"За спомен на моята нова приятелка..."
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

"За спомен на моята нова приятелка..."

"За спомен на моята нова приятелка..."

Във фотографския проект и специално книжно издание "Подарявам ти лика си" Тихомир Стоянов припомня забравената традиция на размяна на надписани паспортни снимки

Светослав Тодоров
1356 прочитания

"Ще дойде време, когато ще поумнеем, и поне дотогава да поживеем (да пием)!", пише на гърба на паспортната си снимка Калин на Роси през 1988 г. Двайсетина години по-рано, с почерк, който едва се събира на хартията, Слав пише на Пецко: "Когато слънцето изгрява и пръска слънчеви лъчи, то знай - от мен те поздравява и гали твоите коси." Не по-малко поетичен е и Ванчо, който през 1948 г. оставя следните редове: "Всичко лети и отминава, а само ликът остава да напомня за отминали времена."

В проекта "Подарявам ти лика си" фотографът, колекционер и изследовател на намерена фотография Тихомир Стоянов събира портретни снимки от времето на социализма и ранния преход. С тях той припомня забравената традиция на размяна на надписани паспортни снимки между близки в тези десетилетия. Изданието, тематично стилизирано като портфейл и в джобен формат, събира 23 портрета измежду стотици, намерени от Стоянов.

Подаряването на портретни снимки е предимно явление сред младите хора между 40-те и самото начало на 90-те години на ХХ век, предимно момчета, срещнали се в казармата, момичета от девическите гимназии, работили по бригади, учили като състуденти. "Трендът" е предимно сред тях: присъствието на възрастни хора сред намерените архиви е рядкост. Ролята на снимките е специфична не просто заради отсъствието на дигиталното снимане, но и заради по-малкото възможности хора от различни локации да се виждат често - в посланията личи съмнението, че тези двама души може повече да не се видят или да минат години до следващата им среща. Както пише едно младо момиче на снимката си: "Стойчо, ще минат години и ако някога споменът те върне назад, знай спомени пред теб ще преминат, но ще бъда щастлива и ако моят бъде при тях."

Според Тихомир Стоянов по-бързите темпове на съвременния живот не са единствената причина защо практиката затихва при младите. "Може и да не съм прав, но имам усещането, че след 1989 в капиталистическа България хората се отдръпват един от друг, стават вълци единаци, затварят се в себе си. Кръгът на близки хора се стеснява, традицията продължава, но най-вече в семейството и това е една от причините тя да спре", казва Стоянов, основател на проекта за намерена фотография Imaginary Archive, платформата "Български визуален архив" и серията събития за представяне на фотокниги ПУК! заедно с Никола Михов.

"Понякога, докато чета редовете, имам усещането за скрито послание - неосъществена любов, тайна връзка или лек деликатен намек за нещо, най-вече за припомняне на даден момент, ситуация, връщане към мястото, преживяното." Подаряването на подобна снимка е също така опит за вечна асоциация у близкия с младостта: "Разглеждайки стотици подобни снимки, разбирам, че те са се стараели да се фотографират такива, каквито са искали да бъдат запомнени и са давали лика си на хора, за които им е било важно да ги помнят така."

"Подарявам ти лика си" може да се намери в booklover.bg, пространството КО-ОП, а скоро и в beduende.com и магазин Gifted.

"Ще дойде време, когато ще поумнеем, и поне дотогава да поживеем (да пием)!", пише на гърба на паспортната си снимка Калин на Роси през 1988 г. Двайсетина години по-рано, с почерк, който едва се събира на хартията, Слав пише на Пецко: "Когато слънцето изгрява и пръска слънчеви лъчи, то знай - от мен те поздравява и гали твоите коси." Не по-малко поетичен е и Ванчо, който през 1948 г. оставя следните редове: "Всичко лети и отминава, а само ликът остава да напомня за отминали времена."

В проекта "Подарявам ти лика си" фотографът, колекционер и изследовател на намерена фотография Тихомир Стоянов събира портретни снимки от времето на социализма и ранния преход. С тях той припомня забравената традиция на размяна на надписани паспортни снимки между близки в тези десетилетия. Изданието, тематично стилизирано като портфейл и в джобен формат, събира 23 портрета измежду стотици, намерени от Стоянов.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

1 коментар
  • 1
    chitatelsz avatar :-|
    Читател

    Интересна позиция имате в редакцията - от една страна хем люто громите социализЪма, от друга активно го промотирате чрез такива проекти. Нима вашите читатели имат носталгия по този период? О, какво кощунство! Все пак поздравления към г-н Стоянов. Съгласен съм с неговите изводи за тогава и сега.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

Домашно кино

Домашно кино

Календар

Календар

Календар

Календар

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност.