"Времеубежище", Георги Господинов

изд. "Жанет-45"

Роман на Георги Господинов е рядко събитие, но винаги с дълготраен ефект и добавена публика, в това число чуждестранна. Романите до момента излизат с почти десетилетие разлика - "Естествен роман" (1999), "Физика на тъгата" (2011), а сега "Времеубежище".

В новата си книга Господинов покрива всички теми, по които и преди е работил, но този път с повече мрак, с повече хумор, с по-дълбок поглед върху прехода от младостта към старостта, върху спорните понятия за нормалност.

Отново спътник на авторовото алтер-его е Гаустин, образ, който той развива още от ранните си творби. С него предприемат едно пътуване в миналото, а в разсъжденията върху паметта проучват и какво говори носталгията за погледа ни върху живота.

"На конкретния въпрос как предпочитам да бъде четена тази книга може би най-краткият отговор е: като убежище. Като място, където можеш спреш и да премислиш онова, което уж внезапно се е стоварило върху главата ти. Книга за бавно следобедно четене", казва писателят в интервю за "Капитал".

"Покривът", Георги Марков

изд. "Сиела"

Романът "Покривът" на българския писател, журналист и дисидент Георги Марков (роден 1929, убит през 1978 г.) е с ново издание. Книгата е забранена с появата си през 1964 г. и излиза отново едва през 2007 г. В сюжета писателят говори за отношенията между обществото и социалистическата власт в България през 50-те и началото на 60-те години на миналия век: "Дебнат скрито зад гърба му, надничат тайно в книжата му, следят всяка стъпка, донасят за всяко негово действие и се надяват да го хванат в провал, да го сгромолясат, да го унищожат. Защото ги е страх."

"Дълг и наслада", Цветан Тодоров

изд. "Изток-Запад"

"Дълг и наслада: един живот на посредник" е книга с разговори между родения в България и живял във Франция философ Цветан Тодоров (1939 - 2017) и френската журналистка Катрин Портвен. За българските читатели книгата е изключително ценна с детайлния разказ на Тодоров за заминаването му за Франция и погледа му върху комунистическа България.

"Тоталитаризмът, независимо дали е нацистки, съветски или камбоджански, има своите кулминации, моменти, при които иска буквално да елиминира част от населението: изтребват се "кулаци", т.е. селяни, убиват се евреи и цигани, "превъзпитават" се до смърт хора от градовете. Но през останалото време животът си тече и тогава се случва друго - гангрена в дълбочина, всеобщ морален упадък", разсъждава Тодоров в "Дълг и наслада" (превод Тодорина Атанасова). И още: "В началото бях чужденец, после исках да бъде асимилиран, а след като получих гражданство и вече се бях интегрирал, открих, че съм всъщност човек "на чужда земя"... Предпочитам този израз пред "без корени"."