Кое е виното, което може да бъде лицето на България пред света

Най-силният кандидат е маврудът, но пред налагането му като винена емблема има предизвикателства, смята експертът Керълайн Гилби MW

С цялата митология, която го обгражда, автентичност, добро качество и разпознаваемост маврудът определено изпъква сред всички местни сортове като емблематичното вино на България. Така смятат повечето местни винени професионалисти, а вероятно и потребителите. Друг е обаче въпросът дали той може да бъде виненото лице на страната ни пред света и има ли дадености и потенциал да заинтригува глобалните потребители.

Последното зависи от неочаквано много фактори, някои от които са неуправляеми - например дали името на сорта се произнася лесно в западния свят. За наш късмет мавруд е кратко и що-годе звучно име, макар и леко ръбато - със сигурност все пак е по-благозвучно, например, от унгарското харшлавелю (Hárslevelű). Извън това маврудът има и повечето качествени предимства, за да бъде виненият флагман на България, но този път още не е извървян докрай, а производителите и маркетинговите експерти имат доста работа, смята британският винен експерт Керълайн Гилби.


Възползвайте се от специалната ни оферта за пробен абонамент

2 лв. / седмица за 12 седмици Към офертата

Вижте абонаментните планове

С цялата митология, която го обгражда, автентичност, добро качество и разпознаваемост маврудът определено изпъква сред всички местни сортове като емблематичното вино на България. Така смятат повечето местни винени професионалисти, а вероятно и потребителите. Друг е обаче въпросът дали той може да бъде виненото лице на страната ни пред света и има ли дадености и потенциал да заинтригува глобалните потребители.

Последното зависи от неочаквано много фактори, някои от които са неуправляеми - например дали името на сорта се произнася лесно в западния свят. За наш късмет мавруд е кратко и що-годе звучно име, макар и леко ръбато - със сигурност все пак е по-благозвучно, например, от унгарското харшлавелю (Hárslevelű). Извън това маврудът има и повечето качествени предимства, за да бъде виненият флагман на България, но този път още не е извървян докрай, а производителите и маркетинговите експерти имат доста работа, смята британският винен експерт Керълайн Гилби.

Когато тя говори, винените професионалисти в България обикновено слушат с широко отворени уши. Гилби е Master of wine - титла, която имат малцина в световен мащаб и която се присъжда за изключителна експертиза във виното. Тя също така следи от десетилетия развитието на балканските вина, познава ги в детайли, често посещава страната ни и региона, а преценката й е винаги честна и реалистична. През седмицата Керълайн Гилби бе отново в България, за да участва в събитията, посветени на най-новия винен празник в страната - Международният ден на мавруда (26 октомври).

Потребителското отегчение като шанс

Вселената на виното условно се дели на две: Старият свят са големите европейски производители - Франция, Италия, Испания и др., които с векове са развивали до съвършенство традицията и работа с класическите сортове като мерло, каберне совиньон, шардоне или ризлинг; Новият свят- страни като Австралия и Нова Зеландия, САЩ, Чили и Аржентина - интерпретират тези сортове по модерен и вълнуващ начин и в последните десетилетия успешно конкурират Стария свят.

Днес на рафтовете във винените магазини могат да се намерят бутилки с мерло или шардоне в различни стилове и от всички краища на света. Но потребителите сякаш са отегчени и търсят нещо различно, а това е шанс за региона на Балканите и Кавказ, който претендира да бъде люлката на лозарството и винарството изобщо. Точно тук са съхранени много стари, местни сортове, които са интересни за винените почитатели, а някои имат потенциал и да създават и т.нар. велики вина - комплексни, вълнуващи и дълголетни. Редом с това тези сортове имат автентична и дълга история, която свързва регионално производителите, а и е вълнуваща за потребителите.

Разбира се, регионалните сортове имат и недостатъци, казва Керълайн Гилби. Сред тях е именно фактът, че са непознати, а това прави промотирането им предизвикателно.

Страни от региона вече от години инвестират във винения си маркетинг и брандинг, част от който е и изграждането на автентичност, включително през силен местен сорт. За Унгария например това е фурминт, за Черна гора и Северна Македония - вранец, а за Грузия - саперави.

България за жалост продължава да изостава от конкурентите си във винения маркетинг, но добрата новина е, че работата по налагането на мавруда като лице на българското вино стартира с инициативата Международен ден на мавруда преди 3 години. Тя бе забавена от пандемията, но тази година навакса със силна програма от събития, които целят да популяризират този стар български сорт, а и българското вино изобщо, в страната и в чужбина.

Осем от десет: Какъв трябва да е един емблематичен национален сорт?

От емблематичния сорт на първо място се изисква да дава консистентно качествени вина, които имат потенциал да са дълголетни, а също така да са разпознаваеми, да изразяват региона и да се харесват на потребителите, казва Гилби. Важно е и сортът да е достатъчно широко разпространен, а не бутиков, и да не е твърде труден за отглеждане и винифициране. Казано иначе, целта е потребителят лесно да намери бутилка от сорта във всеки супермаркет или ресторант и всеки път да намира в нея много добро вино, което има типичните характеристики за този сорт.

