Горски пътник
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Горски пътник

Ботаническа градина "Борика"

Горски пътник

Няколко идеи за разходки в четирите посоки на България

3863 прочитания

Ботаническа градина "Борика"


Пътека Марина река в Странджа, водопад Докузак

Най-хубавото време за обикаляне из Странджа е именно сега, защото в разгара на лятото там може да стане твърде топло и сухо. Мистичността на Странджа е кодирана в множество легенди, нестинарски традиции, екзотични за Европа растения, които се намират само там и в Кавказ. Друга по-мрачна причина е, че по време на комунизма голяма част от Странджа е била недостъпна, защото е попадала в гранична зона. В местността около Марина река е най-старият резерват в България - "Силкосия", обявен още през 1933 г. за защитена територия и не случайно. Излиза, че няма нужда да пътувате 8000 км до остров Мадагаскар, покрай Марина се чувствате като в тропическа екваториална гора, причината е, че единствено тук в цяла Европа има жълтоземна почва (освен Кавказ, който е на границата между Азия и Европа). Интересното е, че този тип почва е от алитен тип като в субтропичните и екваториалните области. Тя подхранва уникалните странджански зеленики, които цъфтят в пищнолилаво - големи храсти с едри цветове и широки листа.

Усещането за тропическа гора се допълва от другия много популярен тук вид - лавровишнята, както и от джел, тис, горянче, залисти. Те са виреели тук оше преди 65 милиона години (терциерът е периодът от времето между измирането на динозаврите преди 65 милиона години и последния ледников период преди 1,8 милиона години). Запазили са се, защото така са изглеждали горите в Европа в дълбоката древност преди заледяванията и Странджа и досега е запечатала този удивителен спомен от земната история като на снимка, тя така и не е била заледена.

Пътеката до Марина река започва от главния път Царево - Малко Търново, на около 12 км от Царево. Може да се ориентирате къде да паркирате по табелата и малкото уширение за паркиране. Разходката е около половин час в едната посока, но може да я удължите около реката, полегато е и идеално за малки деца или неопитни планинари. Горският път слиза надолу в продължение на почти километър по добра синя маркировка и се вие между стари дъбове и букове, които са на средна възраст 95 години. Тук се виждат техните подтипове благун, източен бук, източен гурун и дъб лъжник. Маркировката свършва в "горска класна стая" като извадена от приказките, на поляна с добре направени въртящи се табла с информация за животни и птици, дървени чинове и дъска. Може да продължите разходката, да слезете до реката - има брод, подходящ за пресичането й, и да се полюбувате на девствените гори на отсрещните склонове.

След като преминете през града, завийте в посока Бургас. На около 7,5 километра от Малко Търново се тръгва в посока село Стоилово и преди да стигнете селото, ще видите табелата за водопада от лявата ви страна. Самият водопад се намира съвсем близо до пътя, кръстен е на реката, която го захранва, тя е приток на река Айдере от поречието на река Велека. На място е изградена беседка с място за барбекю.

Зеленика
Автор: Спас Узунов

От с. Желява към връх Мургаш

Маршрутът е подходящ в дъждовни периоди, защото дори да вали, не биха се образували кални участъци течащи реки, почвата е песъчлива и бързо изсъхва. От друга страна, през юли и август там може да стане твърде топло, защото долната част на пътеката е изложена на слънце и няма сянка. Село Желява е на 24 км по пътя от София за Ботевград, а връх Мургаш е най-близкият до София връх в Стара планина. Началото е от центъра на селото, тръгва се по долината на Желявска река, която постепенно завива на северозапад. Четири километра след центъра на селото пътят тръгва по билото на стръмния рид към Становски рът и Широки преслап. В началото преходът е лесен и по равно, но за да стигнете до Становския рът, ви чака стръмно катерене по права линия. Оттам се открива гледка към връх Мургаш, който е висок 1687 м.

Ако сте по-начинаещи планинари, по-добре не се изкачвайте до хижа "Мургаш" и самия връх, пътеката е красива, има достатъчно полянки и възможности за пикник и възможност да се върнете. Внимавайте, защото в долния край на пътеката се спускат колоездачи, за тях там има специално трасе.

Решите ли да изминете целия маршрут до хижата, ще са ви необходими три часа и половина в едната посока от селото, но пък си заслужава, защото работи и там бихте могли да починете и да обядвате. Все пак най-добре си носете храна, защото пътят не е кратък и е добре да сте подготвени.

