В началото на месеца излезе книгата "Идеята за проза" на един от най-уважаваните и превеждани съвременни италиански философи, Джорджо Агамбен. На международната сцена Агамбен се нарежда до имена като Юрген Хабермас и Славой Жижек. Българските читатели са запознати с философските му идеи, на български издателство "Критика и хуманизъм" са издали "Homo Sacer I: Суверенната власт и оголеният живот" и сравнително скоро "Homo Sacer II: 1. Извънредното положение. 2. Stasis: Гражданската война като политическа парадигма". Тези две книги всъщност представляват най-големият му труд, публикуван през 1995 г., впоследствие доразвит до внушителния обем от 1300 страници. Седемдесет и седем годишният Агамбен е най-силно повлиян от Валтер Бенямин, Мишел Фуко и Мартин Хайдегер.
В "Идеята за проза" са обединени кратки текстове, някои доближаващи се до есета, други са по-скоро фрагменти, а основите теми са любовта, понятието за истина, политиката, поезията, справедливостта и др. Именно в тази книга си проличават разностранните му интереси, които обхващат и философия на политиката, философия на литературата и естетиката. Някои от кратките текстове са много популярни като "Защита на Кафка срещу тълкувателите му" или "Идеята за мислене", посветен на Жак Дерида. Други изненадват с оригиналност като "Идеята за детство" и разказа за рядък вид саламандър албинос, който се намира само в сладководните басейни на Мексико, или в "Идеята за единство" и предизвикателния му цитат от Паул Целан - "Истината може да се каже само на майчин език. На чужд език поетът лъже".
Статиите от архива на Капитал са достъпни само за потребители с активен абонамент.
Вече съм абонат Абонирайте се
