С велосипед по шосетата край София

Околностите на столицата предлагат сравнително безопасни условия за колоездене на дълги разстояния

Темата накратко
  • Карането на колело по шосетата в Софийска област е добър вариант и за начинаещи, и за опитни велосипедисти
  • Един от любимите маршрути е Подбалканския път
  • Когато става дума за шосейно колоездене, изборът на велосипед също е доста важен

Карането на колело в София може да е изнервящо и дори рисково. За съжаление велосипедната инфраструктура в града не е добра, а там, където изобщо я има, е спорна територия, окупирана от разсеяни или нахални пешеходци или пък от напречно паркирали автомобили. Парковите пространства също не са най-доброто решение. Последните години те са свръхнаселени, постоянно трябва да се движите на зигзаг, а вероятността да сгазите някого с колело не е за пренебрегване. По столичните улици пък ще се окажете на най-ниско ниво в "хранителната верига", така че постоянно ще трябва да се озъртате и да имате предвид, че шофьорите няма да ви пазят.


Благодарим Ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.

За да видите статията, влезте в профила си или се регистрирайте.

Всеки потребител може да чете до 5 статии месечно без да има абонамент за Капитал.

Четете неограничено с абонамент за Капитал!

Възползвайте се от специалната ни оферта за пробен абонамент

1 лв. / седмица за 12 седмици Към офертата

Вижте абонаментните планове
Темата накратко
  • Карането на колело по шосетата в Софийска област е добър вариант и за начинаещи, и за опитни велосипедисти
  • Един от любимите маршрути е Подбалканския път
  • Когато става дума за шосейно колоездене, изборът на велосипед също е доста важен

Карането на колело в София може да е изнервящо и дори рисково. За съжаление велосипедната инфраструктура в града не е добра, а там, където изобщо я има, е спорна територия, окупирана от разсеяни или нахални пешеходци или пък от напречно паркирали автомобили. Парковите пространства също не са най-доброто решение. Последните години те са свръхнаселени, постоянно трябва да се движите на зигзаг, а вероятността да сгазите някого с колело не е за пренебрегване. По столичните улици пък ще се окажете на най-ниско ниво в "хранителната верига", така че постоянно ще трябва да се озъртате и да имате предвид, че шофьорите няма да ви пазят.

За да избегнете този ад, добра идея е да се насочите към софийските околности. Пространството отвъд Околовръстното шосе ще ви предложи почти необятни опции за каране на колело, особено ако вече не сте съвсем начинаещ и сте склонен да изминете 20-30 км, дори и повече. Дори да не сте толкова опитни, бързо ще си дадете сметка, че тези дистанции изобщо не са толкова страшни, колкото звучат, и ще ги изминавате неочаквано бързо.

Класическото "шосейно" трасе

Един от любимите маршрути на софийските шосейни фенове е по т.нар. Подбалкански път. Там може да видите повечето професионални или полупрофесионални велосипедисти да тренират, а също и техните подражатели. Най-често те карат от София до Саранци и обратно (около 40 км в посока, общо около 80 км в зависимост от кой квартал се тръгва). Маршрутът започва от района на гара "Подуяне", минава по "Ботевградско шосе", а след Околовръстния път се отклонява по стария участък на магистрала "Хемус" през Долни Богров. Трасето е сравнително равнинно, с лек възходящ наклон след отклонението за Елин Пелин и около километър изкачване и спускане при хълма около Горна Малина. Това позволява да се кара както състезателно, така и в режим "разходка".

Едно от хубавите неща на маршрутите в тази посока е, че велосипедистите имат сравнително слабо съприкосновение със столичния автомобилен трафик, докато излизат от и влизат в София. Минаването по "Ботевградско шосе" е относително безболезнено, тъй като колите се изтеглят бързо по трилентово платно. Освен това има и малко използвана бус лента, която влиза в ролята на импровизирана велоалея. За най-притеснилите се от колите има и истинска велоалея на тротоара по протежението на булеварда, която стига почти до края на столицата. Единственото място, където велосипедистът трябва да се движи с наистина повишено внимание, е пътният възел около Околовръстния път и Северната тангента. Там движението е наистина натоварено и хаотично.

