Оскари 2022: Проблемни филми за един проблемен свят

Наградите на академията откроиха социално ангажираното кино и утвърдиха женското присъствие в режисурата

Ариана ДеБоуз спечели "Оскар" за най-добра женска поддържаща роля за участието си в "Уестсайдска история" на Стивън Спилбърг
Ариана ДеБоуз спечели "Оскар" за най-добра женска поддържаща роля за участието си в "Уестсайдска история" на Стивън Спилбърг
Ариана ДеБоуз спечели "Оскар" за най-добра женска поддържаща роля за участието си в "Уестсайдска история" на Стивън Спилбърг    ©  Reuters
Ариана ДеБоуз спечели "Оскар" за най-добра женска поддържаща роля за участието си в "Уестсайдска история" на Стивън Спилбърг    ©  Reuters

От "панаир на суетата по време на война" (Теодор Ушев) до "празник на киноманите, гледащи телевизия". На 94-ата церемония имаше и двете - и телевизионна лъскавост, и моменти с киноманска душа. Видяхме снимка на една променяща се индустрия, обкръжена от кризи. Все по-трудно "продаваща" развлечение и изкуство на свят, зает с екзистенциално оцеляване - първо пандемия, сега война. Сменя се самата природа на филмовото преживяване - от киносалоните към преносимите екрани, от колективен акт към индивидуален такъв.

Неотвратимо навлизат онлайн платформите, тази година за главния "Оскар" спореха не "Уорнърс" или "Юнивърсъл", а Netflix и Apple TV+.

Жени в мисия

Шоуто откриха сестрите Уилямс пред кортовете, където са започнали като деца, и с невъзможна за спортистки дълбочина на деколтетата. Представиха Бионсе с песента от засягащия ги филм "Методът Уилямс" (King Richard). След това отново в холивудския "Долби тиътър" и без дистанцията от миналата година, с номинираните в малки ложи отпред на авансцената. Три икономични в появите си комедийни актриси за водещи - Реджина Хол, Уанда Сайкс и Ейми Шумър, поела "неудобните" шеги в стила на Рики Джарвейс. Самото шоу с по-малко импровизации и повече телевизионен монтаж, за да влезе в набелязаните 160 минути. Българският превод с добра реакция, но с излишни опити за интонационно "влизане в роля".

В тази среда главната интрига бе между два режисирани от жени филма - утвърденият "Силата на кучето" на Джейн Кампиън и спечелилият наградата на гилдията на продуцентите CODA (акроним от Child Of Deaf Adults) на Шан Хейдър. "Силата на кучето" беше надеждата на Netflix за основния "Оскар" след разминаванията за малко с "Рома", "Ирландецът" и "Манк" в последните три години. От друга страна, CODA на Apple TV+, камерен филм с бюджет от само 10 млн. долара за чуващо момиче с музикална дарба в семейство с глухи родители, работници рибари.

CODA спечели с инерцията от продуцентската награда, последна от гилдийните, дадена четири дни след нахлуването в Украйна, единствената с преференциално гласуване като при оскарите (в кръгове, точките на отпадналите се преразпределят до победител с над 50%). Малкият филм, с едва 375 000 стриймвания и по-малко от 60% критическо харесване в сайта Rotten Tomatoеs, взе статуетките и в трите му номинации - за поддържаща мъжка роля (Трой Коцур) и адаптиран сценарий (филмът е римейк на френския "Семейство Белие" от 2014 г.). Така за първи път след 2006 г. и "От другата страна" на Скорсезе, римейк на неанглоезичен филм, е с главния "Оскар" на годината.

Помогна и недомисленото изказване на Кампиън по време на критическите награди, сравнила кариерата си в "мъжката" професия с тази на сестрите Уилямс, състезавали се "само" с жени. Последва извинение, но беше късно. Кампиън остана само с приза за режисура (в дамски ръце за втора поредна година след Клои Джао за "Земя на номади"), за който Хейдър въобще не бе номинирана.

Актьорските мигове

С интелигентно слово Джесика Частейн взе статуетката за главната роля на телевизионна евангелистка в "Очите на Тами Фей", подадена от сър Антъни Хопкинс.

Преди нея Уил Смит бе присвоил сцената с петминутни ридания след увенчаването си за ролята на таткото на сестрите Уилямс в King Richard, бе успял да удари и лек шамар на представилия го Крис Рок, вкарвайки драма във вечерта.

В поддържащите актьорски категории такава драма нямаше. Ариана де Боуз от "Уестсайдска история" взе наградата за своята Анита 60 години след тази на Рита Морено, присъстваща просълзена в залата. Истински сълзи извади жестомимичното благодарствено "слово" на Трой Коцур от CODA, първият удостоен глух актьор в историята на наградите.

Изкуството остава

Самото присъствие на "Карай колата ми" сред десетте главни филма е надежда за бъдещето на артистичното и авторско кино без граници, макар със субтитри. Японската драма за намирането на надежда след пропадане и криза продължи пробива на "Рома", "Паразит" и "Минари" от последните години със статуетката за международно качество.

Самородният и в духа на големите филми на 70-те "Лакрицова пица" на Пол Томас Андерсън е другата такава надежда въпреки конкретното му подминаване. Важен е спечелилият за късометражна анимация, но практически с тотално кино "Миячът на прозорци" (The Windshield Wiper) на испанеца Алберто Миегло (р. 1979), пуснат от автора си за свободно гледане в интернет. Франсис Форд Копола, с Пачино и Де Ниро от двете страни, напомни за хората, на които дължи "Кръстникът" (Пузо и шефът на студията Еванс). Смалената и в количка Лайза Минели вкара в залата спомена за "Кабаре" и едни по-щастливи времена за киното.

Пренебрегнати и изненадани

Подминатият в творческите номинации "Дюн" (особено личеше тази за режисура на Дени Вилньов) бе компенсиран с рекордните за вечерта 6 излизания на сцена - оператор, визуални ефекти, монтаж, художник, музика и звук. Последните 4 от тях записани преди същинската церемония и телевизионно редактирани в името на краткостта и интереса на по-младата аудитория, тоест за рейтинг. Сред сегрегираните скандално уж "занаятчийски" награди бяха и тези за костюми ("Круела"), грим ("Очите на Тами Фей"), както и трите късометражни приза. Кенет Брана получи статуетката за оригинален сценарий за "Белфаст" за сметка на Андерсън и "Лакрицова пица". Популярната анимация "Енканто" победи очаквано в категорията си, но отстъпи за оригинална песен на Били Айлиш от "Смъртта може да почака".

Украйна беше спомената в едноминутно мълчание и надпис на черен фон, също и от Копола ("Вива Украйна!"). Ейми Шумър каза веднъж "геноцид" в скороговорка с нещо друго. Риз Ахмед (Sound of Metal) в ръка с оскара за късия игрален филм "Дългото сбогуване", където е сценарист и в главната роля, призова светът да излезе от разделението "ние" - "те". Със статуетката за документален филм режисьорът Бен Праудфут се обърна към президента Байдън да върне у дома баскетболистката Бритни Грийнър, задържана в Русия. Така с потиснати вини и плахи поводи за надежда индустрията с флагман Холивуд затвори една година на трудно адаптиране към новите времена.

Още информация на oscars.org

2 коментара
  • Най-харесваните
  • Най-новите
  • Най-старите
  • 1
    xyha avatar :-|
    xyha
    • + 1

    И нека игрите на глада започнат :-)

    Нередност?
  • 2
    dabeda avatar :-|
    Da be.. da..

    От няколко години си маркирам заглавията, за да избягвам да ги гледам...

    Нередност?
Нов коментар

Още от Капитал