Полунощ в българския Париж

"Ние вървяхме задъхани в очарованието на тия дни, краят на които бързо наближаваше, и не знаехме де по-напред да отидем". Тези редове не са от пост из социалните мрежи след временно падане на пандемичните ограничения, а пресъздават екзалтацията от сблъсъка с културното разнообразие и динамиката, които предлага Париж между двете световни войни. Думите са на писателя Константин Константинов, който в книгата си "Път през годините" описва формирането на българския интелектуален живот през първата половина на ХХ век.

Цитатът е част от изложбата "Срещи в Париж" в галерия "Васка Емануилова". Тя хвърля поглед към един малко документиран период: нарастващата вълна от български художници и писатели, които започват да живеят и работят във френската столица през 20-те и 30-те години на ХХ век. Ненко Балкански, Иван Фунев, Илия Бешков, Ангел Вълчанов, Кирил Кръстев, Асен Разцветников, Васил Гачев пристигат в края на 30-те и бързо се свързват с вече установилите се Георги Бакърджиев, Георги Попов (Джон), Жорж Папазов. Париж е първата чуждестранна дестинация и за Васка Емануилова, за чието пътуване през 1939 г. съдейства първият секретар на Френската легация в София Жан Белен.

Преглед на оригинала