С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
Вход | Регистрация
178 17 апр 2009, 11:52, 36403 прочитания

Случаят Борилски

Едно брутално убийство показа показа истинското лице на българската съдебна система

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
В следващия брой четете
Българският следовател по делото "Борилски" Пламен Райчев проговоря след пет години мълчание, за да разкаже:
- Каква е първата версия за случилото се, която обвиняемият Георги Желязков разказва пред разследващите.
- Как Георги Желязков бяга от сградата на варненското следствие при опит да бъде разпитан от френските полицаи.
 - Как цялото българско дело "Борилски" изчезва безследно в прокуратурата за повече от 10 месеца, а когато се появява отново, от него липсват ключови доказателства. 
И още:
Как целият варненски съд и прокуратура отказват да работят по случая с мотив, че се намират в изключително близки отношения с родителите на обвиняемия. Въпреки това обаче съдиите от Варна отхвърлят искането на френските власти за екстрадиция на Желязков.
Сагата около убийството на българския студент в Париж Мартин Борилски е като събирателен образ на най-лошото в българската съдебна система - криворазбрана солидарност в съдийската гилдия, мудност, манипулиране на доказателствата, апатия, непрофесионализъм, опити за политическа намеса.

Въпреки безупречната работа на френската полиция по случая, вече девета година двамата заподозрени за убийството се разминават с правосъдието.


Поведението на българските власти по делото предизвика критиката на ЕК, а Франция – страната основател на ЕС, дори взе решение еднолично да наложи предпазна клауза на България, като стартира паралелен процес по казуса в Париж.

Това е първата част от съвместното разследване на "Капитал" и телевизия Re:TV по случая.

Фактите



На 21 юли 2000 г. в апартамента му е открит мъртъв българският студент Мартин Борилски.

Притеснени, че не могат да се свържат с него, двама негови приятели – Алексис Грамбла и Каролин Тексие, отиват пред жилището му в парижкия XV квартал. Извикани от тях пожарникари, влизат през прозореца и заварват смразяваща картина. Борилски лежи на леглото си целия в кръв. Ръцете са му вързани, а дрехите му – с обърнати джобове, сякаш са претърсвани.

Мартин Борилски е на 24 години. Току-що е завършил магистърски клас по търговско право. Освен това той е асистент в Сорбоната.

"Заедно с още 30 човека аз и Мартин бяхме избрани като най-добрите студенти по право в Университета Париж II Ассас, за да попаднем в този клас", спомня си приятелят на Мартин Алексис Грамбла. Именно Алексис е човекът, открил тялото на Мартин.

Към момента на убийството Мартин е стажант в една от най-големите адвокатски кантори в Париж. Алексис разказва: "С новата работа Мартин най-накрая щеше да обере плодовете от труда си. Той идваше от скромно семейство. За да плаща обучението си, работеше в "Макдоналдс".

При аутопсията по тялото на Борилски са открити общо 93 прободни рани.

Разследването

Случаят "Борилски" е поет от митичната Криминална бригада към съдебната полиция в Париж.

Проучвайки телефонните обаждания на Борилски преди смъртта му, полицаите разбират, че той е бил търсен от множество телефонни кабини в Париж. Човекът, който се е обаждал, е звънял и на телефонни номера в България, както и на български студенти в Монпелие и Ница. Сред тях е и домашният телефон на варненския адвокат Борислав Желязков, баща на Георги Желязков.

При огледа на апартамента разследващите откриват дрехи – два панталона и един пуловер, изцапани с кръвта на жертвата. Дрехите са изпратени за ДНК анализ. От зоната на триене на дънките експертите установяват, че непосредствено преди да бъдат изоставени, панталоните са били носени от двама мъже. Кръв от единия е открита и под ноктите на Борилски.

Сравнителен анализ, направен впоследствие, ще покаже, че ДНК следите, открити в апартамента на жертвата, са на Георги Желязков и Стоян Стоичков. Вероятността следите да са оставени от други хора надхвърля многократно населението на планетата.

Разпитани от френски съдия-следовател, български студенти разказват, че в дните около убийството българите Георги Желязков и Стоян Стоичков-Барона са пътували между Париж, Монпелие и Ница. Двамата не са имали пари, а в деня на смъртта на Мартин напускат скоростно Париж.

Един от свидетелите, когото разследващите разпитват в Монпелие, разказва, че в дните, когато е научил за смъртта на Мартин, е получил обаждане от бащата на Георги Желязков. Запазваме самоличността на този свидетел в тайна, защото той не крие, че се страхува за семейството си. Ще го наречем Х. Ето какво твърди той в показанията си:

"Каза ми [Борислав Желязков], че иска да изпрати пари на сина си и ме попита какво да направи. Каза ми, че не иска да ги изпрати пари на името на Георги и ми даде да разбера, че е по-добре да ги получа на мое име."

Справка показва, че в нощта на убийството Желязков е бил глобен в нощния влак Париж - Монпелие за това, че е пътувал без билет.

Освен това при огледа на местопроизшествието разследващите не откриват новия GSM на Борилски. Разпечатка показва, че ден след убийството апаратът е активиран в района на Монпелие, а няколко седмици по-късно и в България. В мобилния телефон е сложена SIM карта, която е на името на Георги Желязков.
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Нина Серкова: Моята работа е да ги запаля, а те знаят повече от нас Нина Серкова: Моята работа е да ги запаля, а те знаят повече от нас

Учителката от 105-о СУ в София Нина Серкова пред "Капитал"

13 сеп 2019, 1359 прочитания

Ралица Матеева: На учениците трябва да се даде шанс сами да произвеждат съдържание Ралица Матеева: На учениците трябва да се даде шанс сами да произвеждат съдържание

Учителката от СОУ "Ангел Кънчев" в Русе Ралица Матеева пред "Капитал"

13 сеп 2019, 1471 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Общество" Затваряне
Трус по скалата на Лещански

Хороскопът, който цяло Хасково прочете

ПИК-ът на отровената среда

Очернянето на годеницата на кандидат-кмет на София от кафявия сайт "ПИК" за първи път породи консенсус сред политици, журналисти и PR-и за това какво НЕ е журналистиката

"Шпионският" скандал: 17 мига от есента

Разследването срещу лидера на Движение "Русофили" Николай Малинов изглежда повече като за предизборна вътрешнополитическа употреба, отколкото като реален шпионски скандал с Москва

Ковачки цапа, всички му плащат

Горенето на отпадъци става с разрешението на държавните институции въпреки съмненията за спазване на еконормите

Понижена или повишена е България в новата Еврокомисия

Мария Габриел ще отговаря за обширен ресор с огромен бюджет, но с малка политическа тежест

Софийската Индиана Джоунс

Какво остана под паважите: за Магдалина Станчева (1924–2014) и археологията на София през социализма

Разходка в Прага

Бира, трева и музеи. Из града, който "те сграбчва за реверите и не те пуска да си отидеш"