Екопътека "Бяла река" над Калофер

Този маршрут е особено приятен в късна пролет заради изобилието от вода: пълноводната река, зелени и свежи гледки, виждат се Райското пръскало и връх Ботев. Пътеката тръгва на около 8 км северозападно от Калофер в местността Бяла река, близо до Калоферски мъжки манастир, намира се на територията на Национален парк "Централен Балкан". За съжаление не е добре поддържана, на места има изгнили дървета, но осемте моста, през които минава, са здрави и смело може да стъпите върху тях. Целият маршрут е не повече от час. Разположени са образователни дървени табели с информация за растенията и животните в парк "Централен Балкан".

Долу има полянки за пикник и къмпинг "Бивак Бяла река", където готвят. Пътеката е подходяща за деца, а до къмпинга има и детски център за оцеляване сред природата "Джендема". Ако ви се ходи повече, може да поемете по маршрут към Райското пръскало, който тръгва от долния край на екопътеката и е с продължителност поне три часа в едната посока.

"Момина скала", Локорско
Автор: Емануела Янева

Пътека до с. Локорско

Село Локорско е на 15 км от София, в подножието на Стара планина. Живописният маршрут минава през подходящи за пикник места, използва се за велопреходи и за бягане ("Малък сечко рън"). Има маркировка за екопътека, която минава през няколко малки водопада.

Заслужава си да разгледате църквата "Св. Николай" от XVII век, която е паметник на културата. Намира се в покрайнините на селото, заселено още в каменната епоха. За пръв път селото е споменато още през 1452 г. В средата на XVIII век заедно с другите подбалкански села Локорско става войнуганско селище - жителите му имат специален статут, най-важното е, че имат право да притежават земя, да носят оръжие и да плащат по-ниски данъци. Но в замяна на тези привилегии по време на война служат като помощна войска на османската армия.

След като подминете църквата, е природната забележителност "Момините скали" с гледка към София и Витоша. Легендата за името и формата на скалата разказва, че две девойки се опитвали да избягат, скалата се отворила и те се скрили в нея. Оттам и името на скалното образувание - "Момини скали".

Пътеката прави кръг, може да изминете целия, който е 13 км или краткия - 6 км. Има отклонение за близкия връх Драгунът, висок е 1110 м, но от него не се открива кой знае каква панорама.

Ботаническа градина "Борика"

Ботаническа градина "Борика"

Ботаническа градина "Борика" съществува вече четири години, а този сезон посреща посетители с много нови видове, организирана е по-добре и е още по-красива. Вече има отворен посетителски център с изглед към градината, където гостите може да седнат и да се полюбуват на гледката и песента на птиците.

Намира се малко след Ихтиман, след което отбивате в посока село Веринско и Борика. Пътят вече не е чак толкова лош, след известно закърпване на асфалта, но така или иначе по тази отсечка се кара само 11 км.

Дървена табела с надпис ботаническа градина "Борика" ви насочва в самия център на селото, до кметството. С влизането в ботаническата градина освен младия географ Ясен Иванов, който е създал това интересно място, ви посреща и аромат на цъфтящи растения. Когато ние посетихме мястото, беше сезонът на македонско червеноглавче, роджерся, астилбе, бабтисия, лупина, астилбоидес, нифофия, кореопсис, рудбекия, драконов арум, лилиуми, хемерокалиси и много други - все разнообразни цветове, изникващи едно по едно пред очите ви. Ясен е готов да ви разкаже увлекателно за всеки вид. Тук са показани малко над 300 вида растения, поддържани с японска прецизност. Интересни са както дърветата, храстите и многогодишните, така и едногодишните цветя и водни растения от България, Европа, Северна и Южна Америка, Африка, Азия и няколко вида от Нова Зеландия. Тук в българския климат са оцелели мексиканско агаве и впечатляващи видове кактуси. Ясен успява да отгледа и няколко редки и ендемични за България растения като силивряка. Казва, че в неговата градина има над двайсет вида растения, които се срещат много рядко на друго място в страната.

