Герой на децата
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Герой на децата

Герой на децата

Как с неугасваща гражданска сила и доброволчески труд Антонина Кенова постига реални резултати

11788 прочитания

В момента домът на Антонина Кенова е като работилницата на Снежанка с нейните 50 джуджета помощници, но вместо с писма до Дядо Коледа тя се е затрупала с документи. "На мен ми помагат около 50 души, някои се занимават с жалби и заявления, други с организация, някои от тях не искат да се знаят имената им, но са готови да отделят време и ресурси." Адвокати доброволци прочитат жалбите след нея и премахват твърде емоционални части. Други подават сигнали, звънят до институции. Пишат и нови предложения за промяна, този път на Наредба 26, за да може в детските ясли освен медицинска сестра, акушерка и педагог да работят и логопеди и социални работници. Антонина е доброволка с неизчерпаема енергия от Национален инициативен комитет за качествено и иновативно образование, която тази година получи титлата "Герой на децата". Конкурсът е "Златна ябълка" на Националната мрежа за децата.

"Като общество трябва да разберем, че спасяването поединично не е дълготрайно решение, трябва да променим средата, вместо да се ограждаме, нали утре моите деца ще растат и живеят с останалите – от чисто егоистични подбуди ме вълнува добруването на всички, не само на моите собствени деца", казва Антонина Кенова. Денонощието на 35-годишната Антонина не й стига да помогне на всички, загубени в лабиринта на българските институции, които отговарят за децата. Затова и след няколко неуспешни опита да се срещнем разбрах, че най-добрият начин е да я наблюдавам, без да преча, в натоварения й ден. Така разбрах как тя и инициативният комитет успяха за две години да изминат пътя от протести пред общината до партньорство с нея и други институции и постигане на реални промени и ефект в детските градини и ясли.

Денят на Антонина започва с пускане на жалба от името на притеснени родители срещу огромен брой деца в ясла, след което тичаме към гимнастиката, откъдето трябва да вземе големия си син Теди, на 7 години. Там го е оставила по-рано днес, след като са били на логопед. Малкият Светли е на детска градина. Сега, на път, намира време да сподели и във Facebook групата с хиляди участници, която администрира, и примерите за добрите практики от детските градини в "Надежда". Отговаря на няколко спешни сигнала на разтревожени родители, които я молят за помощ – "ако до обяд не напиша нищо, се притесняват какво ми се е случило, онзи ден бях на зъболекар и бяха пратили човек да ме издирва, защото не отговарям в групата". Остават четиридесет непрочетени съобщения само от сутринта. Но вече сме стигнали до заниманията на сина й и сега няма време за тях. Въпреки че Антонина Кенова се е превърнала в институция, нейното свободно време, отдадено на доброволчество, не е разтегливо до безкрай.

Синът й Теди е със специални образователни потребности (СОП) и има нужда от много грижи. В държавната детска градина, където е приет, когато е бил на три години, още на първия ден учителката й казва, че мястото му не е там. На теория държавата предлага приобщаващо образование за всички, но на практика родителите често са посрещнати враждебно. "Образователната система казва добре сте дошли, но всъщност, ако детето е различно, в яслените групи и детските градини само търсят повод да не го приемат, казаха ми намерете си частна", казва Антонина. Тогава тя се снима в кампания на UNICEF "Заедно в детската градина" със сина си, за да се говори открито за приобщаващото образование. Тогава по проект отпускат допълнително средства именно в тази детска градина, за да назначат логопед, психолог, помощник за учителя – "това беше моята битка, защото има много деца със СОП, а липсваше грижа".

Оттогава тя се ангажира сериозно с други родители, които искат да променят образователната система и грижата в детските градини, в Национален инициативен комитет за качествено и иновативно образование. Те участват в протести преди две години и половина след случай с насилие над дете в градина в "Лозенец". Тогава внасят 37 страници с предложения за промени на образователната система. "Първоначално от различните институции ни обвиняваха, че политически партии ни плащат или чужди организации и фондации, но с времето видяха, че такива нападки няма да ни откажат и че наистина ни е грижа за децата." С постоянство и граждански натиск си извоюват място на масата - започват да работят заедно, включват ги в работни групи. "В момента мога да кажа, че работя успешно с главните експерти за образованието на Столичната община", казва Антонина. С времето тя и останалите родители от комитета се преборват в групите в детските градини да няма повече от 25 деца. И преди е имало нормативна уредба от МОН за максимум 25 деца, но общините са си надвишавали бройки, като в група се е стигало до безумната бройка от 40 деца. Пишат заявления за достъп до обществена информация за бройките деца, но в началото им го отказват – "направо се разрази война, но след като хванахме и втора детска градина с големи злоупотреби, че от 400 деца 200 са с хронични заболявания, което е невъзможно да е вярно за всички, вече не можеха да ни държат настрана".

Понеже е изгледала десетки записи от тайни камери с насилие, питам как издържа на напрежението, какво я кара да не се отказва – "напротив, всеки следващ случай ме амбицира повече, защото искам да защитя децата, а и зад мен има още над 50 доброволци, които помагат". Партньорът й и баща на децата й Тодор Тороманов също е солидна подкрепа. Най-важното, което Антонина си мечтае да постигне, е родителите да се научат да си търсят правата и да са застъпници за собствените си деца – "не може да излезе запис с насилие и да има родители, които казват – голяма работа, че са ги набили". Според нея трябва да има камери навсякъде – "поне докато не се очовечим", да се отворят вратите на детските градини за общи занимания с родителите, както е навсякъде в Западна Европа, и да се провеждат тренинги с възпитатели и родители как да работят заедно. В Закона за предучилищното образование, който действа от 3 години, е посочено, че родители и персонал трябва да си сътрудничат активно, но засега това е пожелание предимно на хартия. Вече се появяват и отделни добри практики, както в район "Надежда", които си отварят вратите и започват занимания като четене на приказки с родители. Има и директори, достойни за възхищение, като в детската градина в квартал "Христо Ботев", която отделя от свободното си време, за да работи с родителите в събота и неделя.

