Фотогалерия: Сокотра - Невидимият остров

Разказът на Румяна Христова и Георги Кожухаров за това какво видяха на остров Сокотра - островът, считан за едно от най-изолираните и странни места на света

от Румяна Христова, Георги Кожухаров
8610 прочитания
Остров Сокотра е част от Йемен, където войната продължава от 2015 г. насам. Макар на острова да не е имало никакви размирици, конфликтът оказва сериозен икономически ефект и е направил мястото още по-трудно достъпно и изолирано. Сокотра е бленувана дестинация за много пътешественици.

Целия разказ на Румяна Христова и Георги Кожухаров четете в текста от седмичника тук: "Сокотра – невидимият остров"
Снимка: [Капитал]
Описан е още от Марко Поло, който го определя като мистериозно парче земя, обитавано от джинове и хора с магически способности, които можели да накарат острова да изчезне. Благодарение на отдалечеността си и от Африка и от Азия, Сокотра се е превърнал в истинска капсула на времето, съхранила растителни и животински видове, които не се срещат никъде другаде по света.
Снимка: [Капитал]
За да се добрем до този извънземен остров, минахме през отчайващо дълга комуникация с посолства, местни жители, пристанищни агенти и всякакви хора, които можеха да съдействат с късче информация. Помощта беше оскъдна, а успехът на нашето начинание - съмнителен. Контакт в Йемен ни предупреди: "Задавате прекалено много въпроси. Това е опасно. Хората ги е страх да говорят. Телефоните им се следят."
Снимка: [Капитал]
Тъй като ни беше обяснено от местни хора през фейсбук, че достъпът на журналисти до острова е забранен, се наложи да си изфабрикуваме фалшиво писмо от български университет, в което се представяме за антрополози, които ще провеждат изследователска дейност и ще заснемат фотографии за тази цел. А срещу 200 долара на човек митнически агент в Салала се беше заел да ни осигури нелегален превоз на индийски товарен кораб, с който щяхме да преплаваме почти 400-те км от Арабско море, делящи ни от Сокотра.
Снимка: [Капитал]
Когато стъпваме на брега, ни обкръжава група местни мъже, сред които нашият фиксър, когото ще наричаме Иса, и един войник в изрядна униформа с нашивки с флага на Саудитска Арабия на раменете. Искат ни паспортите и след малко започват да ровят из раниците ни и да задават въпроси за всичката техника, която носим. Дронът, за който знаехме, че е забранено да пренасяме, остава незабелязан, предвидливо скрит на дъното на раницата.
Снимка: [Капитал]
На острова чужденците не могат да се придвижват свободно без да са придружавани от местен. Шофирайки, Иса ни показва сграда и казва: "Това беше сградата на администрацията, която се занимаваше с екология. Саудитците я взеха и сега е главната им база. Другата е по-голяма и се намира на 11-12 км на юг."

На снимката: Пазарът за риба в столицата на остров Сокотра, град Хадибу
Снимка: [Капитал]
На следващия ден, преминавайки покрай летището, ще разберем, че и то като пристанището е под контрола на Саудитска Арабия – военните решават кой може да влезе и излезе от острова. Иса, изглежда, не се притеснява да говори за чуждестранното милитаризирано присъствие на острова: "Саудитците дойдоха и казаха, че са тук, за да ни пазят. От кого да ни пазят?! От нас самите или може би от сомалийските пирати?! Казаха, че ще обучават нашите войници. Аз знам всичко за Сокотра и не съм чул някой да е бил обучаван."

На снимката: Град Хадибу
Снимка: [Капитал]
Местна жена, която живее на едно от най-живописните места на острова – лагуната Детуах. Представя се като "кралицата на острова". Докато пътуваме, забелязваме, че по-голямата част от плажната ивица на острова е разчертана с ниски каменни огради. Иса ни споделя, че най-апетитната част от земята на острова е разпродадена. Хората често продават земята си, понякога на цената на един стар джип. "Кралицата на острова" споделя с нас: "Правителството ни е слабо, затова позволява да бъде управлявано от чужди държави. Според мен културата ни ще умре."

