In Memoriam: Константин Марков ("Тангра")
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

In Memoriam: Константин Марков ("Тангра")

Валери Миловански, Дани Ганчев, Константин Марков, Стенли, Емил Герасимов

In Memoriam: Константин Марков ("Тангра")

Пианистът на "Тангра" Дани Ганчев за дългогодишното приятелство с Марков и ключовите моменти от историята на групата

5902 прочитания

Валери Миловански, Дани Ганчев, Константин Марков, Стенли, Емил Герасимов


Основателят на "Тангра" Константин Марков почина на 15 март, а тъжната новина провокира вълна на спомени от няколко поколения слушатели и много личности в българската музика - някои работили с него, други вдъхновили се да преследват призванието си именно заради създаденото от групата. Когато помолихме за няколко изречения в памет на Марков, кийбордистът, композитор и член на "Тангра" Йордан (Дани) Ганчев ни изпрати в малките часове на нощта дълъг текст за приятелството им през годините, търсенето им на съвременното в условията на тоталитаризма и пътят на групата между промени в състава и живота в различни страни.

Когато се замислих какво да разкажа за Косьо си дадох сметка, че цял един живот сме били свързани.

За първи път видях Косьо Марков на прага на техния дом на Попа, когато моята учителка по пиано и приятелка на майка му ме заведе да се просвиря преди концерт репертоара си на истински роял. Тогава те имаха не един, а два прекрасни рояла. Обстановката беше невероятно аристократична и изискана, а цялото семейство - фини и деликатни хора. В далечната 1963-та, аз с гипс на крака, цъфнах на тяхната врата (добре, че не беше на десния крак, който се ползва при свирене). Косьо Марков ни посрещна, държеше в ръка учебник и молив. Извънредно учтиво момче, което говореше възпитано и тихо. С периферното си зрение установих, че той и сестра му ме наблюдаваха внимателно зад ъгъла докато свиря. Тогава бях на 15, а той на 14 години. Първата ни знакова среща.

Няколко години по-късно, като вече подрастващ рокаджия, се навъртах около своите идоли и вдъхновители - "Бъндараците". Бях поканен да свиря с тях и веднъж, докато влизах за репетиция в читалището "Алеко Константинов", отдалеч чух брилянтно изсвирена бас линия на Sunny Afternoon на The Kinks. Любопитството ми се разпали и като нахълтах вътре установих, че на баса е Косьо - вече оформен, истински рокаджия. Оттук нататък съвсем се сближихме покрай свиренето, общата любов към рока и цялото общество покрай "Бъндараците".

Косьо правеше много купони у тях в кооперацията на Попа и ни канеше на всякакви празници, а и без повод. Аз пък сядах да свиря на рояла, останал вече само един, но вече не беше класика, а свирех The Beatles, Rolling Stones - нашите герои. Косьо умееше да създава атмосфера и да сближава хората. Умееше да намира и прилага силните страни на всеки.

На около 22 години излязох "за малко", за три месеца, да свиря в тогавашната Титова Югославия. Върнах се у нас след 15 години. Беше лятото на 1983 г. Камък се пукаше от горещина. Естествено се озовах пред вратата на Косьо Марков, който отсъстваше тогава и му оставих бележка, че съм вече "завинаги" в България.

След броени дни родителите ми предадоха, че той ме е потърсил, като се е прибрал от участие на "Тангра" на фестивал в чужбина. Поръчал да се обадя, когато се прибера. Моментално се обадих и той тутакси ме покани да се срещнем на служебния вход на зала "Универсиада". Свиреха "Щурците". С един куршум, два заека - хем да се срещнем, хем да видя тогавашната рок сцена у нас и усетя атмосферата на живо. По едно време Косьо ме дръпна във фоайето и се разговорихме. Покани ме в групата. Аз бях без работа, а ето, че броени дни след завръщането ми получих такава. Обикаляхме страната, имахме голям успех, беше ми интересно след толкова години в чужбина да участвам в рок турне тук.

Много скоро обаче ми отесня и макар да бях благодарен за възможността, не бях удовлетворен от стила на музиката. Жадувах промяна и да направим това, по което вече бях луднал - краут рок, пънк и ню уейв.

