Годината на Лика Янко
Три софийски галерии в момента показват различни етапи от творчеството на художничката
LinkedIn
Twitter
Email
Илюстрация |
Вероятно добрата й орисница (която не я е изоставяла напълно дори и през дългите години на остракирането й от цензурата на соцреализма) се грижи да напомня на поколение след поколение българи ценители за сътворението на човека и природата според Лика. А тя е изобразила този процес със средствата на европейския модернизъм, но в традицията на балканското земеусещане: експериментира в разказа, смирява се в молитвата, благославя майчинството и ликува сред природата. Това е нейното общуване със сакралното, както са озаглавени две от експозициите в частните галерии "Контраст" и "Лоранъ" с едноименен обединяващ ги каталог от куратора Красимир Илиев.
Абонирайте се за Капитал
Четете неограничено и подкрепяте усилията ни да пишем по важните теми
По същото време националната "Квадрат 500" предостави (до 9 февруари) една от залите си, за да покажат двама колекционери цяла съкровищница от рисунки в спонтанния графичен стил на Лика Янко с изображения от първични към класически, предвещаващи изграждането на някои от знаковите й платна – "Автопортрет зад решетка", Salve amore, "Морето". Малките правоъгълници сякаш плуват между гигантски причудливи риби, озъбени морски дракони, ладийки с гребци (лицата им – кръгчета, телата – дъгички, а напрежението – в тях), светлинно представени в цветове с оригинална мултимедийна техника върху затъмнените стени. Детински свят, би възкликнал случайният зрител, непосветен в мистичността на Лика Янко. Може би като въведение към нейната сложна чувствителност – от детските й страхове от въображаеми духове до героичната й съпротива срещу тоталитарното безвремие – този кураторски експеримент скъсява пътя до големите теми на богатото й творчество.
Илюстрация |
И потвърждава началото на промяна в отношението на колекционерите към изкуството – да живеят в него, а не около него: с повече себераздаване, духовност и нова отговорност. Така е дошло хрумването, фигурите, нарисувани първоначално върху паус, да бъдат прожектирани, уголемени и раздвижени, за да разкажат за пътя на Светото семейство с ослето, за обитателите и хората на морето, за скупчените родопчанки, за ангела благовестител. Всички те някак са обрамчили онзи многозначителен "Автопортрет зад решетка" от 1968 г., изразил с полузазидани лице и тяло със скръстени на гърдите ръце и с непримиримост в единственото отворено око цялата горест на художничката от грубо изхвърлената й на улицата изложба с петдесет картини само защото три от тях не били в "духа на реалистичното изкуство". Та нали тогава отричаха и импресионистите, а прозиращото тук-там влияние на Миро, Пикасо или Шагал върху фигурите на Лика сигурно е вбесило екзекуторите на изкуството й. Документалните доказателства за това бяха изложени през февруари в галерия "Васка Емануилова".
Присъдите над творбите на "близката чужденка" са били подписани и произнесени от авторитетни и до днес нейни колеги, при които талант и съвест са се разминавали. Нейни посестрими по съдба под диктатурата на тоталитаризма са художничката Славка Денева и писателката Яна Язова, лишени от възможността и правото си да обогатят изкуството на страната ни. А ако травмата от лошо падане в детството на Лика я е направила по-издържлива на изпитания и й е вляла творчески сили, не е ли станало така и с легендарната Фрида Кало, понесла други страдания?
Със закалката на албанската си кръв и с гордостта на духа си Лика Янко се оттегля от измамната суета и намира уединение край морето в Созопол и в селата на Родопите. Там претворява митовете за слънцето и небесните тела, възславя любовта, човешката саможертва, животворното море и небето с всичките си любими средства на колажната техника: боя върху напластен гипс (мечтаела е да рисува икони по стените на старите манастири), често забъркана с пясък или слама, апликации с късове въже, зебло, парченца от плат или мрежа, цветни стъкълца, заоблени камъчета, керамични отломки, телчета – все продукти на земята. В галериите "Лоранъ" (до 28 ноември) и "Контраст" (до 6 декември) на моменти ми спираше дъхът, като срещнех погледа от пъстро камъче на някой "жител на морето", хванал единия край на рибарската мрежа със загатнати ръце от гипс и ръкави на кръпки от кафява боя... А момите "На чешмата" са пъстри силуети, обточени с гайтани, но дъгичките на телата им са все различни, а колелцата за глави не са едно с едно еднакви. Други рибари с щрихирани по детски тела простират "тежки" мрежи от плътна боя над стаени под тях кубистични риби на цветни петна край паднало във водата черно слънце – природата е отразила настроението на художничката през 1967 г. Всичките й слънчеви багри са вложени в пейзажите на родопските склонове и селата по тях, които на моменти напомнят за смелия замах на Златю Бояджиев.