На снимката: "Кралицата" се разхожда по плажа пред дома си
Снимка: [Капитал]
Брат ѝ Мохамед все още обитава пещера близо до дома на "кралицата". На снимката показва човешки останки от времето, когато хората на острова са били толкова гладни и немощни, че са нямали сили да погребат умрелите, а са ги хвърляли в пещера. Докато държи човешки кости, Мохамед ни споделя, че културата и езикът на Сокотра няма да умрат, защото дори някоя жена да се ожени за чужденец от емирствата или Саудитска Арабия, тя продължава да учи децата си на местния език и традиции.
Снимка: [Капитал]
Мохамед разказва истории за джинове, които обитават местността.
Снимка: [Капитал]
Иса споделя с нас мнението си за ситуацията на острова. Той казва: "На Сокотра няма проблеми, единственият проблем е, че сме част от Йемен, а там войната продължава. На всеки 5-10 години в Йемен има война. Най-добре за нас би било да се отделим, да станем нещо като отделна република или... и аз не знам как да го нарека... само да не сме част от Йемен. А пък хората, които идват от Емирствата и от Саудитска Арабия, казват, че са тук, за да ни защитават. Откакто съм се родил тук не е имало проблеми, не знам от кого ни защитават. Независимо какво се случва на Сокотра, аз ще остана тук и не искам да живея на друго място. Сега хората могат да дойдат тук със самолет или с кораб, но ние сме контролирани от саудитците. Във всеки един момент могат да кажат "стоп" и всичко да спре. Защото ние нищо не може да направим... нашият президент, нашето правителство са контролирани от Саудитска Арабия и от хората от Залива. Не мога повече нищо да кажа..."
Снимка: [Капитал]
Селото, в което Иса е роден, е разположено на платото Диксам, чиито хълмове са покрити с драконови дървета и "пустинни рози" – растителни видове, които не се срещат никъде другаде на Земята. Поради тази причина драконовите дървета са изобразени на герба на Сокотра и може би са първата асоциация на всеки, който е чувал за острова. В дивото няма млади драконови дървета. Изследвания показват, че възрастта на повечето е около 600 години и откакто се занимават с тяхното изучаване, изследователите разбират, че те изчезват изключително бързо.
Снимка: [Капитал]
Бедуин, който живее в гората с драконови дървета.
Снимка: [Капитал]
Повечето жители на Сокотра живеят под прага на бедността. Но никога не се оплакват. На снимката момче позира с празни бутилки от минерална вода. За хората, живеещи далеч от града, пластмасовите бутилки са ценна суровина, която те не могат да си позволят. Бутилките са удобен съд за съхранение на млякото.
Снимка: [Капитал]
Пейзажът в града Хадибу се различава коренно от пейзажа извън него. Навсякъде се въргалят боклуци. Навсякъде има хиляди кози, пуснати на свободна паша, а на хората не им прави особено впечатление.
Снимка: [Капитал]
Междувременно на Сокотра йеменското правителство вече не осигурява финансиране за болниците и е закрило почти всички администрации, освен полицията и военните. За хората няма работа, а валутата се обезценява в рамките на часове. Населението на Сокотра преживява така, както са оцелявали и предците им – главно на ориз, малко козе месо и риба, които са поскъпнали в пъти от началото на войната. Хората се чувстват несигурни, но все пак са щастливи, защото живеят в мир. Бъдещето на острова е неясно. Хората не знаят на коя държава ще са граждани децата им.
Снимка: [Капитал]
След като се прибрахме в България, потърсихме официалното становище на Саудитска Арабия. Разговаряхме с господин Мансоур Алхауити. Попитахме го какво налага военното присъствие на Саудитска Арабия. Отговорът на господин Алхауити е: "Саудитска Арабия е стартирала план за възстановяване на Йемен. Този план започва от Сокотра. На острова ситуацията е спокойна, също както в региона на Махра и Хадрамауд. Планът включва хуманитарни помощи, изграждане на инфраструктура и училища. Стабилност в Йемен означава и стабилност в Саудитска Арабия. Президентът на Йемен Абд Рабу Мансур Хади покани Саудитска Арабия на острова. Нашата цел е да спрем трафика на хора от Африка, както и трафика на оръжие, което отива към Хутите в северната част на Йемен. На остров Сокотра няма военни бази на Саудитска Арабия, както никъде другаде по света. На острова има военни части, но няма бази. Нашата единствена цел е да пазим острова, да продължим хуманитарната си дейност и инвестициите в инфраструктура, училища и болници."

Проектът "Сокотра - Невидимият остров" е осъществен с помощта на MRG (Minority Rights Group).
Снимка: [Капитал]
Нагоре
Четете неограничено с абонамент за Капитал!

Статиите от архива на Капитал са достъпни само за потребители с активен абонамент.

Абонирайте се

Възползвайте се от специалната ни оферта за пробен абонамент

2 лв. / седмица за 12 седмици Към офертата

Вижте абонаментните планове

Препоръчано

Фотогалерия: Фестивал на цветовете в Индия

Фотогалерия: Да се приютиш във вагони след земетресенията в Турция

Фотогалерия: "Зелени" обувки от Португалия

Още фотографии
1 коментар
  • Най-харесваните
  • Най-новите
  • Най-старите
  • 1
    evpetra avatar :[email protected]
    evpetra Гневно
    • + 1

    Господин Кожухаров, може ли да пишете толкова неграмотно?! Пълен, непълен член, запетаи - нищо не е на мястото си! Не се пише слято "незнам", "незнаят"! Дори името на столицата не сте написали правилно! И това не е всичко. Възмутително!

    Нередност?
Нов коментар