Спектър на утехата

"През всичките години на детство и тийнейджърство Леа беше като малка бомба, която избухва на всеки няколко часа - крещеше, чупеше и това продължаваше ден след ден, година след година", разказва писателят, философ и преводач Златко Енев за дъщеря си, която е диагностицирана с аутизъм. Днес Леа, вече на двадесет и три години, е много по-добре, без пристъпи, работи на компютър, има си приятели, "тя е едно красиво младо момиче", обобщава баща й. И именно сега Златко Енев, който от тридесет години живее в Берлин и вече има няколко издадени романа, решава, че е важно да опише живота на дъщеря си и цялото си семейство в книга - "Възхвала на Ханс Аспергер. Животът с аутизма: една лична история" излиза на български в началото на май.

Въпреки трудната тема и пълната откритост на автора в книгата липсва песимизъм. "Написах история, която да дава надежда - може да му се случи на човек подобно нещо и въпреки това да намери начин отново да стигне до нормалност и дори до щастие", казва Златко Енев. Той и съпругата му Дорейн Вестфал вече имат едно момченце на две години, Паул, когато се ражда Леа. В началото тя е изключително спокойно бебе до момента, когато започват нощни писъци, продължаващи до сутринта, които не могат да си обяснят с нищо познато. Първо им казват, че това е забавено детско развитие, защото аутизмът не бил толкова познат (годината е 1996 г.), няколко години по-късно лекарите стигат и до него.