Родителите веднага споделят, когато има добри практики, но при наличие на нередности не е същото. Причината тогава родителите да не са много активни е страхът, че ако пуснат жалба, това ще рефлектира върху детето – "истината е, че обикновено наистина се отразява негативно". Тогава Антонина се задейства и пуска от тяхно име – името й се е превърнало в нарицателно и често се споменава от директорки по родителски срещи, но това ни най-малко не я притеснява.

"Може да изглеждат алтруистични, но всъщност подбудите ми са егоистични – утре моите деца ще живеят в едно общество с тези деца, които днес са подложени на насилие и никой не им помага", казва Антонина. Според нея има опасност децата, които днес са подлагани на тормоз, да пораснат агресивни възрастни – "нито искам децата ми да стават свидетели на насилие, нито на пасивни и отчаяни родители, които само повдигат рамене, че тук е така, и се примиряват". Повечето хора просто търсят спасение поединично – в частни градини, кооперативи, и по този начин помагат все повече за разделянето и сегрегацията, вместо да променят самата система, която не харесват.

Антонина Кенова и другите родители от инициативния комитет като председателя Васил Николов държат да покажат как с граждански натиск се постигат резултати, вече са на етап учредяване на сдружение. Проследяват и какво се случва с уволнени или напуснали хора от персонала след доказани случаи на насилие като случая в "Лозенец". Възпитателката там напуска сама, но след това случайно родител забелязва, че тя работи в друга детска градина. Оказва се, че системата няма начин да ги спре, първо, защото е напуснала сама, а дори да е била уволнена дисциплинарно, единственото място, където го пише, е в трудовата книжка, която винаги може да бъде обявена за загубена и да започне на чисто. "Няма официален канал, по който да се забрани на насилници да работят повече с деца, единствено Държавната агенция за закрила на детето може да каже, че даден човек не може да работи повече с деца, но това в момента не се случва." Според нея ДАЗД е неработеща структура в този си вид – "трябва да се реформират и да станат чувствителни на тема насилие над деца, чак сега, след две години редовни сигнали от наша страна, започнаха да реагират веднага". Наблюденията на Антонина сочат, че насилието на някое място никога не е инцидентно, винаги е свързано с поредица от други случаи, просто за тях обикновено не се знае.

Антонина Кенова много иска да промени системата отвътре и да помогне на децата, затова следва вече три години "Социални дейности" в СУ. "Стигнах до момента, в който би трябвало да започна стаж, но не ми стига времето и прекъснах." Но целият й труд не е напразно – освен че подобрява средата за децата, има и стотици благодарни родители.

Много са хората, които разчитат на нея и се надяват, че ще продължава да балансира между административната й работа почасово, грижата й за децата й, които все повече разбират и се ядосват, че не им обръща внимание, докато говори по телефона. Нейният пример е увличащ и показателен, промяната идва с действие, а не с оплакване.

Автор: Цветелина Белутова

В момента домът на Антонина Кенова е като работилницата на Снежанка с нейните 50 джуджета помощници, но вместо с писма до Дядо Коледа тя се е затрупала с документи. "На мен ми помагат около 50 души, някои се занимават с жалби и заявления, други с организация, някои от тях не искат да се знаят имената им, но са готови да отделят време и ресурси." Адвокати доброволци прочитат жалбите след нея и премахват твърде емоционални части. Други подават сигнали, звънят до институции. Пишат и нови предложения за промяна, този път на Наредба 26, за да може в детските ясли освен медицинска сестра, акушерка и педагог да работят и логопеди и социални работници. Антонина е доброволка с неизчерпаема енергия от Национален инициативен комитет за качествено и иновативно образование, която тази година получи титлата "Герой на децата". Конкурсът е "Златна ябълка" на Националната мрежа за децата.

"Като общество трябва да разберем, че спасяването поединично не е дълготрайно решение, трябва да променим средата, вместо да се ограждаме, нали утре моите деца ще растат и живеят с останалите – от чисто егоистични подбуди ме вълнува добруването на всички, не само на моите собствени деца", казва Антонина Кенова. Денонощието на 35-годишната Антонина не й стига да помогне на всички, загубени в лабиринта на българските институции, които отговарят за децата. Затова и след няколко неуспешни опита да се срещнем разбрах, че най-добрият начин е да я наблюдавам, без да преча, в натоварения й ден. Така разбрах как тя и инициативният комитет успяха за две години да изминат пътя от протести пред общината до партньорство с нея и други институции и постигане на реални промени и ефект в детските градини и ясли.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

1 коментар
  • 1
    borkar avatar :-|
    borkar

    "Повечето хора просто търсят спасение поединично – в частни градини, кооперативи, и по този начин помагат все повече за разделянето и сегрегацията, вместо да променят самата система, която не харесват"

    Като ИСОДЗ не те приема, какво правиш за да не помагаш на "разделянето и сегрегацията" - даваш подкуп за да влезеш в държавна ясла или детска градина, така ли?


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK