И потвърждава началото на промяна в отношението на колекционерите към изкуството – да живеят в него, а не около него: с повече себераздаване, духовност и нова отговорност. Така е дошло хрумването, фигурите, нарисувани първоначално върху паус, да бъдат прожектирани, уголемени и раздвижени, за да разкажат за пътя на Светото семейство с ослето, за обитателите и хората на морето, за скупчените родопчанки, за ангела благовестител. Всички те някак са обрамчили онзи многозначителен "Автопортрет зад решетка" от 1968 г., изразил с полузазидани лице и тяло със скръстени на гърдите ръце и с непримиримост в единственото отворено око цялата горест на художничката от грубо изхвърлената й на улицата изложба с петдесет картини само защото три от тях не били в "духа на реалистичното изкуство". Та нали тогава отричаха и импресионистите, а прозиращото тук-там влияние на Миро, Пикасо или Шагал върху фигурите на Лика сигурно е вбесило екзекуторите на изкуството й. Документалните доказателства за това бяха изложени през февруари в галерия "Васка Емануилова".

Присъдите над творбите на "близката чужденка" са били подписани и произнесени от авторитетни и до днес нейни колеги, при които талант и съвест са се разминавали. Нейни посестрими по съдба под диктатурата на тоталитаризма са художничката Славка Денева и писателката Яна Язова, лишени от възможността и правото си да обогатят изкуството на страната ни. А ако травмата от лошо падане в детството на Лика я е направила по-издържлива на изпитания и й е вляла творчески сили, не е ли станало така и с легендарната Фрида Кало, понесла други страдания?

Със закалката на албанската си кръв и с гордостта на духа си Лика Янко се оттегля от измамната суета и намира уединение край морето в Созопол и в селата на Родопите. Там претворява митовете за слънцето и небесните тела, възславя любовта, човешката саможертва, животворното море и небето с всичките си любими средства на колажната техника: боя върху напластен гипс (мечтаела е да рисува икони по стените на старите манастири), често забъркана с пясък или слама, апликации с късове въже, зебло, парченца от плат или мрежа, цветни стъкълца, заоблени камъчета, керамични отломки, телчета – все продукти на земята. В галериите "Лоранъ" (до 28 ноември) и "Контраст" (до 6 декември) на моменти ми спираше дъхът, като срещнех погледа от пъстро камъче на някой "жител на морето", хванал единия край на рибарската мрежа със загатнати ръце от гипс и ръкави на кръпки от кафява боя... А момите "На чешмата" са пъстри силуети, обточени с гайтани, но дъгичките на телата им са все различни, а колелцата за глави не са едно с едно еднакви. Други рибари с щрихирани по детски тела простират "тежки" мрежи от плътна боя над стаени под тях кубистични риби на цветни петна край паднало във водата черно слънце – природата е отразила настроението на художничката през 1967 г. Всичките й слънчеви багри са вложени в пейзажите на родопските склонове и селата по тях, които на моменти напомнят за смелия замах на Златю Бояджиев.

По детски наивен е диптихът, озаглавен "Тютюн", но мъдростта в него става толкова дълбока, колкото дълго съзерцава човек това най-голямо по размери платно. Връзка тютюн се забелязва да виси, над нея се е спуснало неизменното слънце, а женските тела са така грациозно стилизирани, че наподобяват листа; обилната реколта е загатната с кошовете на гърбовете им, дисагите на магаренцето и чувалите на земята, като облачета в нозете на тютюноберачките ангели. И макар всичко да е на преден план, както рисуват децата, асоциации за сакралност са заложени в светите троици жени в три отделни сцени, а в основата на композицията е легнала изконната крава с очи от земна пръст (керамика), за да дава храна за живота. Това е личното ми възприятие на любител, който помни разочарованието от закритата изложба през 1967-а, плахата надежда петнайсет години по-късно, че самобитният талант ще има повече свобода и радостта от честите срещи с него през последното десетилетие на миналия век.

"Изповед от Земята", 1997

Автор: Лика Янко

Преглед на оригинала

Тъй като повечето от изложените тази година произведения на Лика Янко се показват за пръв път, са ми интересни платната й от последните години преди смъртта й през 2001 г. Разделила се е с мрачните гами от влиянието на кубизма и се е установила в белия си период, който дава простор на въображението й за метафори, асоциации, метаморфози, понякога върху любимите й теми – Благовещение, Кръщение, Разпятие и Възкресение. Пейзажите стават дори монохромни, но все така наситени със символика. Мистичното тайнство на "Изповед от земята" (1997) е събрано в една прозрачна коледна топка за елха. Всевиждащо око над цветна редица хора, молитва на жрец, свещено дърво и бяло слънце с черни лъчи. Дали иконографската мечта се е осъществила в особена модерна иконичност? Малка иконка ли има в пейзажа "Родопи" от същата година – с три изписани като по канон женски фигури: библейски образи или родопски моми? Стилизираната до наивистичност планина с шарени селски къщи, графично изобразените родопчанки, жена с товар и магаренце с ездач изкушават какофонично, но въздействат като многоглас на неудържимото въображение.

Колко още изненади поднася фантазията на Лика Янко – в колажите от музикални артефакти за обложки на плочи с произведения от любимите й композитори; в детински чисто белите фигурки на влюбени, в привидно традиционни портрети на скъпи хора, в очертаните само с контури от връв на бял фон пречистени морски хора и лица без черти, но с израз.

Още много загадки около чувствителността и авангардната проницателност на несломимата Лика Янко ще разбулват бъдещите експозиции с преоткрити нейни творби, но едва ли ще се случи в една година и в един град да се съберат четири изложби.

Изложбите, посветени на Лика Янко, са в галерия "Лоранъ" (до 28 ноември), "Контраст" (до 6 декември) и "Квадрат 500" (до 9 февруари).

"Тютюн"

Автор: Лика Янко

Преглед на оригинала