Пристигах от Югославия в България след толкова години в един доста по-свободен свят. Бях свирил в най-различни формации и стилове, исках промяна в музикално отношение в рока. Същевременно не можехме да пътуваме в чужбина, тъй като братът на Чочо и мой скъп приятел от времената с "Бъндараците" и "Сребърните гривни" Троши (Трошан Владовски) беше емигрирал в Америка и се водеше "невъзвръщенец". Реших, че съм обречен на несвобода. Споделих с Косьо и като му благодарих за работата, му казах, че това не е моята музика и искам да правя ню уейв. Той разумно обобщи, че ако тръгна да правя нова група, ще трябват поне пет години докато се наложи, и че е най-добре да опитаме с "Тангра" да тръгнем по нов път. Косьо ме подкрепи и застана изцяло зад зараждащата се втора "Тангра".

Вече бяхме пробвали с една песен по текст на Митко Воев - "Есента", в която пеехме заедно с Чочо - една строфа аз, една - той, а на припева заедно. Видя се, че не е и никак лоша. В новата обстановка стана ясно, че Чочо и китаристът ни Боби не желаеха промяната, тъй като те вече се бяха реализирани и се чувстваха добре. Много скоро те се оттеглиха. Емо реши да участва с нас. Спешно ни трябваха нов певец и китарист.

Един ден срещнахме Богдан Томов. Питахме за идея за китарист и той като се обърна към мен каза: "Като те гледам, знам кой е китаристът, който ви трябва! Това е Валери Миловански!". Срещнах се с него и още щом видях атмосферата у тях - стативи, партитури, лее се джаз, хармонии, като видях как грижовно лъскаше струните на китарата си, реших, че това е човекът. Казах му да идва на репетиция на следващия ден в един, а той: "Чакай поне да ме чуеш! А другите?"

Сега ни оставаше да намерим правилния певец. Минаха много кандидати за слава! Прослушванията ставаха в кухнята на Косьо, където се решаваха важните въпроси. Един ден той ме извика да поогледам поредния кандидат. Видях един симпатичен и скромен младеж с модерна ню уейв прическа. Похвалих го за прическата и си казах: "Сега с този вид, ако и така пропее ...". А той се оправда, че му се е наложило да подстриже хубавата си дълга коса. Изпя една песен на Whitesnake, която не беше по вкуса ми, но чухме, че пее вярно и има голям диапазон. Направих знак на Косьо под масата, че Стенли става за групата.

С много ентусиазъм направихме отличен избор на новите членове. В пълен състав - Косьо, Емо, Вальо, Стенли и аз започнахме да репетираме бясно от сутрин до вечер. Някои познати и приятели се отбиваха и доброжелателно казваха, че този нов стил няма да е успешен у нас. Да не бъде ню уейв, а да сме правили метъл. Интуитивно знаех, че не са прави, че са подценили нивото и естетиката на хората. Как ли пък не стана?

Това, което се получи като резултат, надмина очакванията ни. Беше страхотен успех, умножен по 100. Тогава се родиха "Оловният войник", "Жулиета", "Бъди какъвто си", "До последен дъх", роди се Тангра II. Бяха вълнуващи, щастливи, пълноценни времена! Правехме всичко с много любов и ентусиазъм. Имаше пълно единомислие, не беше нужно да си обясняваме нещата, бяхме едно цяло.

И резултатите ги има и днес. Благодарение на нашето творческо партньорство и приятелство, Тангра II жъне успехи и до ден днешен.

Благодаря ти, Косьо!

Основателят на "Тангра" Константин Марков почина на 15 март, а тъжната новина провокира вълна на спомени от няколко поколения слушатели и много личности в българската музика - някои работили с него, други вдъхновили се да преследват призванието си именно заради създаденото от групата. Когато помолихме за няколко изречения в памет на Марков, кийбордистът, композитор и член на "Тангра" Йордан (Дани) Ганчев ни изпрати в малките часове на нощта дълъг текст за приятелството им през годините, търсенето им на съвременното в условията на тоталитаризма и пътят на групата между промени в състава и живота в различни страни.

Когато се замислих какво да разкажа за Косьо си дадох сметка, че цял един живот сме били свързани.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

1 коментар
  • 1
    zmuz avatar :-|
    zmuz

    Сценарий си написал, Дани! Сега ако се намери и кой да го заснеме. Всичко помня(им) - и "Кравай" и "Кристал" и фенките в Универсиада. Много фото негативи и много спомени. Един от по-ярките беше когато чух за пръв път "Делник". Не повярвах отначало, че това е "Тангра". После бързо си сверих часовника. Бъди здрав!


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

Домашно кино

Домашно кино

Светват екраните

Светват екраните

Календар

Календар

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност.