С мавруд в ДНК-то

По този въпрос спор трудно може да има: ако трябва да посочим един-единствен отличителен български червен сорт с потенциал да впечатли ценителите на виното и извън България, това ще е мавруд. Той е стар, автохтонен и уникално български - вероятно е по нашите земи от хилядолетия. Около него има много история и много истории и легенди, а това го е превърнало в част от културното ни наследство. Маврудът е и силно локален сорт - основният му хабитат е районът около Асеновград и Пловдив, което му придава и ценен тероарен характер. Той е специфичен и характерен. В най-добрия си вид виното е плътно, комплексно, с потенциал да се развива, с типични аромати на къпина, зряла черница, подправки и билки. Така поне твърдят специалистите, но и за потребителите с нетренирани небца маврудът определено е разпознаваем.

Само че светът не познава мавруда, а ако трябва да сме честни, и повечето българи не го познават настина добре, защото той е много разнолик и разностилен. Виното може да леко и ефирно или пък мощно и концентрирано, с дъб или без дъб, плодово и неангажиращо или пък сложно и подтикващо към размишления. От мавруд се правят и прекрасни розета, вина от сушено грозде, десертни вина и дори... бяло вино.