По детски наивен е диптихът, озаглавен "Тютюн", но мъдростта в него става толкова дълбока, колкото дълго съзерцава човек това най-голямо по размери платно. Връзка тютюн се забелязва да виси, над нея се е спуснало неизменното слънце, а женските тела са така грациозно стилизирани, че наподобяват листа; обилната реколта е загатната с кошовете на гърбовете им, дисагите на магаренцето и чувалите на земята, като облачета в нозете на тютюноберачките ангели. И макар всичко да е на преден план, както рисуват децата, асоциации за сакралност са заложени в светите троици жени в три отделни сцени, а в основата на композицията е легнала изконната крава с очи от земна пръст (керамика), за да дава храна за живота. Това е личното ми възприятие на любител, който помни разочарованието от закритата изложба през 1967-а, плахата надежда петнайсет години по-късно, че самобитният талант ще има повече свобода и радостта от честите срещи с него през последното десетилетие на миналия век.
Илюстрация |
Тъй като повечето от изложените тази година произведения на Лика Янко се показват за пръв път, са ми интересни платната й от последните години преди смъртта й през 2001 г. Разделила се е с мрачните гами от влиянието на кубизма и се е установила в белия си период, който дава простор на въображението й за метафори, асоциации, метаморфози, понякога върху любимите й теми – Благовещение, Кръщение, Разпятие и Възкресение. Пейзажите стават дори монохромни, но все така наситени със символика. Мистичното тайнство на "Изповед от земята" (1997) е събрано в една прозрачна коледна топка за елха. Всевиждащо око над цветна редица хора, молитва на жрец, свещено дърво и бяло слънце с черни лъчи. Дали иконографската мечта се е осъществила в особена модерна иконичност? Малка иконка ли има в пейзажа "Родопи" от същата година – с три изписани като по канон женски фигури: библейски образи или родопски моми? Стилизираната до наивистичност планина с шарени селски къщи, графично изобразените родопчанки, жена с товар и магаренце с ездач изкушават какофонично, но въздействат като многоглас на неудържимото въображение.
Колко още изненади поднася фантазията на Лика Янко – в колажите от музикални артефакти за обложки на плочи с произведения от любимите й композитори; в детински чисто белите фигурки на влюбени, в привидно традиционни портрети на скъпи хора, в очертаните само с контури от връв на бял фон пречистени морски хора и лица без черти, но с израз.
Още много загадки около чувствителността и авангардната проницателност на несломимата Лика Янко ще разбулват бъдещите експозиции с преоткрити нейни творби, но едва ли ще се случи в една година и в един град да се съберат четири изложби.
Изложбите, посветени на Лика Янко, са в галерия "Лоранъ" (до 28 ноември), "Контраст" (до 6 декември) и "Квадрат 500" (до 9 февруари).
Капитал #47
Текстът е част от новия брой на седмичния Капитал (22 - 28 ноември). В броя ще прочетете още:
- Горе ръцете, долу демокрацията
- Болничните: Всички лъжат, проблемът си стои
- Ново Eleven на борсата
Още по темата
Събитията за книги не са просто четене на откъси и рецензии
Необходима е атрактивна концепция, особено когато става въпрос за преводна книга
24 дек 2019Изложба проследява рядко разказваната история на репресираната по време на социализма българска художничка от албански произход
10 яну 2019
Facebook
Зарче
2
Тиктакащото сърце на града
Уникалният часовник на Държавния куклен театър, който изнася представления на всеки кръгъл час от 43 години насам, така и не става признат символ на Стара Загора
5 апр 2020, 2204 прочитания
Новият живот на електронната книга
Извънредното положение срина традиционния модел на разпространение и книгоиздаването търси нови решения
3 апр 2020, 2472 прочитания
7 апр 2020, 16971 прочитания
7 апр 2020, 9793 прочитания
7 апр 2020, 9069 прочитания
7 апр 2020, 4193 прочитания
7 апр 2020, 3781 прочитания
Още от "Свободно време" Затваряне
Army of K-Lovers
След като покори света, корейската поп музика печели все повече фенове и в България