Ако искате да избегнете карането в трафика, може да натоварите колелото си на колата (ако имате велобагажник), да я оставите на огромния паркинг при "Джъмбо" на края на "Ботевградско шосе", след което да продължите почти необезпокоявано на две колела из софийските околности. Това ще ви спести както нерви заради груби и "засичащи" шофьори, така и излишно дишане на изгорели газове. Така ще избегнете и около 10 км по-скоро неприятно излизане от града.

Маршрути за нововобранци

Може би вече си мислите как гореописаното трасе от София до Саранци и обратно е твърде дълго. Използвайки като отправна точка "Ботевградско шосе" или "Джъмбо" обаче, може да изберете и по-леки маршрути в същата посока. Вариант например е да се отклоните по "селския" път през Долни Богров към Равно поле и после към Мусачево или от Подбалканския път отново към Мусачево и да продължите към Елин Пелин, карайки по гладко, наскоро преасфалтирано шосе. И в двата случая става дума за около 20-25 км в посока, считано от "Подуяне", или по 10-15 км от "Джъмбо". Ще се движите по равен път, което прави въпросните трасета идеални за начинаещи (освен ако не уцелите време със силен насрещен вятър - в района няма какво да го спре).

Ако все пак искате да карате на по-дълго разстояние, но да си спестите натоварения трафик на Подбалканския път, може да продължите и отвъд Елин Пелин. Възможностите са три - да завиете към гара Елин Пелин и после евентуално към Нови хан, да карате към Лесново (а после например към язовир "Огняново" и едноименното село) или да минете през селата успоредно на Подбалканския път и да излезете при Горна Малина. И в трите случая автомобилите ще са по-малко от Подбалканския път, особено камионите.

Хубавото на последните две опции е, че в много голяма степен се откъсвате от столичния град. Когато стигнете до Горна Малина или до Огняново, наистина ще имате чувството, че сте оставили зад себе си София и нейната мръсотия.

По стъпките на Елин Пелин

А ако решите, че сте готови да изминете близо 100 км, може да продължите и отвъд гореспоменатите две села. И в двата случая накрая ще стигнете Байлово - истинското родно място на писателя Елин Пелин, където "шоплукът" постепенно се прелива в първите хълмове на ихтиманска Средна гора и където активно велосипедиращите в софийските околности често спират да обядват. Първото трасе ще ви отведе към Белопопци по леко нанадолнище, след което ще се изкачвате 3-4 км, а при второто ще трябва да прекатерите хълма след язовир "Огняново", да се спуснете към Голяма Раковица и отново да карате по стръмен баир с дължина около 1-2 км. Независимо коя от опциите изберете, трябва да сте по-добре подготвени - не само заради дължината на трасетата, но и заради денивелацията. Усилията ви обаче ще бъдат възнаградени с прекрасни гледки към София, Витоша, Лозенска планина, Стара планина в посока връх Мургаш и Ихтиманска Средна гора.

Ако наистина имате себе си за корав шосеен колоездач, може да удължите трасето си и отвъд Байлово. Тогава обаче трябва да тръгнете рано сутрин, да карате по-бързо, без много спирания и да отделите цял ден. Когато напуснете родното място на Елин Пелин, ще ви чакат 4-5 км плавно изкачване в Средна гора. След това имате два избора - да се спуснете към село Смолско по неочаквано широк и преасфалтиран път "в средата на нищото" или да продължите навътре в планината, след което да направите около 10-километрово спускане към село Петрич (да не се бърка с едноименния град в Югозападна България). След Петрич свивате вляво и след 4-5 км отново вляво по пътя към Смолско (очакват ви 5-6 км средно стръмен баир обратно към Байлово). В този случай преходът ви се удължава до 130 - 150 км, така че трябва да сте наистина добре подготвени.

