Книга: "Свят на ръба", разговори със Станислав Лем

Две издания се появяват на книжния пазар по случай стогодишнината от рождението на полския фантаст

превод: Лина Василева

издателство: "Колибри"

цена: 15 лв.

По случай стогодишнината от рождението на полския фантаст Станислав Лем (1921 - 2006) в книжарниците се появиха две нови издания: научнофантастичната класика "Соларис" в нов превод и "Свят на ръба", сборник с разговори между полския писател и литературния критик и журналист Томаш Фиалковски.

"Свят на ръба" дава ценен поглед към живота и кариерата на Лем, които от днешна гледна точка изглеждат успешни, а всъщност са изпълнени с несигурност и трудни пробиви.

В спомените на Лем предвоенна Полша е нещо, от което остават малко следи. След Втората световна война родният му Лвов става част от Украйна. "Нашият свят се сгромоляса поетапно. Най-напред след идването на Съветите, после - след идването на германците, и накрая, когато се наложи да напуснем Лвов", казва писателят, чието семейство не е изолирано в гето, тъй като подправя документите си и прикрива еврейския си произход. "Веднъж с жена ми се опитахме да сравним двете окупации - немската и съветската, чудехме се коя е по-ужасяваща. Излезе, че и двете са били еднакво ужасни, но не за едни и същи хора."

Като че ли всичко е срещу него, когато започва да се формира като автор във втората половина на 40-те години. Първият му роман излиза със седемгодишно закъснение заради национализацията на издателството, което се готви да я отпечата. Във втората половина на 50-те години, по време на десталинизацията в СССР, която рефлектира и върху полския политически климат, Лем започва да публикува редовно. Когато намира широк успех, критиката е рядко ласкава към него и едва през 80-те години репутацията му става висока еднакво в Полша и навън.

Футуризмът в прозата му е повод и за много въпроси около технологичния прогрес, какъв свят оставя ХХ век и накъде отива човечеството през ХХI век. В сборника си от есета от 1999 г. The Megabit Bomb (Bomba megabitowa) Лем пише, че ако има ад, той ще бъде компютърно разработен. Макар и да не е изцяло песимистичен към технологиите, той ги вижда предимно като "по-лесен достъп до вкусването на злото", а масовото навлизане на телевизията в ежедневието също е явление, което го изпълва със страх за бъдещите поколения. В "Свят на ръба" той споделя и че все по-малко може да си обясни морала на съвремието - може да разбере крадеца на кредитни карти, но не вижда защо му е на някого да разработи компютърен вирус. С годините е все по-критичен и към фантастиката, като Филип К. Дик е сред малкото западни автори, към които има уважение.

Интересно е как Лем би възприел ерата на социалните мрежи - в отговорите си към Фиалковски той казва, че дори да изпрати подписана снимка на почитател, му се струва като голямо усилие и компромис. Често звучи като (бивш) визионер, който винаги е мислил за бъдещето, но то е изненадало дори и него. В книгата Лем определя историята на ХХ век като опасна смесица от "егоцентризъм и наивитет, зла воля и безброй ужасни грешки".

Преводът на "Свят на ръба" е на Лина Василева, както и новият превод на "Соларис". Миналата година на български се появи и един от по-малко известните романи на Лем - "Дневник, намерен във вана", в превод на Силвия Борисова.

Екранизацията на "Соларис" от Андрей Тарковски се завръща в кината като част от програмата на фестивала "Синелибри". Филмът от 1972 г. има прожекции на 25 и 29 октомври (Културен център G8). Междувременно в "Нов театър - НДК" тръгва театрално представление по "Соларис" от младия режисьор Мартин Киряков, чийто сценичен прочит на дистопичния сюжет включва и хореография.

Още от Капитал