Кино: "1917"
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Кино: "1917"

Кино: "1917"

Войната в първо лице през тотално кино

Янко Терзиев
3463 прочитания

+ + + + от 5
Още от същото: "Дюнкерк".

Войник без оръжие тича към камерата, напреки на останалите, които са в атака. Преживяването е с всички сетива и в реално време. Вкарани сме в центъра на събитията, очите ни са самата камера. Илюзията е, че филмът е в един кадър - от нейното пускане до нейното спиране. Моделиране на емоция и въвличане в действието, което друго изкуство не може да даде. Може би музиката, но на абстрактно ниво. Тук тръпката е физическа. Платното на Сам Мендес е епично (бюджет около $100 млн.), с хорър и сюрреалистични пасажи. Но най-ценното е в малките човешки паузи - една подадена манерка с мляко, една прегъната фотография в момент на вътрешна тишина.

Мендес стъпва върху военните спомени на собствения си дядо Алфред. Денят е 6 април 1917, пролетта не се интересува от войната, цъфтежът е нелеп декор на околната смърт. Германците се оттеглят от тригодишните траншеи, но това е капан. Два британски батальона тръгват самоубийствено след тях. Трябва да бъдат спрени с писмо, другите връзки са прекъснати. Доставянето на писмото е мисия на двама ефрейтори и първи приятели. Единият, пълничък шегаджия, е избран, защото има брат сред обречените. Другият (Джордж Маккей), с открито ангелско лице и повече военен опит, тръгва от солидарност. Загубил вече героичните си илюзии в касапницата при Сома, разменил е ордена си за храброст за бутилка вино.

При цялата физическа осезаемост, с врязващите се детайли на общото гниене, до мухите и плъховете (гениална камера на Роджър Дийкинс), ефрейторската одисея е на духа. В нея Мендес вплита моменти на директна поезия (включително Киплинг) и митология (реката на мъртвите Стикс е преплувана буквално). Вярно, работи без нюанси - и в патриотичното говорене, и в анонимния образ на врага. Прекарва ни през апокалипсиса и ужаса, за да открои екзистенциалното просветление на финала. Смисълът и обречената красота на индивидуалното усилие - винаги "напреки" на хода на времето и историята.

+ + + + от 5
Още от същото: "Дюнкерк".

Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

1 коментар
  • 1
    kilgore avatar :-|
    kilgore

    Ще повторя накратко това, което написах в Дневник.
    Майсторски филм, но отдава заслуженото само на английските герои. Германците са показани директно и индиректно зли на комиксово ниво, сякаш не са били смели патриоти и любящи синове и бащи.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK