Полунощ в българския Париж

Изложбата "Срещи в Париж" показва историческите срещи на българските художници с европейските примери и култура през 30-те години на ХХ век

Рисунка от "Лувъра", из бележниците на Васка Емануилова

"Ние вървяхме задъхани в очарованието на тия дни, краят на които бързо наближаваше, и не знаехме де по-напред да отидем". Тези редове не са от пост из социалните мрежи след временно падане на пандемичните ограничения, а пресъздават екзалтацията от сблъсъка с културното разнообразие и динамиката, които предлага Париж между двете световни войни. Думите са на писателя Константин Константинов, който в книгата си "Път през годините" описва формирането на българския интелектуален живот през първата половина на ХХ век.

Цитатът е част от изложбата "Срещи в Париж" в галерия "Васка Емануилова". Тя хвърля поглед към един малко документиран период: нарастващата вълна от български художници и писатели, които започват да живеят и работят във френската столица през 20-те и 30-те години на ХХ век. Ненко Балкански, Иван Фунев, Илия Бешков, Ангел Вълчанов, Кирил Кръстев, Асен Разцветников, Васил Гачев пристигат в края на 30-те и бързо се свързват с вече установилите се Георги Бакърджиев, Георги Попов (Джон), Жорж Папазов. Париж е първата чуждестранна дестинация и за Васка Емануилова, за чието пътуване през 1939 г. съдейства първият секретар на Френската легация в София Жан Белен.


Четете неограничено с абонамент за Капитал!

Статиите от архива на Капитал са достъпни само за потребители с активен абонамент.

Вече съм абонат Абонирайте се

Възползвайте се от специалната ни оферта за пробен абонамент

1 лв. / седмица за 12 седмици Към офертата

Вижте абонаментните планове
Все още няма коментари
Нов коментар

Още от Капитал

Книга: Why We Fight

Книга: Why We Fight