Алтернативни дълги и тежки трасета с повече катерене в тази посока са старият път за Ботевград (върви успоредно на магистрала "Хемус" и стига до Витиня), както и продължението на Подбалканския път отвъд Саранци. Вторият вариант често се ползва от хардкор шосейните велосипедисти като катераческа тренировка, особено в частта от Долно Камарци до паметника на Васил Левски на билото на малката планина Гълъбец. Тези маршрути обаче имат някои недостатъци - катеренето до Витиня е по шосе с разбита настилка и на връщане трябва да карате с повишено внимание, дори и да изберете да се спуснете по алтернативното обратно трасе към Горно Камарци и по Подбалканския път. Карането по Подбалканския път също така често е съпътствано с интензивен автомобилен трафик, включително и камиони.

С какво да карам

Ако сте фен на карането по асфалт, а не по "черни" пътища, трябва да подходите внимателно и към избора на колело. Когато влезете в български магазин, най-вероятно ще ви предложат бюджетен вариант на кроскънтри байк просто защото това е най-масовият подобен продукт у нас. Ако се поддадете на подобни внушения, ще направите грешка, защото байковете не развиват добри скорости по асфалт. По-лошо може да стане само ако случайно си вземете тежко колело за "даунхил" (т.е. за спускане от планини) или кроскънтри велосипед със заден амортисьор, който не може да се заключва.

Факторите, които определят скоростта на колелото, са много. Те са свързани с теглото му, от каква сплав е направено, от геометрията на рамката, дали има амортисьор, какви гуми използва и т.н. Ако искате да се движите най-бързо с минимален разход на енергия, трябва да се ориентирате към шосеен велосипед, по-популярно у нас като "бегач". Имайте предвид, че дори най-евтините колела от този тип са по-скъпи от средния клас байкове.

Следващи в списъка на бързите и "енергоспестяващи" велосипеди са моделите за циклокрос. До голяма степен те външно приличат на бегачите, но имат някои специфични характеристики (например дискови спирачки и малко по-големи гуми с дискретен грайфер), които ги правят подходящи и за каране по черен път. След това идват градските велосипеди, чиито параметри също превъзхождат байковете, що се отнася до бързината по асфалт. Чак накрая идват колелата за кроскънтри, които са незаменими по разкаляни пътеки, но губят съревнованието върху гладка настилка.

Но не се отчайвайте, тъй като и те могат да бъдат пригодени да се представят прилично по асфалт. Ако вече сте горд притежател на кроскънти байк, отново може да излезете на дълъг път след леко тунинговане. Най-важното нещо, което може да промените, за да го направите по-бърз, е да смените гумите. Обикновено този тип велосипеди идват с по-голям грайфер, което води до голямо съпротивление на асфалт. Резултатът е, че трябва да натискате педалите с по-голямо усилие, за да поддържате скоростта.

Решението е да потърсите гуми от типа слик или полуслик. Първите са по-бързи, абсолютно гладки са или най-много имат канали за отвеждане на водата. Проблемът е, че са нестабилни на мокра гладка настилка. Полусликовете обикновено са с леко грапава повърхност по средата и не много "агресивен" грайфер отстрани. Това им позволява както да се търкалят достатъчно добре по асфалт, така и да се справят прилично по отъпкан черен път. С тях ще бъдете по-стабилни и в завоите.

Ако планирате извънградско каране, не забравяйте няколко задължителни аксесоара, без които може да изпаднете в беда: велокаска, ръкавици, две резервни гуми, помпа и евентуално комплект шестограмни ключове. Може да няма кой да ви помогне, ако претърпите злополука или имате проблем с колелото, а най-близкият веломайстор ще е на няколко десетки километра...
Все още няма коментари
Нов коментар