Маркетинговите критерии пък са да има лесно за запомняне име и грабваща, автентична история.

Що се отнася за мавруда, той безспорно се харесва от потребителите, а и доказано може да ражда забележителни, комплексни и дълголетни "велики" вина, каквито някои производители имат в своето портфолио. Но все още има и изби, които предлагат мавруд със спорно качество. Според Керълайн Гилби браншът трябва да се постарае да постигне по-голяма консистентност и да изчисти всякакви съмнения в потенциала на сорта - с добра работа на лозята и с добри практики в избата.

Предизвикателно при мавруда е, че като стар автохтонен сорт, той е развил няколко клона със значителни разлики - например вината от Клон 1 са по-ефирни и прозирни, с по-леки тела и по-слаби танини, докато Клон 2 дава плътни, екстрактни, танинови и мощни вина, които имат нужда и от повече отлежаване. Все още някои производители сякаш не са овладяли добре работата с различните клонове. Но предимство на маврудът е, че независимо от кой клон е, той запазва своите типични аромати - на боровинки, къпини, череши, шипка, тютюн, виолетка, карамфил, черен пипер, горски мъх - и е лесно разпознаваем сорт. Маврудът също така е и най-разпространеното вино от местен сорт в България - с около 200 хил хектолитра годишно производство.

Поглед към другите местни сортове показва, че маврудът наистина е лидер. Рубинът например дава също качествени вина, но им липсва дълголетие, а и насажденията с него са ограничени. Широката мелнишка лоза има потенциал за дълголетни вина, но те рядко са качествени, а Мелник 55 - точно обратно, дава много приятни вина, които обаче рядко стареят добре. И двата сорта пък имат много локално разпространение - само по Долината на Струма. Гъмза е интересен сорт, с потенциал да се развива дълголетно и с много финес, но той също е силно локален, труден е за работа и лекият му стил не се харесва на всички. Накрая - памид, най-разпространеният като площи местен сорт, който обаче няма дадености за качествени вина. От белите локални сортове пък засега никой не е показал толкова добри и комплексни качества, че да оспори хегемонията на червените.

Промотирай това

Работата по промоцията на мавруда тепърва предстои, но - както разбирахме, той поне има късмета да е сравнително лесен за запомняне. Този фактор може да звучи малко шеговито, но факт е, че трудно за произнасяне име може да направи иначе чудесно вино напълно непривлекателно за потребителите. По тази причина например Унгария промотира зад граница белия фурминт, макар че в страната се пие масово червено вино от кекфранкош, португизер и кадарка.

Съветите на Гилби за винения маркетинг са прости, но ефективни: работете стратегически, упорито и консистентно за популяризацията на сорта; създайте дългосрочни, редовни, но разнообразни събития, въвличайки повече и повече хора всяка година; бъдете проактивни по време на изложения и форуми; анализирайте коя е публиката ви, проучете нуждите и желанията й; задайте целите си и действайте по тях; не разчитайте само на външно проектно или държавно финансиране - най-устойчиво е производителите да инвестират във винения маркетинг, за да могат процесите да са независими от смяната на властта и приоритетите й или пък след края на определен проект; И най-важното, работете обединено и заедно - нещо, което в българския винен сектор се случва много трудно и тепърва предстои.

3 коментара
  • Най-харесваните
  • Най-новите
  • Най-старите
  • 1
    ss avatar :-P
    SS
    • - 1
    • + 1

    Абе Чърчил да не е бил прост ? Всяка година си е поръчвал вино от широка мелнишка ...

    Нередност?
  • 2
    rbv1465791815499217 avatar :-|
    Pl Ga
    • + 3

    Това за Чърчил е легенда. Не си е поръчвал.

    Нередност?
  • 3
    zmuz avatar :-P
    zmuz

    Това за мавруда леко ми намирисва на след дъжд качулка. Големите световни пазари за масови вина отдавна са разпределени и за да се пробие там - дори с добро вино - каквото маврудът понякога е, понякога не - изисква милионни инвестиции които нито държавата, нито частните производители имат капацитет (отделно от желанието) да поемат. С българските вина се получи сходна история като с грузинските - преди 20-ина години започнаха да се появяват някакви бутилки с ярки етикети и обещания по рафтовете на магазините за алкохол в САЩ на цени от 20 до 30 долара. Обаче се оказа, че, примерно, Асеновградският мавруд, който в България струва 10-ина лева бутилката - е малко сложничко да го продадеш за 30 долара в САЩ - както беше направен опит. Някой ще се излъже веднъж да плати само да установи, че за същите пари може да си купи значително по-качествено вино от Чили, Аржетина, Австралия, Южна Африка. А наистина добрите български мавруди - най-яркият ми спомен е за "Тодоров" реколта 2003 г. - просто не се предлагат на външните пазари тъй като реколтата е ограничена и едва ли може да задоволи дори вътрешния пазар. И ако може авторката да си пише текстовете с по-малко пафос и използването на "консистентност" (постоянство) - цена няма да има.

    Нередност?
Нов коментар