Как ще живеем заедно

17-ото издание на Архитектурното биенале във Венеция търси знаци на надежда и оптимизъм

Павилионът на Русия
Павилионът на Русия    ©  Marco Cappelletti
Павилионът на Русия
Павилионът на Русия    ©  Marco Cappelletti

Мащабните, високобюджетни и масово посещавани културни събития по цял свят са поставени на сериозни изпитания през последните две години. Архитектурното биенале във Венеция беше отложено два пъти през 2020 г., за да се открие официално на 22 май 2021 г. Логично, това 17-о издание потегли по-свенливо. Неговото най-голямо достойнство е това, че изобщо го има. В контекста на постоянно отменяни и дигитализирани версии на фестивали публиката отново получава шанс да премине през алеите на Джардини и коридорите на Арсенале, за да се докосне на живо до реакциите на архитекти, дизайнери, художници и учени по темата "Как ще живеем заедно?" Дори само този факт дава сигнали за надежда и зарежда с оптимизъм.

Няколко бързи въвеждащи факта за тази свръхамбициозна събирателна акция на архитектурната мисъл: провежда се на четна година от 1980 г. насам, като за всяко издание фондация La Biennale di Venezia кани водещ куратор, който задава основната тема. Сега това е Хашим Саркис, декан на Училището по архитектура и планиране в Масачузетския технологичен институт, който пита How Will We Live Together? - заедно, като човешки същества, домакинства, общности с политически граници, като обитаващи една планета със заплашени от изчезване природни ресурси.

Кураторът подбира участниците за своята Международна изложба (през 2021 - 112 участници от 46 страни), а тези различни по мащаб инсталации са подредени предимно в Арсенале (бивш комплекс от корабостроителници) и в централния павилион в Джардини (градините на Венеция). Другата основна част от Биеналето са националните участия (тази година 60 на брой), предимно концентрирани в постоянните павилиони в Джардини или временно "издигнати" в различни точки на града. Последното става чрез наем на пространство в Арсенале или локация в десетките възможни такива, пръснати на територията на Венеция и съседните острови. В съвременната си история България има едно национално участие на Венецианското архитектурно биенале през 2008 г. с павилион на остров Джудека, представящ младата сила на страната ни тогава под надслов Bulgaria: The Young Architects.

През последните 40 години Венецианското биенале на архитектурата е произвело солидна смесица от футуристичен дизайн, убедителни предложения за социални, екологични и технологични иновации, както и определено количество неразбираеми, понякога банални теоретични научни трудове. Навигацията през тях е времеемка и изисква висока концентрация. Повечето куратори са наясно, че съдържателната част е поразително обемна и свръхнатоварваща, сбита в няколко дни напрегнат маратон. Затова и най-силните изложби печелят публиката и критиката със своята ясна и чиста концепция, кратки и комуникативни от пръв поглед реализации, атрактивен и отчетлив изложбен дизайн, бързо четими и добре структурирани текстове и предложения за взаимодействие с посетителя.

2021 наложи хегемонията на QR кодовете. Няма ги тежките разпечатки и всевъзможните каталози. Всяка изложба има свой квадрат за сканиране и четене друг път. Най-впечатляващо използване на QR кода демонстрират германците, които посрещат с празен многокалибрен павилион, бели стени и зали, а техният QR код отвежда във виртуалната реалност на 2038 г.

Подборът от изложби по-долу дава сравнително ясен ориентир към изключителното многопосочие при интерпретирането на темата - като посока и като инструменти за реализация.

Дания Con-nect-ed-ness: Десетки контейнери покрай сградата на павилиона събират дъждовна вода, за да бъде рециклирана и ползвана в специално обособена градина за отглеждане на пресни подправки, които се запарват на чай за всеки посетител, който е поканен да отдъхне в зала, потопена в мека светлина и много течаща вода. Тази циклична водна система свързва посетителите и сетивата с природата и създава усещане за покой и омиротвореност сред хаоса на света.

https://dac.dk/en/press/architecture-biennale-2021

САЩ American Framing: Отправна точка e процесът на строителство с характерната и широко използвана в САЩ дървена монолитна гредова и редова конструкция. Добила популярност през XIX век и ползвана в 90% от новостроящите се къщи и досега, изложбата отдава чест на този фундамент на американската архитектура в три елемента - голяма дървена конструкция-променада пред павилиона, мебели и елегантна минималистична изложба със снимки и макети. Егалитарност и непретенциозност с мисъл за красотата в простите и добре работещи модели.

http://americanframing.org/

Великобритания The Garden of Privatised Delights: изложбата предизвика шумен отзвук заради своята политическа позиция, без да прави компромис с остроумието и привидната лекота, характерни за подхода на британците. Ковид-19 само подсилва болезнения проблем в страната, а именно липсата на общи споделени пространства, както публични, така и частни. Преминаването през шестте инсталации предизвиква размисъл върху възможните решения.