Площта е осем декара, малките алеи, дървените пътеки, алпинеумите и езерцето са идеалното място за отмора и разходка със спазване на дистанция. Предлага се светъл и тъмен мед от един от най-незасегнатите от човешка дейност райони на Софийска област - язовир "Искър", той е само на няколко километра на запад от селото, а в Борика има и микроязовир. Може да разгледате и ботанически илюстрации, които се продават. Има нов малък разсадник за градински цветя, както и повдигнати лехи с билки и зеленчуци

Ботаническата градина "Борика" работи без почивен ден от 1 април до 30 октомври. От 9:30 до 18:30 часа (във Facebook: Ботаническа градина Борика)

Зелениковски манастир в Троянския Балкан

Може да тръгнете от вододайната зона на Черни Осъм, има охрана на бариерата, но след подписване в тетрадка ви пускат да преминете. Върви се около километър след бариерата по широк горски път, гледайте отляво за маркировката за манастира, оттам тръгва и маршрутът през красива гора. По пътя има очарователни гледки към близките върхове Голям Купен и Амбарица.

Зелениковският манастир "Св. Йоан Кръстител" е скит на Троянския манастир, основан е през 1832 г., иконостасът му е рядко ценен, дело на Дебърската школа. След като е бил опожарен, през 1931 г. е възстановен във вида, в който го виждаме днес. За съжаление в момента работи само църквата към манастира, охранявана от големи американски туи, приличащи на секвои, и няколко кучета. Легендарната баба Дана, която до скоро се грижеше за манастира, градината около него и готвеше вкусен боб, вече живее в Орешака поради преклонната си възраст - над 90 г.

Целият маршрут от вододайната зона е не повече от час и половина, а нивото на трудност е средно.

Малко позната Витоша от с. Ярлово до с. Чуйпетлово

Ако искате да избягате от тълпите по Витоша, може да пробвате малко познатата и посещавана пътека между село Ярлово и Чуйпетлово. Местността е част от вододелното било между масивите на върховете Ярловски Купен, който е висок 2173 м, и Дамян, известен като Даута - 1514 м. Но трасето минава само покрай върховете, не се изкачва към тях и е с денивелация не повече от 300 м. Маршрутът се движи успоредно на река Палакария и подсича северните склонове на връх Големи рид (1459 м). За около половин час се изминава разстоянието между местностите Кокалови егреци и Шупли камик. Подходящ е за малки деца и начинаещи планинари.

Интересно е, че Чуйпетлово е най-високото село на Витоша, именно тук е и първото населено място на река Струма, която извира от планината и се влива в Бяло море.

Едно от най-хубавите неща на тази дестинация е култовото заведение, тип селско бистро в центъра на Чуйпетлово.

"Вазовата пътека", или от Лакатник до хижа Тръстеная

Близо до София дестинация, която е съвсем подходяща за еднодневна разходка, е "Вазовата пътека". Тръгвате в посока Своге и когато стигнете гара Бов, се оглеждате за табела за началото на маршрута. Кръстена е на най-известния български писател, който се е разхождал тук и от живописното Искърско дефиле се е вдъхновил да напише редица разкази, както и "Дядо Йоцо гледа". В края на изкачването ви чака водопадът Скакля. Ходенето не е за най-начинаещите, защото има и стръмни части, но те са в края. След като преодолеете и последните десет взимащи дъха минути, пред погледа ви ще се открие панорама към цялото дефиле.

Възможно е и да се объркате, идвайки от София, и да отбиете вляво още на първата табела "Екопътека Вазов", преди да стигнате до Гара Бов. В такъв случай стръмният път ви отвежда с колата директно горе в село Заселе над водопада, където всъщност е краят на маршрута. Но ако не ви се ходи много или сте с малки деца, може да се подходи и именно по този начин. Вазовата пътека е добила толкова голяма популярност през последните години, че през уикенда има постоянен поток от туристи. Ако предпочитате да спазвате дистанция, е добре да изберете делничните дни за разходка или по-малко посещаваните маршрути наоколо.

Добра алтернатива е разходката от село Лакатник до хижа "Тръстеная", който отнема средно час и половина при нормално темпо на ходене. Има добре маркирана пътека, а по пътя има пещера - хоризонтален тунел с минимална денивелация и дължина над 200 м. Около хижата има над 100 декара насаждения с малини, на място може да се купи малиново вино и сладко. Наблизо е връх Издремец.

Чипровски водопад

Екопътека Деяница и Чипровският водопад

Това е много зелен горски маршрут в малко позната местност в Западна България, в близост до границата със Сърбия. Интересното е, че може да се съчетае с посещение на музея в Чипровци и някоя от работилниците за изработване на автентични килими. За да намерите началото на екопътеката, трябва да излезете от града в посока Гушовския манастир, който е разрушен още по време на Чипровското въстание. Маршрутът тръгва от чешма и обособено място за пикник. Част от инфраструктура от мостчета, маркировка и указателни табели е изградена с помощта на швейцарска фондация, друга от общината, за съжаление не са поддържани много. Все още може да се минава по мостчетата, но с повишено внимание. След час и половина сравнително постепенно изкачване и преминаване през дълбоко ждрело и покрай бърза река ще стигнете до крайната ви цел - Чипровския водопад. Водата пада от осемнадесет метра височина в малко езерце и образува красиви дъги, когато грее слънце.

Буковата гора тук е вековна с красиви екземпляри, които напомнят ентите от фентъзи книгите. А в храстчетата подтичват застрашени саламандри, известни още като дъждовници, тази година атракция е един подивял козел, който позира за снимки.

Освен ценните експонати в музея в Чипровци, който показва уникални шарки от килими, на 5 км североизточно от града се намира Чипровският манастир "Св. Йоан Рилски", изгарян и наново издиган шест пъти. А на 20 километра североизточно от Чипровци е Лопушанският манастир "Св. Йоан Предтеча", в него самоковски иконописци са показали майсторството си.

Някои умни идеи и правила как да посещаваме защитени местности, а и не само, може да важат за всички разходки сред дивата природа

  • По маршрутите преминаваме единствено пеша, не вдигаме шум, не извършваме резки движения и се движим компактно в групата.
  • Не безпокоим обитателите, използваме бинокъл или зрителна тръба, за да ги разгледаме по-отблизо.
  • Не търсим гнезда, яйца и малки на птици и други животни, при среща с тях не ги пипаме, преместваме или унищожаваме.
  • Не замърсяваме, напротив, даже почистваме отпадъците, ако видим такива по пътя си.
  • Не събираме или увреждаме по какъвто и да било начин растенията, повечето от тях са редки и защитени. Откъснатото растение ще изсъхне, докато се върнете до колата, а красивата му снимка ще остави прекрасен спомен у вас за цял живот.
  • Ако събираме билки - не ги изкореняваме, използваме нож или ножица и събираме в разумни количества за собствени нужди.
  • Не палим огън и не бивакуваме извън специално определените за това места.
  • Не пушим по време на преминаване по маршрутите. Животните усещат от километри цигарения дим и това води до безпокойство при тях. А само с един полъх на вятъра може да изгорят стотици хектари растителност, а с тях и хиляди животни, техните яйца и малки.
  • Важни са шапката през лятото, препоръчва се преминаване по маршрутите със затворени обувки и дълги панталони.
  • След преминаване по маршрутите се преглеждаме за кърлежи.
  • Не използваме звукови, светлинни или механични устройства, които привличат птици или други животни.
  • При намиране на ранено, бедстващо или мъртво животно, при наблюдение на нарушения, бракониерство, нанесени щети на околната среда или увреждане на природата, без да се колебаем, звъним на тел. 112.


Правилата са изготвени от: проект "Дестинация фламинго" на Българска фондация "Биоразнообразие", финансиран от TELUS International Europe

Вазовата пътека

Пътека Марина река в Странджа, водопад Докузак

Най-хубавото време за обикаляне из Странджа е именно сега, защото в разгара на лятото там може да стане твърде топло и сухо. Мистичността на Странджа е кодирана в множество легенди, нестинарски традиции, екзотични за Европа растения, които се намират само там и в Кавказ. Друга по-мрачна причина е, че по време на комунизма голяма част от Странджа е била недостъпна, защото е попадала в гранична зона. В местността около Марина река е най-старият резерват в България - "Силкосия", обявен още през 1933 г. за защитена територия и не случайно. Излиза, че няма нужда да пътувате 8000 км до остров Мадагаскар, покрай Марина се чувствате като в тропическа екваториална гора, причината е, че единствено тук в цяла Европа има жълтоземна почва (освен Кавказ, който е на границата между Азия и Европа). Интересното е, че този тип почва е от алитен тип като в субтропичните и екваториалните области. Тя подхранва уникалните странджански зеленики, които цъфтят в пищнолилаво - големи храсти с едри цветове и широки листа.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

1 коментар
  • 1
    Bramasole avatar :-|
    Bramasole

    Към първия маршрут - край странджанското село Сливарово се намира пещерата-светилище Св. Марина. Хората вярват, че водата от аязмото е лечебна. Християните почитат светицата на 17 юли.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

Домашно кино

Домашно кино

Календар

Календар

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK