поглед. И все пак не можем да не останем с впечатление, че макар много от нещата, които сме научили до този момент в САЩ, да са трудно разбираеми или трудно приложими на други места, то подкрепата, доброволчеството и споделеното време със сигурност са сред универсалните инструменти за промяна.
Впечатлението за важността на споделеното време и на усещането за общност се затвърждава, след като прекарваме една невероятна вечер с репетицията на Хора на Табернакъла преди редовното им неделно радиоизлъчване. Стотици изпълнители се събират от близо и далеч всяка седмица заради любовта си към музиката и хармонията. Залата е с капацитет невероятните 21 000 седящи места, но през онази вечер им се наслаждаваме сякаш пеят само за нас! Един от най-старите и най-големи хорове в света, който се състои от 360 изпълнители доброволци на възраст между 25 и 65 години, традиционно пее в акомпанимент на един от най-известните органи – органа на Табернакъла, изграден от над 11 хиляди позлатени тръби, изработени ръчно от дървен материал, добит в щата.
След такава магическа вечер оставаме с желание да се потопим още по-дълбоко в културата на Юта. Пред по-традиционни забележителности като Парк сити и олимпийското селище избираме да поплуваме в Голямото солено езеро (поне онези от групата, които не се тревожат от солничните скариди в езерото), както и да посетим историческото ранчо "Филдинг Гар" на Острова на антилопите – отлично място за запознаване с бита в американско ранчо преди столетия, а и за наблюдение на бизони съвсем отблизо.
Какъв живописен завършек на пътуването ни в Юта: красивите гледки към Голямото солено езеро и мощното присъствие на Скалистите планини на хоризонта. Вземаме си довиждане с тази слабо заселена, непозната, пустинна земя, която макар и далече от шума на типичните северноамерикански мегаполиси ни изненада с иновативен дух, развита предприемаческа екосистема, но и запазена увереност в силата на ценностите, върху които щатът е бил изграден. Звучи ви клиширано? Не и в Юта. Все пак официалното щатско мото е "Трудолюбие", а символ е пчелният кошер. Едва ли е случайно.
* Линка Тонева-Методиева посещава САЩ през месец юли 2019 г. в рамките на Международната програма за лидери на Държавния департамент по покана от посолството на САЩ в София. Темата: "Прозрачност и отчетност в управлението".
През витрините на залата за пристигащи на международно летище Солт лейк сити снежните върхове на планинския масив Уосач изглеждат респектиращи и непристъпни със своите над 3300 м. В ранния следобед на юлския ден, в който пристигаме в щата Юта обаче, заблудата не трае дълго. Намираме се в покрайнините на столицата на щата, разположена на надморска височина почти 1300 м сред мистериозен пустинен пейзаж и температурата на сянка е 37 градуса по Целзий.
Градът с население 200 хиляди жители приветства с тихи просторни булеварди, пресичащи го по дължина и ширина, а планинските върхове и съседни хълмове се виждат от почти всяка точка. Домакин на зимните олимпийски игри през вече далечната 2002 г., Солт лейк сити е използвал възможностите, които домакинството му е предоставило, за да продължи да се развива. Градът днес е кандидатура на САЩ за домакинство на зимните олимпийските игри през 2030 г., но в икономическо и социално отношение това е само малка част от всичко, което Солт лейк сити и щатът Юта имат да разкажат.
1 коментар
Много приятен и стегнат разказ за този интересен щат. Благодаря за което и дано авторката му бъде една от бъдещите ни политически лидери.