Япония Co-ownership of Action: Trajectories of Elements: Традиционна дървена японска къща от следвоенния период е разглобена и пренесена на парчета в националния павилион на страната. Впечатляващата акция е придружена от богат снимков материал на домакинството от различни периоди в неговата история. Строителните елементи са в ролята на артефакти. В тишината на разглобеното жилище и снимките по стените се крие чувство на смирение - домът като свидетел и член на семейството, като събирателен дух и материя на живота в него.

https://www.vba2020.jp/

Полша Trouble in Paradise: освен с красив експозиционен дизайн, полският павилион впечатлява с избора на тема, която изследва стереотипите при маргинализирането на постсоциалистическата провинция, особено в случая на Полша, където 93% от площта се счита за селска. Провинцията ще спре да бъде обречена на периферност, когато политици, архитекти, творци и общество спрат да възприемат големия град като единствената възможност за просперитет.

https://labiennale.art.pl/trouble-in-paradise

Сърбия 8th Kilometer: Това е историята на Бор - миньорски град в Източна Сърбия, чиято съдба от появата му в началото на ХХ век е подчинена на променящите се курсове на неговата основна икономика. Жителите на Бор разграфяват пространствата на града през съществуващите седем километра - откритият рудник е отправната точка - "нулев километър" или "края на света". "Осмият километър" представлява качествено нов слой с интерпретации за по-нататъшното му развитие извън минната индустрия, замърсяването и бедността.

Русия Open!: на фокус е ролята на културната институция да променя нагласи, да подпомага създаването на нови модели на съвместност и да превежда обществото през сложни политически, социални и технологични промени. Проектът се състои от три основни компонента - почти празен е оставен изцяло реконструираният павилион на Андрей Щусев от 1914 г., с което се подчертава новата отдаденост (архитектурна и институционална) на отвореността; геймърска станция; и книга с двадесет и осем поръчани текста, изследващи алтернативни начини на мислене и действие в рамките на (културните) институции.

www.pavilionrus.com/en

Израел Land. Milk. Honey.: Хлад витае из израелския павилион, педантично оформен от неръждаема стомана и автоматично задвижвани шкафове, изваждащи и прибиращи препарирани животни, включително и човешки скелет. Зад привидно лъскавия експозиционен дизайн се мумифицират сериозните проблеми, възникнали вследствие на селскостопанския просперитет в оспорваната между Израел и Палестина земя. Прекарани през погледа на животните, тежките теми за военен конфликт, смърт и необратима промяна нагарчат на фона на сладката библейска метафора за млякото и меда в страната на изобилието.

Международната изложба в централния павилион на Джардини и в залите на Арсенале крие куп съкровища. Бързо преминаваме и през тях:

raumlaborberlin, Instances of Urban Practice: инсталацията, част от международната кураторска изложба, отличена със "Златен лъв" за най-добро участие. Защото измества вниманието от изградения архитектурен обект към качествените процеси: архитектурата се превръща в поредица от действия на самоорганизация и начин на придобиване на знания чрез овластяване на местните общества, които заемат социална позиция в два конкретни примера: Плаващият университет и Haus der Statistik в Берлин.

Superflux, Refuge for Resurgence: Въображаемо бъдеще, в което дивата природа си възвръща градовете. Посланието е предадено посредством дълга банкетна маса, на която място имат всички живи същества.

Studio Ossidiana, Variation on a Bird Cage изследва обектите, чрез които хората формализират срещите си с птиците - хранилки, места за почивка и други като форма на съжителство.

Tomas Libertiny, Beehive Architecture - скулптури от пчелна пита, създадени от рояци от над 60 000 пчели. Томас Либертини прави за пчелите 3D отпечатани арматури и ги поставя в града. Той нарича процеса "бавно производство", което позволява минимална намеса в естествения процес.

Lucy McRae, Heavy Duty Love - машина, която заменя човешката близост чрез самосъздадена интимност в домашни условия и като нов вид спортно устройство, притискащо тялото между пластове дунапрен.

Skidmore, Owings & Merrill Moon Village - архитектите си партнират с Европейската космическа агенция, за да представят "нов тип космическа архитектура", която обхваща идеята за устойчива екосистема на повърхността на Луната.

Studio Other Spaces е основано от световноизвестния артист Олафур Елиасон и архитекта Себастиан Беман. Двамата създават крупна инсталация с 50 участници, наречена Future World Assembly. Тя е подредена върху кръгъл килим, изтъкан от рециклирана пластмаса от океаните. Това е въображаема управленческа структура, където законодателството защитава правата на не-човешките същества, като дървета, гъби и дори скали.

Всички павилиони са достъпни за разглеждане онлайн на адрес www.biennalepavilions.com/#pavilions. Повече информация за отделните изложби ще откриете тук: https://www.labiennale.org/en/architecture/2021/participants Архитектурното биенале във Венеция е отворено за посещение до 21 ноември 2021 г., билетите са по 25 евро за еднократен достъп при наличието на личен документ и удостоверение за ваксинация или PCR тест.

Още от Капитал